В момента чета ... 80

  • 45 951
  • 724
# 375
Завърших "Невидимите фурии на сърцето". Въздействаща, искрена, провокативна, дори шокираща на моменти, книгата не спестява нищо - нито предразсъдъците, нито цимерието, нито страховете, нито болката, нито омразата, нито необузданите страсти и фурии, на които сме подвластни. И в същото време е някак топла и красива.  И въпреки прекършената младост, допуснатите грешки и мракобесните времена, въпреки че лодката вече е в открито море и за някои е прекалено късно, историята носи надежда за по-добро, за промяна. Допадна ми фината ирония, духовитите диалози. На някои места сюжетът ми се стори една идея по-"нагласен" и съвпаденията бяха някак нереалистични, но го приемам като необходимост за изграждането на цялостната история. И макар че съм наясно с ролята католическата църква в живота в Ирландия и закостенелостта в страната, на моменти пак останах потресена от предубежденията, възпитавани у хората поколения наред, от страха и ненавистта. Интересна хроника не само на един човешки живот, но и на историческите събития след Втората световна война чак до наши дни. Оцених я с максималните 5*.
Виж целия пост
# 376
Аз пък не видях топлота и красота в "Невидимите фурии", а една изкусна манипулация чрез умишлено преувеличаване на проблемите и представянето им в лесно смилаема за широката публика форма. Всички стълбове на обществото, в които би трябвало да имаме доверие - духовенството, властите, полицията и учителите, бяха представени чрез отблъскващи и изцяло отрицателни персонажи, за да се създаде правилната нагласа у читателя. В същото време жертвите, съчувстващите, помагащите и готините хора - все гейове плюс една самотна, прокудена майка, за да бъдат спечелени сърцата на женската аудитория още в началото. Брилянтното перо на автора увлича и повежда читателя през историята, както циганин с гъдулка кара мечка през селото, но все пак, ако човек не е съвсем безкритичен, ясно вижда колко тенденциозна и манипулативна е цялата книга от първа до последна страница.
Виж целия пост
# 377
Приключих "Игра на лъжи на Рут Уеър. Скоро не бях стояла дотолкова късно, за да чета. Много ми хареса, за разлика от другите книги на авторката. Държи в напрежение почти пред цялото време и финалът също беше изненадващ. 4.5/5 ще и дам. Имаше и малко пълнеж, например отделя се твърде много време ( за мен) на кърменето на детето на една от героините, имам чувството, че всяка втора сцена беше за това. 😃
Продължавам с Огледално зло на Баркър.
Виж целия пост
# 378
Не намирам "Фуриите" за манипулативна книга. Да, темата е широко експлоатирана в последните години до степен да стане досадна и натрапчива. Честно казано, ако действието не се развиваше в Ирландия, едва ли щях да посегна към нея. Споменавала съм и друг път, че тази страна ми е интересна. 

На моменти не симпатизирах на главния герой, намирам разни дребни кусури, но това не променя цялостното ми впечатление. Топлота намерих в желанието да бъдеш обичан и приеман. Въпреки нелеките социални теми, има някакво усещане за лекота, може би заради иронията и тънкия сарказъм. Стълбовете на обществото, в лицето на църквата, властите и полицията, са били доста компроментирани в Ирландия, не смятам, че тук са тенденциозно представени като такиви. За мен по-интересна беше картината на самото общество, на нагласите на хората, описани през живота на героите, а не толкова съдбата на главния персонаж.
Виж целия пост
# 379
Хората, които са винаги с мен е също толкова силна и хубава. Който е харесал Симон, трябва да пробва и нея.
Само подсещам така да се каже… 🦊

Аз започнах Зимните хора, която дотук ми е като продължение на Глад

"Хората, които са винаги с мен" е една от любимите ми книги. Мисля, че хора, които не са израсли на село, не си представят този начин на живот и поведение трудно ще я разберат. На моменти съм плакала, защото много неща си спомнях от детството си и знам, че тези вълшебни хора и време няма да се върне.
Виж целия пост
# 380
Въпреки че продължавам да мисля, че "Невидимите фурии на сърцето" е прекрасна книга и една от най-силните, които прочетох през годината,не мога да не се съглася до голяма степен с мнението на Райна Simple Smile
Виж целия пост
# 381
Наближавам края на "Невидимите фурии на сърцето", но не я намирам нито за чак толкова топла, нито за манипулативна. То като се движиш в среда с повече хомосексуални, защото те те приемат, кой да ти помогне.
Това за стълбовете на обществото и доверието - предвид, че живеем в България, където много от тях не функционират добре, някои почти изобщо, ми е трудно да приема, че целенасочено са представени като несъвършени.
Явно имам склонност да оприличавам книгите, та тази ми прилича на някаква комбинация на "Малък живот", но без извращенията там и без крайната безизходица, която властва в книгата през цялото време и отнетата надежда и на "Кажи на вълците, че съм си у дома", която пък за мен беше много по-топла и интимна като усещане.
Нещото, което мен на няколко места в книгата ме издразни (във Фуриите), е твърде странните съвпадения чисто житейски, които в живота се случват също понякога, но не толкова често да речем. От типа - запознаваш се с някого случайно, ставате най-добри приятели и се оказва незаконнородения ти брат или в този стил ситуации.
Като цяло книгата ми допадна и вероятно ще я оценя с 4, но не усетих нищо изключително в нея. Може би го има и това, че с прочитането на повече книги, ставаме все по-претенциозни. Но от трите изброени, определени "Кажи на вълците, че съм си у дома" е най-моята книга и планирам да я включа в номинациите си за книга на годината.
Уточнявам, че имам още 50-тина страници от "Невидимите фурии на сърцето" и може нещо да я преосмисля към финала.
Виж целия пост
# 382
“Невидимите фурии на сърцето" е сред книгите, които съм забелязала, но до които няма да има време да стигна тази година и благодаря за споделените впечатления, имам усещането, че това няма да бъде моята книга, темата не ми е по сърце (нямам предразсъдъци към хората, но не обичам да чета на такава тематика),  единствено заради добрия стил бих я прочела, но май по-нататък ще избера не нея, а друга книга на Джон Бойн - “Момчето с раираната пижама”.
Продължавам да чета книгата на Саманта Даунинг, стилово не се отличава с висока литературна стойност, но според мен отношенията между различните действащи лица са описани много добре, а лично аз, четяйки, почвам все повече въпроси да си задавам относно това, доколко ние като родители можем да помогнем на децата си да се адаптират максимално в училищната среда, предвид фактори, които са извън нас и възможностите ни за реагиране и кога и с какво реално им помагаме…
Виж целия пост
# 383
Да, темата е широко експлоатирана в последните години до степен да стане досадна и натрапчива. Честно казано, ако действието не се развиваше в Ирландия, едва ли щях да посегна към нея. Споменавала съм и друг път, че тази страна ми е интересна.  

В такъв случай, ако си пропуснала Колъм Тойбин, може да се потопиш в атмосферата през втората половина на 20 век в Ирландия с "Бруклин" или "Нора Уебстър" - и двете книги много ми харесаха. Впоследствие научих, че този писател също е хомосексуален, което разкрива в друга книга - "Празното семейство" и тъкмо поради тази причина реших да я пропусна.
Виж целия пост
# 384
Успешна рецепта следва "Фуриите", съгласна съм, но въпреки това не я смятам за тенденциозна. Реалността, която описва, е позната и от други книги, така че не смятам, че обществото и стълбовете са нарочно очернени. Аз за пореден път съм впечатлена от властта на църквата и от начина, по който тя манипулира обществото, порядките, мисленето. Точно някои съвпадения ми се сториха прекалено нагласени и недостоверни, но въпреки всичко за мен книгата е въздействаща и дава много теми за размисъл.

"Хората, които са винаги с мен" ми хареса повече от "Трите ябълки". Губят ми се вече подробностите, но си спомням един цитат, който сега не мога да предам съвсем точно, но идеята беше, че предците ни стоят на раменете ни като криле, които са винаги с нас и ни пазят от болката.

Райна, благодаря за препоръката. "Бруклин" отдавна чака ред, имам я електронна и може направо да започна нея, за да сравна с "Фуриите", докато впечатленията са още пресни. "Нора Уебстър" ми е убягнала, ще погледна и нея.
Виж целия пост
# 385
Много е различен Колъм Тойбин - стилът му е бавен, спокоен, не прави толкова разрези на обществото, колкото разкрива отношенията в малки общности, в които хората си помагат и подкрепят. При него пък църквата е представена именно в тази роля - да помага.
Виж целия пост
# 386
Да изкоментирам Балканска рапсодия, която не ми допадна. Таква тегоба да се чете ми беше.
Не ми хареса нито историята, нито концепцията и най-вече - начинът, по който е написана. Преднамерено мелодраматична и с такива контрасти.

Чак неприятно беше да се описват миналите поколения жени като злобни, отмъстителни, ограничени и жестоки. Чак пък такива дивачки и гаднярки…
Не ме увлече книгата, а дори ме възмути.
Виж целия пост
# 387
Споделям това мнение - толкова много скръб имаше, че в последните страници направо ми горчеше. Много съжалявах за това весело, умно мимиче, на което после животът му поднасяше само гадост след гадост, докато го превърне в една очукана вдовица, обречена на мизерия. Не ми се искаше да е така, надявах се поне нещо хубаво да се случи, но не - смърт, болест, беднотия и отхвърляне.
Виж целия пост
# 388
Не ме изненадва мнението ти, Аня-
Скрит текст:
не защото съм чела тази книга, но съм чела коментари, вкл. за особеното отношение към дадени теми на авторката…
Май за темата “В момента чета” трябва да включа и това, че чета за самите книги и автори 😃.
Но сега искам друго да отбележа- тъй като чета и детски книги (заедно с децата), сега се замислих, че имам и топ 5 на прочетените нови детски книги
Скрит текст:
Катя Антонова :
-Феята от Захарницата
- Четиринадесет ванилии и половина

Юлия Спиридонова
- Бъди ми приятел
- Боби и агентите на Дядо Коледа

Петата позиция запазвам не за нова книга, а за книга, която съм чела, но сега за първи път на децата- “Малкият принц” , Екзюпери.
Тази класация е през моята призма на читател, а не на децата.
Ако трябва да посоча все пак на пето място нова и за мен книга- тя ще бъде “Мечето Падингтън”, Майкъл Бонд.
Установих, че много разтоварващо е четенето на детски книги, това отнема част от времето за четене на моите книги, но носи несравнимо удоволствие и се радвам, че поне в моето семейство се е установило като ежедневен ритуал.
Виж целия пост
# 389
Е, тъкмо съм в началото на “Балканска рапсодия”в Сторител, но вече разбрах кой ще овдовява. Благодаря Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия