В момента чета ... 80

  • 45 922
  • 724
# 525
“Глина” ме пренасити с богатството на езика си към 150-та страница и след това прегледах набързо останалото и сюжетно ми се стори не особено убедителна.
За разлика от това, Лиляна Михайлова ме плени с езиково богатство, интересни истории и много съжалявам, че не е била достатъчно оценена за времето си - или поне по някаква причина не съм попадала преди на нейни творби.
Интересно ми е дали така би ми харесала и “Тайната на Димана”, но засега имам още много други започнати и планирани преди нея книги.
Виж целия пост
# 526
На мен пък "Глина" ми е една от двете твърди 5-ци за сега. 😃
Виж целия пост
# 527
О, Розмари Демео 😈 "Стопанката на господ" е една от малкото книги, които не дочетох. За плагиатството не се и съмнявам - още в първите страници разказва за трите мойри, познати ни от древногръцката митология, но ги нарича баби нищенарки, а после явно си е преписала събраните от други хора обреди и наричания. Първата част ставаше за четене, но втората, наречена "Требник", ме отказа. Имаше едно доста добро ревю в "Площад Славейков", в което критиката беше безпощадна, но обективна. Не я харесвам тази жена, нито като артист, нито като писател, нито като човек.
Бях решила да се запозная с творчеството на Мария Лалева, защото приятелката на сина ми беше възхитена и от двете нейни книги, но не е чудно на 17 тези "прозрения" и философии да те удивят. Мисля сега да й предложа "Сърце", обзалагам се, че ще я заплени даже повече, защото Виктория Бешлийска пише по-увлекателно, докато си философства от името на героите.
Към края на "Виолета" от И. Алиенде съм и наистина доста ми харесва, за разлика от "Отвъд зимата", която четох в края на лятото. Не че ме изненадва с нещо - типично нейна история, обхващаща 100-годишен период, белязан с исторически събития, които разтърсват и променят животите на героите в неочаквани посоки. Историята е наситена със събития и действие, което в комбинация със сладкодумието на авторката, прави четенето изключително приятно. Включила е, разбира се, задължителните персонажи, представители на гей обществото и феминизма, както и болестта рак, която борбена жена успява да надвие, тема, която забелязвам, че упорито се налага като част от сюжета в поредна книга. Имаше я в "Отвъд зимата", имаше я в "Когато животът ти изпрати хипопотам", имаше я в "Плитката", имаше я и в "Морска порта", поне за тези се сещам в момента. Затова оценката ми би била по-скоро 4, а не 5 звезди, но 5 бих дала с чиста съвест.
Виж целия пост
# 528
Да, всъщност за пореден път се убеждавам, че дадена книга може да се хареса в контекста и рамките на прочетеното преди това.
За мен авторите, които тази година много ме впечатлиха и съответно промениха критериите ми за висока оценка са Итало Калвино и Хавиер Мариас.
На седемнайсетгодишна възраст бях чела Волтер, Ницше, Ерих Фром, Достоевски и Франк Хърбърт (наред с Дюма, Агата Кристи и други по-леки четива), имаше период в който харесвах дори Дан Браун, доскоро харесвах Джефри Арчър, така че сега някои автори, гореспоменати в по-предни постове нямат никакъв шанс да ми допаднат.
Една от книгите, които ми предстоят за четене е “Паломар”, не съм прочела все още разказите на Тед Чанг (какво разочарование, че само осем са преведените в българското издание, в англоезичното са двайсетина), така че имам доста чакащи книги. А, и разбира се не съм се отказала от Fairy Tale, на Стивън Кинг, само че не ѝ идва ред да я продължа сега.
Виж целия пост
# 529
Аз пиша бавно, защото пиша умно. Stuck Out Tongue Winking Eye
Хаха, това ми напомни за онзи виц, в който синът писал на баща си: - “Тате, пишем ти пашмо. Пишем го бавно, оти знам, че не моеш да четеш бърже…”
Изгледах интервюто и ми остави неприятен привкус… Неприятна жена с претенции. Но ме скандализира дотолкова, че да проявя интерес да видя, за какво, аджеба, е всичкия този шум. Имам Стопанката, но още не съм я прочела. Реших, че е нещо специално заради фейсбук статусите с цитати от книгата. Ще я прочета от любопитство. Новата, също.
Ако не сте чели нищо от Зинаида Хаджимитова, смятам, че сте изпуснали.
Виж целия пост
# 530
Ех, и "Виолета" и "Когато животът ти изпрати хипопотам" си ги бях набелязала. Последната даже като развлекателно четиво. До каква степен е засегната темата за рака? Като човек с такава история в семейството твърдо не искам да чета такива книги нито сега, нито никога, та този списък ми беше доста полезен. А във Виолета имало гей нишка, ако правилно разбрах? Основна ли е? Чудя се дали да си я оставя в списъка.

