Юлските майки се разтапят от усмивки! - Родени Юли 2022 - Тема 3

АА, аз в главата си знам какво искам да направя и да постигна, но на практика не е чак толкова лесно. Големият ми син е в правото си да изисква внимание, още повече, че е свикнал да го получава изцяло от нас. Марти не е спал постоянно върху мен. В началото беше приспиване-оставяне-събуждане и пак така в този ред. Пак не бях свободна. Сигурно ще се наредят нещата с времето. Просто исках да споделя

hopetohope, време за какво? Не остава време. Състоянията са си нормални. С времето като се влезе в ритъм ще е по-добре.

И аз идвам да се оплаквам. Хоуп, как сме - цял ден съм с мигрена, малката не беше акала от два дни и света и беше крив, не излизахме навън на разходка, защото ако ми блесне слънцето щях да повръщам. Съответно трябваше да занимавам баткото докато тя спеше. Вкъщи е кочина, ама хора кочина като на прасетата, не преносно. Кучето сменя козина, сутрин минавам само дивана с прахосмукачката за да може да седим на него. Робота ми прахосмукачка отказа, колата ни е счупена за пореден път и е на майстор. Днес си поревах от безсилие защото цял ден "ядем" с Калин супер хаотично, дори сме само с три яденета, което изобщо не е ок за детето. Направо се чувствам като провал, ама каквото такова - толкова можем и няма да стане по-лесно. Утре много се надявам да излезем в 10:30 сутринта и да изкараме поне до 14:00 навън, да обядваме навън и да се приберем спокойно вкъщи. Малката след това да заспи в 14:00 и да мога да сготвя и аз нещо. Вечеряме някакви полуфабрикати, от както съм сама с двамата караме на една пилешка супа за обяд от неделя сготвена.. Абе ужас сме! За хъркането на носа на малката вече се оплаках. Единственото хубаво е, че вчера бяхме на РД на баткото и си изкара много добре, доволен е и щастлив. Днес имаше спокойствие, защото си разглеждаше подаръците, а следобяд излиза с баща си. Малката започава да излиза от тая тъпа регресия, стряскането докато спи го няма, но спи много леко. Кучо днес и той допринася и два пъти днес се намъква при нея и я буди с ноктите си по ламината като ходи, много ме нервира. Абе днес бях наистина на ръба. Поплаках си, ама то освен да ревеш и после да се събереш няма какво да правиш, няма кой да ти помогне или да дойде да ти изчисти и сготви. Та и утре ще си живеем в кочинката и ще ядем навън. Мис, съчувствам ти. На колко беше твоето момче? Моят Калин вече на 4 и доста повече разсъждава. Днес гледа телефона на баща си , че си е сменил снимката на екрана с една на Алис от вчера и казва "и твоя телефон е като на майка ми с Алис". Лелее толкова тъпо ми стана! Изобщо не съм се усветила, че може да се засегне. До сега винаги ми е бил той на дисплея. Та, питах го иска ли да си сложа негова снимка, каза да и я смених. Не показа да е доволен, но поне  се надявам да не е тъжен. И все пак нещо хубаво да кажа, днес докато изнемогвах и греех СУПАТА, Алис плачеше и той идва при нея, успокоява я, говори и , показва и играчки и тя съответно млъква и го зяпа. Това вече два-три пъти стана за деня и много мило ми стана. До сега никога не е искал да я успокоява като реве, само казва мамо Алис пак реве. Та, Мис, идват по-добри времена сигурна съм!!!!!
По магазините я взимаме, навсякъде я взимаме общо взето. Калин като е на градина то от какво друго да я пазим, там е най-големия инкубатор на вируси.
В Лидл другата седмица ще има разоряване.

И при нас каката вече проявява емоции. Не казва много директно, по-скоро са номерца. Като се разпламе не иска да ходи да я вземам. Опитвам се спокойно да обясня, че няма как да я оставим да плаче. Всеки път натъртвам, че и тя като е била бебе, сме правили така. И снимки и показвам и това помага. Много и се радва, но на моменти хич не внимава е ММ вече свикна до я кастри за най-малкото, едва ли не само като я доближи, а това не помага за отношенията им. Че не внимава понякога, така е, ама трябва с обяснения и т.н. Онзи ден я натисна по фонтанелата и направо виждах как хрътва, сърцето ми отиде в петите. Уж не е от палавите, ама неочаквани неща прави понякога. Добре че бебка си ляга рано в 20ч, до към 22ч се опитвам да ѝ обърна внимание. Въпреки че тя на всичко е "не" и става драма за нещо, винаги 😅
Нещо се разсополиви и утре май ще я задържа у дома, за първи път от както е тръгнала на 15.09, което си е добре.

Чудя се дали да се разоря преди празниците с една коледна фотосесия, вие ще правите ли?

За Lidl той е ясен, сега като не ходя на работа не ми е под ръка, иначе там най-редовно троша пари 😅 със слинга/раницата ходя да пазарувам, в количката е голям рев. Не спи ли не иска да седи вътре. В Billaта до нас ме научиха и все се намира някой да ме изтика напред, да не чакам с бебето. А и е от малките, доста си е тясно и другите магазини до нас също. С количка си е почти невъзможно пазаруването. А ако сме всички, предпочитам и ръцете да са ми свободни за каката.

Значи, както каза и Деси, не остава време. А по тоя въпрос с храненето дето тя споменава... Охх и аз се чувствам като провал понякога. Ама така не ми се готви някои дни, пък то не знам и какво са сготвя вече. Нямам абсолютно никакво желание /през повечето време/ да вися в кухнята. Седна ли на дивана пък едвам ме свърта. Все гледам да правя нещо, че ще откача. Къде ми отиде спокойствието, не знам. Преди можех да лежа и да ям по цял ден, а сега не. Полегна ли през деня особено, ме подкарва едно сърцебиене.
С едно дете е доста по-лесно Хоуп. Само изчакай да стане поне на 8 месеца. Тогава е най-забавно. Почва да лази, да изследва. Като се затворите в някоя стая и го пуснеш на земята, съвсем спокойно можеш да седнеш на лаптопа и да бачкаш. Преди да родя малкия ми беше най-хубавото време с детенце. Лелее 1год и 2-3 месеца, просто рай. Движи си из вкъщи, играе си, не чувах гък. Седях на лаптопа почти по цял ден и си работех нещо. Следобяд си излизахме навън на разходка и детето си зяпаше, абе рай.
Чак и аз се натъжавам, че не мога да обърна внимание на големия като преди. А най-лошото е че малкия е с много силни колики през деня и баш когато трябва да храня баткото или да го къпя, се почва едно дране от болка направо.
Тегаво си е да си родител мани ти... Чак сега разбирам на майка ми какво й е било с две, макар и с разлика от 5 години.

Мис, извинявай, явно съм те объркала с друга съфорумка и мислех, че по-рано споделяше че спи само върху теб. Прекрасно е, че знаеш в каква посока движиш нещата 🤗

Момичетата с две и три дечица - още веднъж адмирации! 👏 Пращам ви много усмивки да ги споделите с децата и мъжовете, че каквото и друго да кажа ми звучи кухо на фона на вашите емоции и тревоги ❤

Някъде видях нещо за Коледна фотосесия. Аз съм късметлийка - най-добрата ми приятелка е фотограф и прави точно такива.

А пък аз не срещам разбиране от никой, ама здраве да е. Нали, никой не е длъжен да гледа чуждите деца са казали хората. Доста търпя критики от майка ми, уж разбира колко ни е трудно тук сами, но всъщност изобщо не разбира. Нас са ни гледали 4 деца накуп две баби и четирима родители (две семейства), живели сме на къща и ест. сме беснели с комшийчета, а те са си седели на клюки до късно. Та тя 7 дни едвам изкара на морето само с Калин и каза, че повече няма да го взима Амаааа иначе търпя доста критики, че е лигав, див, няма страх от нас и т.н. Понякога ни прави на маймуни - факт, но пък виждам, че с всички деца на неговата възраст е така.
Оххх и аз пробвам с обясненията, че и той е бил така, на него никой не му е пречил да спи, никой не го е удрял или замерял с играчки и т.н. Честно казано има ефект мисля. Като се сетя и аз, с едно дете беше песен и все пак ме изнервяше и той много. Но така е, когато човек си мисли, че е стигнал някакви ръбове и граници и повече не може да понесе идва и останалото Нооо днес взех решение, че не искам трето дете. Просто няма как да се оправим сами, абсурд е да мина през още едно такова нещо и като един е болен да седя сама с тримата и да не взимам наркотици някакви. Та, умишлено няма да пробваме, пък божа работа ако стане неумишлено няма да го върнем, разбира се.
Пазарувам с количката, малката си седи основно в нея, дори се нерви като я вдигам да се оригне или за нещо друго. После пък като свикне да се оглежда протестира, че я връщам в количката и гледам да не я вадя честно казано. Та, много е трудно, коша ми е малък и особено в Кауфланд, където няма други освен големи колички ми е страшно трудно да ходя на пазар вече. Трупам в багажника, трупам върху коша, в ръце....чудо е.
Ние имаме подарена семейна фотосесия, но май не искам да е коледна и Алис още е кашкавал. Мисля да се възползвам след празниците януари.

Да се включа по темата с по-големите деца. Нашата кака Алекс е на 5 г. и в началото беше супер щастлива, че е кака. После се появи ревност, нормално. Беше в някакъв ужасен период - само на въпреки, НЕ, сърдене и такива весели неща. Вие само на Виктория се радвате - супер тъпо се чувствах като го кажеше. Обяснения, обяснения и отново обяснения, че е малка, че не може нищо сама и един тон такива глупости и май стана работата 😁 Вече не се сърди, не мрънка, сама си казва Хайде като заспи ще го направим. Е да ви кажа доста по-леко е така. Супер много се радва на малката и я занимава - пее, танцува пред нея и малкото ще не ще я гледа 😁 А дребчо наистина и се радва супер много - веднага се усмихва като я види и започва едно гукане, едно плюнчене радост и чудо 😁 Хем е супер трудно с две, хем и такова мило ти става. Ако не викам от нерви, се просълзявам от радост и така ден след ден 😁😁

хахахахахха да,да,да тази шизофрения и при нас я има. Вчера взел въртележката от леглото и я щипнал с пластмасовата щипка по бузата, тя се стреснала и като ревнала, той се притеснил, че я заболяло и като реве до нея. Влизам - реват и двамата, аз в шок , сърцето ми прескача какво правите бе деца?! Що ревете и двамата Та, то с щипката няма как да щипне бебешка бузка, но милото се стреснало какво ще му прави бати.

Деси, баткото е на 6г. Умен и разбран е, напълно осъзнато човече си е, но си е детенце, което си иска своето и което е абсолютно нормално. Ако мислех по друг начин нямаше да ми прави впечатление, ама аз също съм зодия рак и много емоционално ми действат подобни неща. Един пример, имам приятелка с дъщеря на 8г, скоро разбра, че е бременна и на погачата на Марти, когато я разпитвахме за бебето, дъщеря й се разтрои доста и се разплака. Та с това исках да кажа, че няма значение възрастта, децата се нуждаят от любовта и вниманието на родителите си и си мислят, че едва ли не ние вече не ги обичаме, което разбра се не е така. Това му обяснявам и на него, че в момента Марти е малък и не може да се грижи сам за себе си, че има нужда от нас. Че той е бил същия и с него сме се държали по същия начин. Слуша ме, разбира ме. Много е грижовен, помага ми, гушка го и го целува, казва, че го обича, защитава го...хаха един ден правя палачинки, защото обожава, но Марти започва да се сърди и да мрънка, а аз на шега му казвам " аа, сърдиш се, но после ще искаш и ти палачинки, нали?"  и брат му веднага ми скочи да го защитава. Каза ми да не му говоря така, защото му е брат и го обича, и не позволява да му се карам.
То да не излезе, че никакво внимание не му обръщам..не е така, просто не е това, което ми се иска и което сме свикнали всички. Снощи правихме двамата бисквитка торта. По-точно той я прави, аз му асистирах и без да се шегувам е най-вкусната, която съм яла. Винаги, когато е покрай мен го гушкам и целувам...Искам да знае, че мама го обича без значение дали има още 1-2 или 5 деца. И това сме го говорили много пъти.
Деси, аз затова съм сложила семейна снимка или на двамата. Честно казано все се опитвам да внимавам какво казвам и правя, за да не го възприеме по друг начин. Когато се радвам на Марти в негово присъствие се старая и на него да обърна внимание, да го похваля и намачкат, както правя с Марти. Не искам да се чувства пренебрегнат. Онзи ден се разсърди на баба си и дядо си, които бяха дошли в нас, защото се радвали само на брат му, а не беше така. Когато влязоха първо се закачаха с него и после се радваха на бебето, но той се засегна и трябваше да го успокоявам.
За разхвърляното и при нас е така. То колкото и да се опитваш да се абстрахираш и да си казваш "м.ната му не е толкова важно точно сега" просто в един момент започва да те дразни ужасно много, но често не мога да смогна и с домакинстването. И преди съм казвала, че мъжът ми се е заел с голяма част от нещата, златен ми е. Днес си дойде на обедната почивка и пуска прахосмукачка в хола, защото трябваше да се помести дивана.. ами за малко да закъснее за работа.
Ами, Деси, друго си е да знаеш, че не си сама. Съчувствам ти също. Поне бебочка ти е от спокойните, че иначе хептен отиде коня в барата.
Като каза за куче баткото отдавна иска куче, а на мен ми е съвестно, че не му взимаме, ама чесно вече не знам и с това как ще се оправя.

Леле, ама докато го пиша това то нови 5 отговора хаха. Ами хайде продължавам..

Деска, ние ще правим коледна сесия. Всяка година правим. Чакам фотографката да ни се обади тези дни за дата. Тази ще ни е седма под ред. Снамаме от време на време и други фотосесии. Правихме на баткото като се роди. Искам да направим и на Марти, но нещо се забавихме и не знам дали някъде ще ни вместят межди коледните. Иначе ми в гузно баткото да има, а Марти не.

LionMama, имах една позната, която също ми казваше за баткото, че като започне да се върти, да се обръща слагам одеала на земята и си виря краката, детето се занимава. Ами, нищо подобно не стана при нас.  Сложех ли го на земята започваше едно мрънканеее. Та и това си е до дете.
А пък родителите ми хич не ги съжалявам, защото тогава пък бабите много помагаха и ни гледаха. А сега е модерна работа, който си има деца да си ги гледа.

Деси, и тук сме на едно мнение. Всеки знае да говори, но никой не удря едно рамо. Не, че някой в длъжен, но поне да си мълчи.
Ох сега се сещам за баткото как приема буквално нещата. Още в началото, когато се случваше Марти да дремне известно време, сме в другата стая с брат му. Говорим си нещо, обсъждаме, че пак се занимавам повече с бебето и аз му казвам " знаеш ли, че ти като беше бебе и заспеше аз стоях при теб, не съм излизала от стаята, а брат ти като заспи го оставям сам и идвам при теб (за да му докажа, че е специален един вид). А той "аа значи искаш да кажеш, че Марти е по-безстрашен от мен. Ами добре! (Обиден)
 Ами какво да обяснявам повече?!
Когато имахме само едно дете също ми беше трудно и си мислех, че няма накъде повече. Надявах се, че второто ще е по-лесно, че нали казват баланс да има. Ами не е така. Сега някакси ми изглежда, че с брат му не ми е било чак толкова трудно, макар че ми беше първо дете и сигурно съм била леко ошашавена. Или може и да ми изглежда по-трудно сега, защото са две вече, а не е като да мислиш само за едно.

