Гола чутуро

Наясно съм, че не тя го употреби първа, но, съгласете се, че звучи по различен начин, казано с ирония от непознат и казано от собствената майка. За мен фактът, че тя без проблем използва това 'име' така детето си, е многозначителен за нейното ниво на зрялост. Но не това е същината на проблема.

Аз съм ходила на психиатър.
Неведнъж.
Изписват лекарства.
Пия си ги,без Диазепам и надрусващите в момента.С тях човек наистина не може да стане.
Пия си АД.Няма ефект.И да ги сменят,пак няма да има.От години ги пия.
Не знам какво толкова друго може да направи психиатър.
Психолог,ама добър ми трябва.

За котето-консуктирах се с алерголог преди да го взема.

Никой не ме прецака със сиренето.
Разкошно беше.
Баща ми измисли,че е меко и смотано,явно не обясних.Каквото и да направя,за него не е ок.
Казах го иронично.
В голям маркет никого не цакат,всички бучки са хубави.

Не разбрахте ли, че Мария не е отглеждана да бъде независима, а точно обратното? Не може да очаквате самостоятелност и отговорност, които не са възпитавани в нея да паднат от раз от небето. Това се учи от най-ранна детска възраст. Например: детето се прибира вкъщи, хвърля обувките и якето. Майката "Миличък, да сложим обувките на мястото. Къде се слага якето? Точно така, на закачалката. Какво се прави преди ядене? Браво, мият се ръчичките. Да приберем тези играчки. Искаш ли да ми помогнеш в кухнита? Аз ще сипвам, ти ще бъркаш. Не забравяй да си измиеш зъбките" и тн. Детето пораства, съответно и задълженята към него. Да напазарува, да изведе кучето, да го нахрани (учи се на грижа и емпатия), да вземе по-малкия брат от детска градина. Майката "Да ти покажа ли как се пуска пералня. Един ден ще живееш сам и трябва да знаеш". Гледат телевизия. Детето е очаровано от някакво място на другия край на света. Майката "Един ден като пораснеш ще го посетиш. Можеш и да останеш да живееш, ако ти хареса".
По тоя начин детето вече се подготвя за самостоятелен живот. Учи се да се грижи за себе си, да бъде отговорно, да мечтае безгранично. Знае, че има свободата само да избере своя път и съответно подкрепата на родителя.
Сега, къде във всичко това виждате Мария и нейното семейство? Тя е възпитавана да живее с родителите си и да се грижи за тях. Целия и свят се върти около тези хора. "Ух, ах, их нас кой ще ни гледа?". Манипулация за събуждане на чувство на вина в детето. Е, паднало им се е болнаво дете. Какъв лош късмет. Някой сметки излизат криви.
Родителите и така са възпитани, така са възпитали нея, така тя възпитава сина си. Ние повтаряме модела на тези преди нас. Така че родителите на Мария не са нейни жертви. Те жънат това, което са посяли.
Родителите неглижират външния си вид и здравето си и тя неглижира външния си вид и здравето си, избира си за мъж прототип на баща си. Ако бяха я учили от малка колко е важна устната хигиена и бяха я водили на зъболекар нямаше да е толкова зле и със зъбите.
Разбрах, че са и дали добро образование. Инвестирали са в нея до колкото са можали. Но са я направили зависима от тях. И с това са съсипали живота и. Тя няма крила да полети свободно. Били са пречупени веднага, защото нали "ух, ах, их...". Не вярвам и мечтите и да излизат от пределите на Бургас. Сега на фона на това да я бичуваме, щото си позволила няколко пъти да си купи качествен крем, вместо да даде тия пари за сирене и салам.....
Аз виждам в нея огромно желание за пълен обрат в живота си и самостоятелност. Но не я съдете толкова крайно. Стъпките при нея са малки и бавни, защот тя няма от кого да вземе този пример, няма от кого да се вдъхнови, няма на кой да подражава. Въпреки това едно огромно браво, че си признава грешките и търси начини за промяна.