О, Розмари Демео 😈 "Стопанката на господ" е една от малкото книги, които не дочетох. За плагиатството не се и съмнявам - още в първите страници разказва за трите мойри, познати ни от древногръцката митология, но ги нарича баби нищенарки, а после явно си е преписала събраните от други хора обреди и наричания. Първата част ставаше за четене, но втората, наречена "Требник", ме отказа. Имаше едно доста добро ревю в "Площад Славейков", в което критиката беше безпощадна, но обективна. Не я харесвам тази жена, нито като артист, нито като писател, нито като човек.
Бях решила да се запозная с творчеството на Мария Лалева, защото приятелката на сина ми беше възхитена и от двете нейни книги, но не е чудно на 17 тези "прозрения" и философии да те удивят. Мисля сега да й предложа "Сърце", обзалагам се, че ще я заплени даже повече, защото Виктория Бешлийска пише по-увлекателно, докато си философства от името на героите.
Към края на "Виолета" от И. Алиенде съм и наистина доста ми харесва, за разлика от "Отвъд зимата", която четох в края на лятото. Не че ме изненадва с нещо - типично нейна история, обхващаща 100-годишен период, белязан с исторически събития, които разтърсват и променят животите на героите в неочаквани посоки. Историята е наситена със събития и действие, което в комбинация със сладкодумието на авторката, прави четенето изключително приятно. Включила е, разбира се, задължителните персонажи, представители на гей обществото и феминизма, както и болестта рак, която борбена жена успява да надвие, тема, която забелязвам, че упорито се налага като част от сюжета в поредна книга. Имаше я в "Отвъд зимата", имаше я в "Когато животът ти изпрати хипопотам", имаше я в "Плитката", имаше я и в "Морска порта", поне за тези се сещам в момента. Затова оценката ми би била по-скоро 4, а не 5 звезди, но 5 бих дала с чиста съвест.
Виж целия пост
# 531
Чета "Перфектният подарък" на Карън Суон - това е една от книжките ми за настройване за Коледа.
Една идея по-добра е от очакваното - т.е. и по-лоши съм чела коледни Simple Smile. Има си на моменти баналните теми и развой, но като цяло за настройване на коледна вълна, бива. По-скоро за сега има превес на това да ми задържа интереса, пред това да ме дразни.
Виж целия пост
# 532
Аз чета ,, Коледна тайна ,, писах преди няколко дни , но бях още в началото . Днес трябва да я прочета . Ами още не съм открила нищо коледно в книгата. 1000 размисли и страсти. Може би малко към средата ми стана интересно , но после всичко се изпрари .
Мисля следващата да е ,, В случай на чудо ,, една приятелка много ми я хвали .





Виж целия пост
# 533
И аз съм заредила Перфектният подарък за четене през декември. Коледна тайна на същата авторка ми беше много скучна, дано тази е по-интересна.

Аз продължавам с Уроците по химия. Нямам много време в последните дни и напредвам бавно, но засега ми харесва. Тепърва започва същинското действие.
Виж целия пост
# 534
Засега се спрях на разказите на Тед Чанг, много добър автор също, но си харесах междувременно още една книга- “Светът на Софи”, Юстайн Гордер.
Реших да погледна в ГР отзивите за “Лицето ти утре” на Хавиер Мариас, попаднах на едно доста добро ревю от Marc, и не мога да не цитирам част от него:
Javier Marias, who should have received the Nobel Prize for this trilogy”.
Както и той е посочил - “this isn't an easy read”, или иначе казано, не е книга, която, както обичат за някои други творби да характеризират, че се “чете на един дъх” и “хваща за гърлото”, но е книга, на която си заслужава да се посвети време и внимание.
Виж целия пост
# 535
От днес съм потопена в историята на ¨Чучулигата¨- Решат Нури.  Гледала съм сериала, но усещането да чета книгата е по-различно. За сега ми харесва и то много! ❤
Виж целия пост
# 536
Светът на Софи от Юстайн Гордер е много хубава  книга,любима ми е ❤ Имам едно старо издание и цялата е пожълтяла, мъчно ми е да я хвърля не се чете 😔
Виж целия пост
# 537
Започнах ,,Сърце,, от Виктория Бешлийска . Но съм още в началото 40 страници и тепърва се запознавам с персонажите. Предполагам, че ще ми хареса , защото стилът се лее , обичам и историята ,а действието в романа се развива в средновековен град Червен,а аз съм от Русе. И не на последно място искам да споделя впечатленията си от представянето на книгата , което беше тази вечер. Имаше музика на живо - пиано . Както и чаша вино за гостите , който пожелае. Около 30 минути трая разговорът на Виктория и двойно подписването на книгите.

Виж целия пост
# 538
Засега се спрях на разказите на Тед Чанг, много добър автор също, но си харесах междувременно още една книга- “Светът на Софи”, Юстайн Гордер.
Реших да погледна в ГР отзивите за “Лицето ти утре” на Хавиер Мариас, попаднах на едно доста добро ревю от Marc, и не мога да не цитирам част от него:
Javier Marias, who should have received the Nobel Prize for this trilogy”.
Както и той е посочил - “this isn't an easy read”, или иначе казано, не е книга, която, както обичат за някои други творби да характеризират, че се “чете на един дъх” и “хваща за гърлото”, но е книга, на която си заслужава да се посвети време и внимание.
Според мен Нобеловата награда е конюнктурна и твърде ограничаваща, тя свърза автора с определено време без да отдавна значимото на цялостния му принос. Бих се изказала в обратен смисъл “добре, че не получи Нобел за литература, понякога липсата на отличие е по-голямо признание”.
(Признавам обаче, че наградите “Гонкур” са тези, които правят изключение в случая за мен.)

Нямам интерес към “Стопанката … “ , няма да я чета, интервюто гледах стоически до втората минута. Мога да си затворя очите за личността на автора, само ако става дума за безспорен шедьовър. Случаят няма никога да стане такъв. Тя пише бавно, защото пише умно, а Паскал скромно написа, че пише дълго, защото няма време да пише кратко.

Чета професионална литература, нямам свободно време Sad
Виж целия пост
# 539
По въпроса с Гонкур, Tsugumi, не мога да си спомня дали си споделяла мнение за “Аномалията”, интересно ми е какво мислиш за нея, на мен тази книга остави разнопосочни впечатления…
Скрит текст:
а за разни Стопанки, Скали и други такива таргетирани има достатъчно читатели, така че щом ги влече- 🤷🏻♀, за щастие първо попаднах на обяснителната статия, май е била наистина от Площад Славейков и си спестих малко време, пък и не само….
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия