Гола чутуро

Житейски опит се нарича. Да види какво е самостоятелен живот, поддържане на домакинство, задължения към енергото, съобразяване с още един такъв минзухар - прозата на живота, която досега ѝ е била спестена от лошите родители. За нея едно такова отделяне ще има огромен образователен смисъл, също и за сина ѝ - да види, че има и такова нещо, като отделен живот при пълнолетните.
Тя няма да се изнесе, смятам на всички е ясно, но това неизнасяне няма да я доведе до нищо положително - ще продължи да обвинява мама, тате, сина, гаджето и останалите, ще си живее с усещането за световна неразбраност към нея и т.н.

Според мен няма да и дойде зле да се погрижи за някой друг освен за себе си. Всички хора със сериозни заболявания, които познавам са оцелели, защото е трябвало да се грижат за някого, имали са отговорности, нямали са друг изход. Легнеш ли на някого на ръцете и да се втренчиш в собствения си задник и колко точно ти е зле днес - загиваш.
Гледам и темата , днес това ще направя, може би, утре така, оня ден онака, превърна се в отчетна. Не мисля, че сме полезни. Каквото можеше да се каже се каза, може би има теми по специфичните медицински проблеми, където може да си общува със съфорумци и да си споделят кой как е днес.

Не виждам причина да се гледа на Мария като на бебе, дете и тийн, тя е напълно възрастен човек, просто поради заболяванията си изключително разглезен от родителите си.

Аз не мисля, че Мария е разглезена. Неуверена и пасивна - да. Иначе съм съгласна, че когато има на кого да разчиташ, ти е по-спокойно, но и се отпускаш. Когато няма, се стягаш и действаш, просто влизаш в друг режим.

В момента я тласкате с тази самостоятелност към още по-големи проблеми. Не й правите добро, а искате да й натриете носа "да види какво е да си възрастен, нека й, стига се е глезила".  И затова я изпращате при възможно най-неподходящите хора като алтернатива - депресирани хора, които ще я използват дори по-зле от родителите й. Тя достатъчно разказа за тях, аз не бих пратила никого там. Не е време за възпитаване, а да започне малко по малко да си оправя ума и здравето. А двете няма да ги направи, грижейки се за чуждите хора. Представям си картинката у "приятеля" - депресиран мъж, който пие, няма никакви цели в живота, дори се е напил в момента, в който е трябвало да вземе майка си от болницата, плюс възрастна жена, която е след инсулт, в депресия и не иска да си пие лекарствата. Не, мерси! Това не е спасение за Мария, а наказание. Живот с такива хора и най-нормалният и жизнен човек ще се депресира и ще се разболее. Тези хора изсмукват всичко, за да оцелеят.

Приятелят ѝ е предложил да излязат на квартира.
-----------
Винаги ще има оправдания за неотделяне от родителите. Тя е на 40 години, баща ѝ е продал къща, за да подпомогне това отделяне, явно и родителите отдавна се чудят как да я... поощрят. Желание няма, иначе ще остане без оправдания.
И като мислите колко ще ѝ бъде тежко на нея без родителите, помислете колко им е тежко на тях сега. Нея са я отгледали, сина ѝ са отгледали, първия ѝ мъж, сега тя иска да домъкне и още един в детската си стая, понеже са им малко драмите на тези хора. За тях повече може да ми стане жал, явно цял живот трябва да се грижат за собствените си родители, за дъщеря си, нейното поколение, нейните мъже и така до края на света.

Ами аз съм на кантар за него,защото и той е на кантар.Седем години той не се решава на нищо.
Преди бях много по-уверена.
Любовник,приятел,подкрепа,другарче...наистина трябва да е всичко това докато сме живи.

И сега говорих с майка ми,тя поне сяда и говори на моменти.Извини се за "гола чутуро",каза,че е разбрала,че много ме е наранила.
И се тръшкаше за отношенията с баща ми.
Казах ѝ за темата,казах,че трябва да напиша защо баба ми и сега има повече живец от мен.
Тази жена имаше дядо ми.
Който на всички казваше,че е най-хубавата,най-умната,най-отдадената на семейството,партията...
Той ѝ е построил къща.
Той ни гледаше три внучки и с усмивка обясняваше на приятелите си,че са му вързани ръцете с бръмбъзъците и че не може да излезе.Той се радваше да е с нея,с нас...
А нашият дядо казваше друго,когато го оставяхме със сина.
И не казвайте,че не е трябвало да го оставяме,работех извън града.
Не мога да искам от хората да реагират по един и същи начин в една и съща ситуация,ясно е.
В моето положение е възможно някой да не отрази болестите и да гледа само напред.Друг изобщо да не стане от леглото.

Ние нищо не искаме. Мария не е в домовете ни, слава Богу, така че искания към нея нямаме. Не ѝ натриваме носа, само обясняваме как живеят нормалните самостоятелни хора на 40 - не на топличко под крилцето на мама, забавлявайки се от време на време с любовника, към което ти я призоваваш.