О не, Мис изобщо не казвам, че е по-лесно с 6 годишно. Просто ми направи впечатление като разказваш, че доста по-зряло разсъждава от моя Калин и предположих, че е там някъде на години -5-6 (хем разбират всичко, хем още са си малки деца). Предполагам и Калин го терзаят същите неща, но не иска да ги обяснява така хубаво като твоето момче и всички трябва да гадаем какво е искал да каже автора. Това със защитаването е толкова сладко.. понякога нарочно уж я нареждам ”цупло защо пак плачеш” и той тича да ми се обяснява, че не е цупла. И често има обръщения “красавицата ми” вместо “сестра ми”. Ох, ама наистина така хубаво ми стана и ми олекна като споделих със съмишленици.. Утре се настройвам за един страхотен ден с двамата заедно ❤ Хайде лека ви нощ и дано всички спим!

За това как се справяме с повече деца - ами като си мисля как има хора с тризнаци, или с 4 деца (имам и такива познати)....и така си надъхвам прихиката, че мога да се справя с три. Отделно човек се мобилизира като няма как просто, трябва да се справи. Моите поне са с малко по-голяма разлика и големите се оправят сами - къпане, четене преди сън, закуска си правят и т.н. Като цяло единствено ми тежи, че отдавна се каним, а все не можем да осъществим самостоятелно време на всяко едно дете с единия родител, по 1-2 часа седмично. Също ми тежи, че малката е доста често в колата - водя на урок единия, карам на тренировка другия, отиваме да пазаруваме или до мола примерно по някакви други задачи. Някак няма го това спокойно ежедневие с първото дете, когато криво-ляво ще сготвя, изчистя, подредя и ще имам няколко часа за парка. Сега едва си изстисквам един час разходки, другото е все тичане по задачи.
И при нас таткото много помага с чистене, перални, сушилни, водене на училище (преди беше мое задължение). С малката вече имаме някакъв режим - сутрин става с батковците и си гука спокойна в кошарата докато ги изпратим, след което се кърмим, малко се гушкаме и пак заспива за час. През това време се къпя, обличам и подреждам където каквото намеря, пия кафе.. След което тя се буди отново и е най-доброто време за гимнастика, песнички, танци, стоене по коремче и т.н. Пак идва време за хранене, след което й се доспива и излизаме - или с колата по задачи, до еконт, спийди, до пазара и т.н. или в квартала с количката. Следобед вече започваме един по един да взимаме батковците и да водим на следучилищни занимания, разхождаме се докато ги чакаме или ги водя аз, а баща им ги взима и връща у нас. Различно е всеки ден. Преди вечеря малко играят навън, след вечеря пък се занимаваме с останали домашни, после четене - то е всяка вечер различно, всеки на себе си или аз на всички, те на бебето или те на мен, както дойде.
Най-трудно ми е като се наложи да остана сама вечер с тримата от време на време, защото оправянето за училище и за лягане им отнема страшно много време. Трябва да стоя при тях и да им напомням какво имат да правят, раници, зъби, баня, дрехи за утре, вода и т.н.. В същото време тя плаче от другата стая, трябва да я приспивам, но и те да си легнат навреме същевременно, а не в 23-24ч. Тогава срещам зор, за щастие се случва рядко.

