Часовете след самото раждане и как разбират близките за събитието

Мъжът ми и свекърва ми стояха отвън докато раждах. Даже, лекарят ми и акушерката ги информираха за хода на раждането.После ме заведоха с количката до тях. Те вече бяха видяли бебчо. После докато чаках да минат двата часа, се обадих на кой ли не.

По телефона.

В предродилна зала бях с телефона, когато ме преместиха в родилна не ми беше до него, но веднага след като родих и излязох от пълната упойка след зашиването акушерката ми го донесе и се започна говорилнята

Телефона ми остана в предродилна зала,веднага след раждането ми го донесоха и се обадих на всички.

Телефона ми беше в предродилна зала и като родих помолих акушерката да ми го донесе!
Много исках аз първа да кажа на таткото , че бебчо се роди!
След това се похвалих на всички роднини и приятели!

И аз така. Помня , че званих докато доктора ме шиеше  . Така и не усетих нищо  

Телефонът ми остана в предродилна на леглото. Като родих ми го дадоха и още докато ме шиеха се обадих на таткото. После останалия свят уведомих с sms и заваляха обаждания 

Родих в Св. София, планово секцио. Телефона беше с мен в предродилно, родилно и в реаницията. Но говорех само с тати. Отидох в 6.45 заедно с мъжа ми и майка ми, свекито е дошла по-късно. След като родих в 9.25 и видях бебка, са я занесли да я видят и те. После ме закараха при тях и мен да видят /имам ужасни снимки от този момент, но ми носят невероятни спомени/. От упойката треперех ужасно много, едва говорех, така че въобще не ми деше до разговори по телефона, а и като мярка за сигурност бях с друг телефон и докато нацеля с треперещите си пръсти някой бутон ми се отщяваше. С тати по телефона се бяхме разбрахме  да пусне в Отчетната ни тема новината, както и да се обади на родата и кумата. Ех, голяма вина имам аз към кумата, че лично не се обадих, защото татито от вълнение забравил къде точно е трябвало да отиде и да пусне, така че пуснал тема в Календар на събитията /сторило му се познато/, че съм родила, забравил и на кумата да се обади /и тя е мама от нашата отчетна темичка/ и после заспал. По някаква случайност една мама от Отчетната ни темичка влязла да погледне в Календар и видяла хвалите на наш тати и съобщила на мамите. След няколко часа на пълно мълчание по телефона, няма поздрави, няма СМС от когото и да било се обаждам да питам, а тати ми казва, чакай сега да ти кажа от кого имаш поздрави в твоята тема и започва да ми цитира имена /никове/ на напълно непознати за мен хора. И го питам, абе ти сигурен ли си, че си пуснал съобщението в Отчетни, а той чак ръзсърдено ми заявява, че знае много добре къде да пусне. Поразпитах го малко, какво точно пише и в кой форум се намира и се оказах права в предположението си. Та така, кумата сърдита ми се обажда, разбрала от Отчетни, че съм родила. На 5тия час започнах да получавам СМС-и и обаждания. Въобще, голям смях падна тогава, когато обяснявах защо не съм казала на никого.

Когато мъжо ме закара с болки в родилното беше около 18 ч вечерта. Лекарите ни казаха, че понеже съм първескиня в никакъв случай няма да родя скоро. Най-рано бебето се очакваше към 8 часа сутринта. 
Мъжа ми ме остави в болницата и се разбрахме да дойде на сутринта.
Бебето се роди същата нощ в 2.45. Нямах телефон в себе си. Не можах да споделя радостта си с никого. Много ми стана мъчно. 
Бях едновременно много щастлива от факта, че съм станала майка и едновременно с това се чувствах адски самотна, че в най-красивия и неповторимия момент
от живота ни - аз съм сама и никой не разбра, че вече съм станала майка. Чаках с тетърпение да се съмне, за да споделя радостта си.
  Мъжа ми дойде заедно с майка ми и баща ми сутринта към 7 и тогава разбраха.

Казала съм, че ако имам второ детенце, първото нещо което ще си сложа в чантата, когато тръгвам да раждам, ще е телефона ! 

В предродилна зала бях с телефона, но предпочетох да го изключа, защото непрекъснато някой ми прозвъняваше за глупости/включително и една моя колежка по работа /. След като родих, минута по- късно мъжът ми се обадил да попита как върви раждането и ми дадоха телефона за да говоря с него. След това санитарката ми даде gsm-a.

В реанимацията при мен си беше целият ми багаж, вкл. и телефона, та буквално половин час след секциото започнах с СМС-ите...  И понеже веднага всички решиха да ми отговорят и да ми върнат СМС, а някои /по-несъобразителни/ и да се обадят, аз ги отхвърлях, че вече ми писна, а те - на мъжа ми /горкия!/... Беше полудял - с два телефона с по две линии... 

Съпругът ми и сестра ми бяха пред родилното и след като се появи малката принцеса - доктора им се обади да ги поздрави От там нататък беше една телефонна радост!

Телефонът беше с мен през цялото време в предродилна, а като се преместих в родилна, акушерката ми го прибра и щом малкият ми змей изплака, набра мъжа ми и ми даде да говоря с него. Още не бях родила плацентата, когато съобщих новината на татито. После в следродилна се похвалих на всички роднини и приятели .

и аз