Нормалните самостоятелни хора не са лежали над 40 пъти в болница.
Не се превръщат в развалина,защото клечат цял ден в тоалетната.
Колкото и да искаш да е всичко наред,ако нон стоп те засипват и затискат болести,не може да стане.
И в психиатрията,и психоложката ми казаха да се подобри физическото състояние.
Ще опитам с диета.
Много е тегаво и калпаво с диетите и освен това в групата за колит призовават никой да не твърди,че се е излекувал с диета.Смятат,че всяка такава има поддръжници и противници,че няма научни доказателства,че точно тя вкарва в доживотна ремисия и че има такава доживотна ремисия.
От твърде скоро се говори за тези заболявания.
Истински ад е.
Аз го приемам така.
Аз се страхувам.
Оставила съм се по течението от страх и ужас.В един момент явно силите да се боря са се стопили.
Ще потърся форумния психолог за съвет в моята ситуация.

Тъй чакания катарзис не се случва, гледам се отлага за път пореден.

Няма значение какво искаме ние, или някой друг, нито какво пишем, Мария от години знае какво трябва да направи, най-малкото защото много пъти е получавала тук, а вероятно и на други места същите съвети. Абсолютно без никаква връзка с тях и нашите писания тя накой ден ще си промени живота - или пък не. Възможно е това да стане под натиска на външни обстоятелства като например невъзможност на техните да я обгрижват повече, или прозрение свише, или кой знае какво. Темата отдавна се подхранва от някой пост на авторката, който да насочи дискусията, като види, че интересът затихва.
Затова попитах дали няма някакви подходящи отчетни теми, където може да пише, щом има нужда - Добро утро, днес съм добре/зле, купих си кремче, исках, но не си купих кремче,  такива работи.

Аз не видях телка, но няма значение. Мария , а ти обжалва ли пред НЕЛК? Не знам откъде ти е информацията,че режат проценти, но много често НЕЛК ги възстановяват. Около мен ,не съм чула някой да са го орязали тази година. Т.е. да е под 50%. Дали са ти били ок документите? Те , основно по документи работят вече, няма преглед. Защо не се бориш, като очевидно ти пречи здравето на пълноценната работа? Смисъл, по- добре и ТЕЛК да имаш.
Не разбирам защо мили съфорумки я пращате на квартира дори  с проблемен индивид? Злоупотребяващ с алкохол? Значи тя нестабилна и с още един такъв , голямо изплуване ще е, няма що! И двамата явно не са готови за самостоятелен живот,поотделно, камо ли заедно...Нека спаси тя първо себе си, така че да е удовлетворена от живота и спокойна.

Преливане от пусто в празно е. Няма никакъв, ама никакъв смисъл.
Подобри качеството си на живот малко от малко. Помагай колкото можеш на родителите си и това е. Друг вариант засега не виждам.  Гаджето, ако става за секс си го ползвай.

Хронични болести има всеки един от нас. Като гледам повечето сме над 40. Аз имам три тромба в крака. Пия си хапчетата и гледам да не се втелясвам толкоз.

Мария, какъв цвят  се  къноса, дай да  те видим....и една  къна стигна ли  ти за твоята  дължина.....

Прочетох цялата тема и мнението ми се припокрива с голяма част от мненията тук. Мария, трябва да разбереш, вярваш и живееш така, че ти да си тази, която е отговорна за теб и за детето ти. Разбирам, че имаш здравословни проблеми, но трябва да търсиш начин да се справяш с живота сама.  Не казвам непремено да се изнесеш преди зимата с приятеля ти, но да си оправиш зъбите, сериозно да търсиш работа, да обърнеш внимание на здравословните си проблеми, да помагаш, или директно да въртиш домакинството. Не е редно критиките да те спират - какво като не ти ядат манджата - като една седмица няма друго, ще я проядат, а могат и да си сготвят, не са малки. Голяма работа, че минават след теб с парцала - нали си чистила, като не им харесва, да си доизчистят. Редица жени тук се справят сами с живота си, децата, родителите, домакинството - не е непосилно трудно, защото ако беше, почти всички тук да сме легнали и умрели.  
Искам да се изкажа тук по отношение на работата - момичетата ти дадоха добри съвети - за дистанционна работа с немски има немалко ообяви - но ти трябва да си наясно, че за прилични пари се изисква сериозно бачкане. Не нещо непосилно, но сериозен, 8-часов работен ден на компютър. Понеже мернах назад в темата, че работиш в магазин, в който никой не влиза по 2-3 часа или че можеш да работиш лека офисна работа, смятам че трябва да си наясно, че леката работа едва ли носи висока заплата. Не искам  в никакъв случай да те обезкуражам, но смятам, че трябва сама да си наясно какво търсиш като работа - такава, която ще ти носи някакъв  неголям доход или такава, която би ти носила наистина добри пари, с които ще можеш да се изнесеш в нормална квартира или да покриваш голяма част от сметките удома, но едва ли ще е от най-лежерните. Аз в момента ще жервам времето си във форума през деня, както и една прилична работна свобода, за да отида на работа, на която знам, че ще ми следят компютъра, ще имам достъп само до определени платформи, ще работя много и т.н., но ще получавам 1000 лева повече, а за мен парите в момента са приоритет. Та, мисълта ми е, че е хубаво да си наясно какво искаш да постигнеш в работата, за да не четем след 1 месец колко е непосилно да седиш цял ден пред компютъра и как отичат краката и боли гърба.

Вие наистина ли мислите, че някой с психична обремененост ще ни прочете проникновените писания и хоп, взело та станало всичко наред?
Промените стават бавно и трудно. А най-трудно е да се осъзнае проблемът и да се приеме. Да се надяваме, че тук има успех. Останалото не зависи от това колко пъти ще се напише нещо.