Мария не е възпитавана да е самостоятелна и родителите ѝ жънат това, което са посяли. Това е вярно. Но вярно е и че човек не е просто бяла дъска, на която пишат родителите му. Всеки човек има своя личност, която реагира на опитите на родителите да напишат тяхната история върху дъската. И точно от реакциите му зависи много какво ще излезе от него - самостоятелен индивид или такъв, който цял живот ще е под крилото на родителите си, оправдавайки се с тях.

Сега имам желание да стана най-накрая самостоятелна.
И да помогна на сина да го направи.
Докато му носят храната в стаята,няма да стане.

Ако приемем, че родителите жънат каквото са посяли, то и за Мария ще трябва да важи същото. Тя живее с последиците от собствените си избори и няма какво да обвинява околните, включително домашните си.

Между другото тук-там изпуска информация как са се опитвали да я отбият, но това някак остава незабелязано.

Ами да - лошото е, че той ще бъде възпитаван по същия модел, по който си била и ти. Но ти не си особен авторитет в случая. Не знам на 40 години човек може ли да се промени коренно, особено като му е втълпено, че за нищо не става. Но поне се опитай по някакъв начин да се издигнеш в очите на родителите си, а след това и в тези на детето си, за да не започне някой ден и той да те обижда по същия начин. Този апартамент на родителите ти голям ли е? Мислили ли сте за възможност, след като и без това си им единствена наследница, да го размените срещу два по-малки и да заживеете отделно? Така като не си се пречкате всеки ден, може пък да си домилеете. Всеки ще си знае домакинството и няма да има упреци и натяквания. Хем и ти ще имаш стимул да се вземеш в ръце.

Покажи новата коса, де.
Що ли не вярвам, че си боядисана.

В процес на боядисване е.
Къна се държи до 12 часа .

Не знам за Мария, но на мен като родител темата е много благотворна. Погледнах се отстрани и виждам какви грешки допускам.

Мария, за къната, 12 часа са доста. Върху бяла коса хваща само обикновената (истинска), червена къна. Ако искаш да докараш друг цвят, примерно истинско тъмно кестеняво, след ден два мини пак вее с кестенява къна.

Максимум 2 часа се държи къна. Може да се държи и до 12, но е глупаво да се рискува, когато се твърди, че има алергия към бои. Колкото и да е "натурална", няма гаранция за съставки.

Явно нищо не ми става от къна.
И друг път съм ползвала.
Главата ме сърби,но се води нормално,един фин прашец остава.
От боя се случиха доста по-смущаващи неща.

И аз видях,че е хванала колкото си хваща обикновено.И е попила в косата.
След 2-3 дни ще потъмнее.
Купила съм и билкова боя,т.е. смес от индиго,амла индийско орехче и още нещо,което трябва да придаде тъмен цвят.За нея вече ще правя тест за алергия и ще се надявам да нямам,не съм ползвала.
Като основа се слага чиста къна,това чудо,което се води билкова боя се нанася след това.
Само не знам дали да не повторя къносването след няколко дни.
Ще видим според резултата.

Ей това не ѝ харесвам,хайде цапаницата се преживява.
Но цветът не е хубав.
Силно се надявам с тази билкова смес след няколко дни да се постигне хубав цвят.
И да, естествено,че ще назначат млад човек с хъс,а не посивяла беззъба жена.
И все още никой не се е обадил.
Аз съм кандидатствала в две от фирмите и преди,даже в едната бях на обучение.
Вероятно ме имат в базата данни и затова не се обаждат ли...

thewishmaster така е, но разберете хора, че ние всички сме различни и реагираме различно. Някой са по-неуверени, по-чувствителни, по-плахи. Родителите и не са оправдание, но са обяснение, защо тя е такава. Иска да бъде различна, но като кого? Няма го примера. В семейството и всички са еднакви. За кой да се хване и да каже "Искам да бъда като този човек"?

EmmaT, не съм пропуснала нищо умишлено, но признавам, че не съм изчела цялата тема.

Ще хване кестенявата боя, точно така се слага. По време на бременността се бях записала в една група за натурални бои за коса и много хубави резултати направени така видях, и то с много повече бяла коса от теб. Само после трябва подхранване с маска, защото изсушават тези треви.

Малко търпение за работата, подавай, пък после понякога и месеци минават. Не чакай само на едно и не се разочаровай ако някой не се обади