Ревност не съм усетила, само веднъж също като забелязаха, че само нейната снимка ми е на телефона, но това вече го коригирах - смених телефона и сега в момента нямам ничия снимка Ще сложа обща, което ме води на темата за коледна фотосесия. Мисля да правим, но не съм запазила никъде още. Бебето си няма фотосесия нито на новородено, нито аз като бременна, така че ми се иска поне коледна. Усилено тренираме стоене по коремче за тази цел. Днес исках да взема подложката на Кикабу, която някой пусна назад, но се оказа изчерпана и се сетих да сложа по същия начин под гърдичките една възглавница за врат за из път. Утре ще пробвам

Добро утро! Тааа спахте ли? Ние, както обикновено. Към 5ч започна да става неспокоен и му смених памперса, че беше пълен. После се разбесня, мята се до мен, после се наака и хайде пак смяна. Към 6 заспахме и 7 и нещо, като му дадох да яде му хъркаше носа и го промих. Ходих да видя дали баткото се оправя за градина и после пак приспиване. Изобщо не знам какъв ще ни е денят, дано успея да си измия косата поне хаха.

Рафаела, на колко са момчетата?
Не се ли събужда бебето, когато влезеш в магазин например?
Аз точно това си мисля, че когато вече има някакъв установен режим е по-лесно вече, защото така хаотично не знаеш кое кога ще стане и е стресиращо.
А вечното бързане за всичко е много натоварващо. И само с едно дете когато бяхме пак бързане и бързане. Да отидем на лекар трябва баща му да излезе от работа, защото аз не съм шофьор..и бързаме, закъснява. Все някакви схеми се правят кой да го гледа, ако нещо трябва да се свърши и да се отиде някъде.
Абее живот...

Снощи най-после издебнах и поръчах ромпъра, който все се изчерпваше в НМ, даже на -50%. А ММ през ден ме пита дали съм поръчвала нещо, защото пращам всичко направо на адреса на фирмата да се доставя.

Хайде слънчев ден и приятни разходки!:sunny:

Добро утро и от мен. По темата за две деца и как се оправяме, ами май всички сме така. Когато голямото е на градина и всичко е много по-лесно, не че успявам да приведа апартамента в ред, но поне основните неща успявам да свърша. Иначе е лудница и аз често си мечтая за една баба под ръка. За ревност съм забелязала,че проявява на моменти, особено като чуе, че говорим миличко на малката и тя веднага пита: аз пиленце ли съм, аз злато ли съм. Гледам винаги и на нея да и казвам колко ни е важна, и колко я обичам. А също много помага, когаго пред други хора разказвам, как ми помага и колко прекрасна кака е, тогава е много щастлива и се чувства горда. Имаме и слаби и силни моменти, но това е нормално, аз съм много щастлива, че си имам две, защото се надявам за в бъдеще да са си близки и да се подкрепят. Аз съм едно дете и винаги съм страдала от този факт и съм искала да имам брат/сестра.
Бебето завърта май някакъв сопол в момента, нищо не тече,не се дави, но има повече секрети за вадене и не са само бели от кърма. Ще я наблюдавам. Вода и чай отказва упорито, вече даже не си правя труда да предлагам. Но пак купих колиийф, защото имам чувството, че пак има колики и не се беше изхождала 3 дена, беше голяма мъка. Ще и дам и тази опаковка и дано не се налага повече да взимам.
За захранване някой беше споменал, много ми е рано на мен, каката беше на 6 месеца без 10 дена, когато започнах и с малката така ще процедирам, чак към 6ти месец.

Щях да пиша още в 6, ама викам да не мрънкам ОТНОВО аз.. Алис и тя както имаше горе долу нощен сън стана в 6, хили ми се, направих грешка и аз да сменя памперс, после дори почна да гука и я изнесох от спалнята преди да е събудила и Калин. Съответно заспа чак сега в 9, но пък той стана, та очевидно и днес няма да се спи. Нещо не мога да наглася яденето нощем и това е, уж мисля, мисля как да го направя, някаква логика опитвам да вкарам и още повече го развалих. Мислех, че ако дам да яде повече в 3-4 ще пропусне буденето в 5 и ще става чак към 7, ми не стана. Отново си стана в 2:30-5-6... нз какво направих. Утре няма да я разсънвам изобщо и кой ял - ял. Да видим какво ще направим.