Гола чутуро

  • 68 457
  • 1 703
# 1 170
Радостта от живота,май с всичко съм съгласна.
Аз съм слабохарактерна.Вероятно силен човек няма да е в моето положение,би справил по-добре.
Знам,че не е оправдание.

И да,тази теория,че заболяванията са психоаоматични,ми я казаха,дори това записаха в психиатрията -множество психосоматични заболявания(или оплаквания)
Склонна съм да приема,че всичко е в главата.Харесвам книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си".Четох я за пръв път с доста вътрешна съпротива.
Пак ще я прочета и обмисля.

Приятелят...
Докато майка му беше по-добре,казваше,че е невъзможно да живеем заедно,условията не позволяват и т.н.Когато се случиха проблемите,аз я водих навсякъде,успокоявах,стоях до нея.Ами мъчно ми беше,просто никой нямаше да се погрижи иначе за един болен и слаб човек.
И той изведнъж каза да отида у тях.
Питах го как така,все нещо имаше,което пречеше,как изведнъж...
Каза "Преди не бях готов,сега съм вече готов."Ама то е ясно,че просто иска някой да поеме всичко вместо него.Ето затова аз не отидох.Пак имаше условие без сина.Сега уж можело с котката.Ами няма пък.Или на квартира,където има място за сина и котката или никъде заедно.
Синът върви с мен.
Аз лично не вярвам,че той ще се реши да е на квартира и да поеме половината от разходите.Ако искаше това,щяхме да сме го направили вече.

EmmaT,доходите ми са различни всеки месец.Един месец може да са 300,другия 900+ Не съм на постоянна заплата
Виж целия пост
# 1 171

EmmaT,доходите ми са различни всеки месец.Един месец може да са 300,другия 900+ Не съм на постоянна заплата

Мария, ти сама пишеш, че доходите ти са ок. МРЗ. Защо си го написала, ако не е така... ти си знаеш. Ако пък е истина, защо сега си написала друго... Не е лошо да помниш, какво пишеш.

Сега още някоя от темата за котките ще дойде да обяснява как в месеци с 300 доход е съвсем реално човек да си купи храна за 300 лв., за пазарува екстри, да плаща вкъщи, да издържа тинейджър, да живее самостоятелен живот независимо от злите родители и т.н., но аз ще си позволя да се придържам към математиката.

За разликата при грижата за чуждата майка и отношението към родителите, които гледат теб и сина ти, няма да отварям дума, че впечатлението остана доста лошо.
Виж целия пост
# 1 172
Написах,че е около МРЗ.
Средно сметнато за месец е толкова.
Ориентировъчно.
И не,не стига за джаджи,сметки,храна,лекарства,изследвания...


И не се старая да правя добро или лошо впечатление,просто се опитвам да си изясня ситуацията.Много съм объркана.
Не казвам,че съм права и се опитвам да осъзная грешките си.
Определено искам промяна към по-добро.
Имаше някаква схема,стълбичка,все пак за да тръгнеш по нея,трябва да кажеш "искам" и "мога".И преминаваш към действие.
За косата и зъбите стоях на "Не искам".
Сега съм на искам,мога...
Във всеки аспект е така.
Явно.
За мъжете в момента съм на "Не искам" да се занимавам с който и да е,явно моят човек също не е моят човек.



Ъъъ...сега изглеждам по-млада.Не на 50-55.Много странно как цвят на косата променя човек.Ще вземе да излезе,че със зъби ще изглеждам наистина на 40,не по-възрастна.
Но няма да ги поискам от приятеля,ще отделя аз.И ще проуча тази възможност касата да плати 200 лв,на горната челюст нямам нито един зъб,тя влиза в изискванията.

В случаи на заболявания при моите близки също съм била с тях и до тях.
И никога не бих ги оставила.
Виж целия пост
# 1 173
Ъъъ...сега изглеждам по-млада.Не на 50-55.Много странно как цвят на косата променя човек.Ще вземе да излезе,че със зъби ще изглеждам наистина на 40,не по-възрастна.
Да, със зъби ще изглеждаш на 40, не по-възрастна. В момента, заради липсата им, изглеждаш на 50. Зъбите и участието ти в разходите ти трябва да са ти приоритет. Това става с намирането на редовна работа. Междувременно, има един куп предложения за проекти на хонорара с дистанционна работа във freelance.bg. Да, повечето обяви са от льольовци, които искат някой да им свърши работа за без пари, но 5% от обявите са ОК, а 0.5% са истинско съкровище. Само трябва да се дебне всеки ден по няколко пъти на ден.
Виж целия пост
# 1 174
Благодаря,Уиш.
Тъй като съм на "искам" и "мога" и там ще проуча въпроса.Ще взема да се науча да върша и такава работа.Ще е много полезно за мен.

Да,без зъби и със сива коса май изглеждах на 55-60 и никой не вярваше,че съм на 40.Чувала съм"Ааа,не е възможно,дъщеря ми/сестра ми е на толкова".И явно съм наблягала на емоцията,че изглеждам зле и това е положението.

Баща ми и майка ми много хвалят един зъболекар,ще взема да отида при него.
Техните протези той го е правил и уж са сполучливи.Майка ми не носи нейната,но това е друг въпрос.От много години не я носи.Явно и примерът в семейството е важен.И заради сина ще нося.Да види,че може.И най-вече аз да видя,че мога.
Виж целия пост
# 1 175
Мария, пак ще го напиша, важно е да имаш положителна нагласа към себе си. Иначе не става. Пожелавам ти скоро да успееш да се видиш с други очи.
Ще споделя моята история, дано с нещо ти помогне. Като ученичка имах излишни килограми заради така нареченото емоционално хранене. Всъщност тогава терминът не ми беше познат, но на практика го прилагах доста успешно. Околните само повтаряха, че съм дебела и трябва да отслабна, но никой дори не попита дали пък нямам нужда от помощ за това. Накрая ми писна да се чувствам дебела и грозна и реших да остана поне само грозна. Регулирах храненето и свалих излишните килограми, но не започнах да се харесвам. Бях на около 20. Мислех, че лицето ми е едро, че нямам фини черти, че косата ми не е права... Отне ми близо десетилетие да осъзная, че не е нужно да изглеждам по точно определен начин, че на света не съществува само едно "красиво". Стана ми ясно, че важното е как се чувстваш и какво излъчваш. Дори онези хора, които всички (почти) единодушно намираме за красиви, ако нямат вътрешното усещане, че "стават", ще минават през живота свити и незабележими. Тогава постепенно започнах да се приемам и даже да се харесвам.
Виж целия пост
# 1 176
bell_87, много ти благодаря.
Радвам се,че си се справила.
Възможно е и аз да успея да се справя,вече взех да го вярвам.
Да се проваля мога.Дотук добре съм го доказала,всички ще се съгласят.
Ама ми дойде желание да се справя и мога да опитам.
Виж целия пост
# 1 177
Точно това е, да не те е страх да пробваш. И да не се откажеш, ако не стане от първия път. Аз така много неща съм пропуснала заради страх от провал, а не бива. Подхождах с нагласата, че понеже за нищо не ставам, няма да се справя, затова по-добре изобщо да не се опитвам.
Виж целия пост
# 1 178
Четох и че изискванията и очакванията да си перфектен засилват страха от провал.
Ами нито съм перфектна,нито очаквам да стана,но искам да подобря възможно най-много живота си.И този на сина.И на родителите ми.Със сигурност е най-добре да сме по отделно,засега обаче ще се фокусирам върху по-близки и важни задачи като по-добър доход,вид,в който да изглеждам нормално...
Аутсайдер си мога да бъда,там поне съм се доказала.
Виж целия пост
# 1 179
Когато бях в училище, моите родители имаха големи очаквания и със сигурност това ми е повлияло. Като че ли повече на себе си искаха да докажат и донякъде да се успокоят, че тяхното дете може въпреки "недъга".
Виж целия пост
# 1 180
На теб драмата ти е в повече. Видя, че може да правиш нещата.
Учителката си, не хигиенистка от Волф.
Виж целия пост
# 1 181
На теб драмата ти е в повече. Видя, че може да правиш нещата.
Учителката си, не хигиенистка от Волф.
Не знам,професията тук няма значение.
Познавам хигиенисти,които завършват задочно образование за учители.

Драмата има значение.Според една теория драмата в главата дава болестите.Ще взема да поработя над това,май ако вярваш,че ще продължат да връхлитат болести една след друга,се случва наистина.В крайна сметка има хора,които твърдят че този колит изчезва при определена психична нагласа.Доктор Саян ми го е казвал.Ще трябва да видя работи ли още и да отида.Не се занимава само с лекарства,а и с психоанализа.Много добронамерен човек.
Виж целия пост
# 1 182
Мария, разбирам те идеално. Когато се роди дъщеря ми в седми месец заради мен, аз получих поредният тромб. Изключително много зле бях психически. Едно, че не знаех дали тя ще оживее, друго че аз самата се разпадах и физически.  Мина време, лекувах се, закрепих се. Вкарах в ремисия нещата. Много доктори. Едното ми докара и други болести. Важното ми беше, че съм жива. Но имах цел. Първа точка да оживея. Втора точка да си гледам детето, защото от неговата недоносеност за половин година посетих над сто пъти рехабилитатори, изследвания и  лекари.
Нямам кървящи неща по мен. Слава богу, но си нося последствията като всяха хронична болежка.
Виж целия пост
# 1 183
Улцерозен колит означава язви по червата.
Казвали са ми,че това са душевните рани,които получават материален израз.
Мария, разбирам те идеално. Когато се роди дъщеря ми в седми месец заради мен, аз получих поредният тромб. Изключително много зле бях психически. Едно, че не знаех дали тя ще оживее, друго че аз самата се разпадах и физически.  Мина време, лекувах се, закрепих се. Вкарах в ремисия нещата.
Нямам кървящи неща по мен. Слава богу, но си нося последствията като всяха хронична болежка.
От сърце и душа ви пожелавам и ти,и дъщеря ти да сте добре,ремисия още 60-70 години и да се случват много хубави неща.
И късметът е важен,там вече си е съдба,късмет...
Виж целия пост
# 1 184
Благодаря.
Исках да ти покажа, че не си единствената с много болести. Аз бях на 35 когато ми се случиха тия неща. Или умираш или живееш. Ти си избираш. И най вече как. В твоето положение диети,  протези, лишения. Това е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия