Гола чутуро

Я вземи събери семейството и изговорете всички твоите намерения. Какво мислят, дали ще те подкрепят, кой как ще си организира бита и живота.
Щото, аз да съм ти дете, ще ти бия хикса форева.

Относно някои коментари:
Родителите нямат избор, защото не могат да я изгонят. Защо са и контролирали животът, защото може би са искали да има бъдеще(грешен подход, но).
Синът няма избор, защото и да остане да се грижи и да отиде някъде далеч, пак ще му е тежко до живот.
Понякога емпатия е нужна, за да тръгнат нещата. Да разбереш обидите защо са, грубия защо е такъв и да влезеш в обувките на другите.

П. С. Мария, аз давам уроци, където изпадне. Щом ми споменат нещо - приятел, познат, съсед, даже и случайно на спирка ми се случвало - че някой търси, веднага се хващам, работа не отказвам. Това не ми е главния доход, но без него не бих оцеляла с детето. Но не мисля за козметика и кремове преди да съм платила тока и наема.

Мария, едно и също се дъвче. Не е е явно, че трябва да се изнесеш. И то сега, и то в твоето състояние и срещу зима. Единственото, което стана ясно е, че имаш нужда от психологическа подкрепа. Пак помисли върху съвета ми. Потърси Людмил Стефанов или който си решиш. Почети малко психологическа литература.  И действай. Без да си се отърсила от психическото бреме няма да можеш да ннаправиш нищо. Ще видиш, че и да намериш квартирата и мечтаната работа пак няма да си щастлива.

Невена, аз от 54-56кг и ръст към 160 вероятно по него време стигнах 78-79кг на 166-167 см, но астма не съм имала и лекарства за астма не съм пила. По него време пиех лекарства за епилепсия, но тях си ги пиех и преди да започне напълняването. Хранех си се у дома, 80-те години нямаше нито Макдоналдс, нито Кентъки и другите подобни боклуци. Между другото, живея в единственият град в България, в който Макдоналдс не просъществува и се изнесе безславно. При.мен не е от храната, а заради щитовидната. Сега съм около 72кг, не е болка за умиране, висока съм 165см. Просто споделих, че понякога отслабването е изключително трудно.

Кортикостероиди съм пила в продължение на три години,в момента съм пак с кортикостероиди,Дипрофос.
Тази гадост присъства непрекъснато в живота ми.
Това е така нареченото "лечение",но предпочитам него пред Имуран и биологични продукти.

До тук стигнах и повече не искам да си губя времето.
Какво иска авторката: Да е естествено красива и здрава(да яде домати, сирене.....). Не ви ли звучи като пет годишно дете, което се тръшка за сладолед? И с е навило на пръста, че това му се полага и трябва да го получи на всяка цена.
   А да я попитам - криле не искаш ли, та да полетиш?
   Какви са тези мечти нереални? Защо не искаш нещо реално? Втори път ще попитам: Защо така си се вторачила във външния си вид?
   Че авторката е затънала в жестока депресия е ясно. Тя дали го разбира? Не знам. Дали е алергична към лекарствата, та не са й изписали? И това не знам.
   Знам, че когато аз лежах в леглото и не исках да стана от него, когато гледах пред прозореца на 8-мия етаж и си мислех, колко добре ще им бъде на близките ми без мен - дойде момент, в който си казах: Болна съм. Това не може да продължава повече така.
    Започнах да чета и търся литература за депресията. Отидох при ЛЛ и поисках направление за психиатър.
   Не го ли направи авторката - сама да се осъзнае, никой и нищо не може да й помогне.

Мисля си, че мъжа й не е бил  чак толкова проклет човек, а просто не е издържал на постоянния рев и оплаквания на авторката. Те и родителите й вече не издържат(не казвам, че са свестни, това не са хора). Кой знае какво са си мислели - да я изучим, да печели, че да ни гледа на старини. Сега нека си плащат за грешките.

Ама и в библията е казано, че децата ще плащат за грешките на родителите си.
А на авторката съвети не й трябват. Да се стяга и или да си търпи наследството или да надигне глава и се огледа.(но не в огледалото, а около себе си).

Не знам защо съм се вторачила във външния си вид.Нямам обяснение.
Не мога да приема,че изглеждам така.
И да,искам да съм здрава.И естествено красива.
Ако имаше как да хвана златната рибка,преди световен мир и благополучие бих пожелала дълги години здраве за близките ми и мен.

Съжалението в такива случаи не помага.
Затъва се още повече.
Трябва един шут и разтърсване, за да помогнат.
Не разбирам защо е такъв зор да се чака да бъде изритана и от няма и къде да си намери жилище?

Цялата тема прочетох.
Мария, спешно ти трябва психолог! Жалко, че не можеш да погледнеш с други очи на написаното от теб. Аз се напрегнах само като те чета. Да са живи и здрави родителите ти, че отглеждат и теб и детето ти.
И зъбите да си оправиш и коса да ти поникне , не промениш ли нагласата си към живота, няма да стане.
Нали си наясно, че ей сега някой да ти каже - ето ти ключ от апартамента ми, ти няма да тръгнеш? На теб ти трябват "патерици" , хора които да те обгрижват.

Преди няколко месеца(тази година) уцелих епизод на танцово шоу, от тези реалити формати(дали не беше Търси се талант). Там момче с инвалидна количка(не помня без крака ли беше или парализиран) танцуваше. И то така танцуваше, че всички се изправиха на крака и го аплодираха.
   Има книга "Повест за истинския човек" - за военен пилот, през Втората световна война. С два отрязани до коленете крака, с протези - научава се не само да ходи, да танцува, но и се връща на самолета и изкарва до край войната.
   Имаше и едно малко книжле(не помня името) за българско 10 годишно момче. Изгарят му ръцете до раменете. Завършва и става съдия, като всичко прави с крака - бръсне се, пържи яйца...
  За никой от тях не знам да е седнал и да иска, хленчи и се вайка. Всеки от тях е направил и невъзможното за да не тежи на близките си.
    Лекувай си депресията и не искай луната от небето(макар, че ако си го поставиш за цел може и до нея да стигнеш).

Има такива хора, Бети, да. Само че да се чудиш и маеш как тези хора винаги намират кой да ги носи на гръб. Ей това много го могат.

Дисциплина трябва,Мария. Ти никога не си знаела какво е. По това, което разказваш изглежда, че не търпиш дискомфорт, колкто и да обичаш да говориш за проблемите си. Искаш да свалиш килограми - диета, ограничения и воля. Искаш самостоятелност - трябват пари. Как се правят? Ами с работа. За да я задържиш също трябва дисциплина.
Действително си като малко дете, което се глези, че не получава каквото иска в живота. Яж захар всеки ден и чакай да отслабнеш… Залежавай се у вас и чакай да ти мине депресията. Може и зъби сами да ти порастнат…
Вземи се в ръце, момиче, голям човек си! Не ме интересува колко сме различни всички, щастливите хора си приличат и това е. Търпяли са, изстрадали са и после си берат плодовете от труда. Щастието е наградата, не е даденост. Не се полага на всеки, не е устроен така света.

Ужас. Тази захар, която "взимаш" ти храни евкариоти и прокариоти в червата (бактерии и гъби на прост език), които се размножават и дразнят лигавицата. Ти не ядеш и организмът ти гладува, а червата ти буквално се разлагат. Тези стероиди, дето ги пиеш и предпочиташ нищо не лекуват. ОК са за кратко, но в дългосрочен план изтънява лигавици и кожа и свалят костна плътност. Аз ти писах за хранителен режим, при който глад не изпитваш, каква ти е захарта няма значение, защото не скача, лишаваш всякакви патогени от глюкоза, на която функционират, спираш да се оригваш, търсиш и сереш (да, спираш, не намаляваш) и даваш възможност на тялото ти да се съвземе. Като бонус се вдига производството на твоя си кортизол и можеш да намалиш дозата и даже да спреш този, дето го пиеш. Сваляш сланините, дето те тровят и както Étoile ти писа, с всеки 10 кила надолу ти изчезват по 2-3 болежки.

А аз също искам плодове, но не става. Аз искам месо, но не става. Искам и много други неща. Като видя, че не става, търся да разбера защо, ако може променям някои параметри, ако не може, здраве да е.

IBS е напълно лечим. Не си измислям. Има канали в YouTube, научни публикации, проучвания, мета анализи, измислени протоколи за всякакви случаи, включая и твоя. Има и протоколи без лекарства, с разни билки и чайове, които не ги знам, защото не ме засяга лично. Ако бях на твое място, щях да седна, да напиша IBS cure protocol, FODMAP, ketogenic IBS, IBS vitamins mineral deficiencies, IBS success stories, IBS T4 T3 rT3, IBS interleucine и да изчета какво излиза. Грабвам витамините и минералите и ги почвам. Започвам хранителен режим и до 3 години щях да съм като нова. Сега има групи във Facebook, сайтове и всичките съм ти ги давала в стари теми. Ти, обаче кършиш ръце и намираш причини да не пробваш.

https://drhyman.com/blog/2010/09/16/5-simple-steps-to-cure-ibs-without-drugs/

Да не мислиш, че моите родители ме крепят и разбират? Тази година прочетох, че кефир помага за запек и разстройство. Тук вече не се продава. Намерих в този сайт дама, която да ми даде зрънца, но майка ми или мъжът ми и посмъртно нямаше да идат да го вземат. Помолих в една тема тук. Непозната дама с ник tays откликна, отиде да го вземе в Младост, храни го седмица с мляко, занесе го до блока на майка ми, обяснила и 5 пъти как да го храни и го получих.

Ако поискаш конкретна помощ, сигурна съм, че хора ще откликнат, даже и за да ти обагрят косата, оскубят веждите и гримират така, че носът ти да стане невидим.

Ранната хистеректомия и оофоректомия дават лоши топли вълни дълго, но не са пречка да се отслабне.

За щитовидните може да ти се промени Т4/Т3, да се добави или махне Т3, дозата да се промени, но не разбирам от щитовидни.

Ще ти намеря и отслабнала с 50 кила и излекувала IBS. Случайно го намерих за съседка и мислех да ти го пращам. Точно за тебе се сетих, но ти нямаш интерес. И въпреки всичко ще ти го покажа.

Ще се чувстваш много различно на минус 40 кила.

Мама Ру, не е невъзможно да се отслабне с Хашимото. Елора успя, изглежда прекрасно, ТАТ и МАТ даже ги е вкарала в норма. Има и други, но тя много помага. Аз не разбирам от Хашимото (извън пресечната точка с ИР).

И друго ми дойде на ума - пишеш, че майка ти ходи да помага на баба ти, която е на 93г. Не може ли да идеш там? Не непрекъснато, но 3 дни седмично, примерно. Тъкмо ще смениш обстановката.

Мария, изпадаш във фантазии. Няма златна рибка. Правиш това, което може и се надяваш да се получи. Нужна е дисциплина. Психологът не е мсйка или асистент, никой няма да решава вместо теб и да ти следи изпълнението. Хората тук ти предложиха много варианти . Всеки твой пост е как нищо не можеш да направиш. Всеки ди има болести всякакви, но гледа да се справя. Сам.

Аз  да  питам,ти християнка ли си,кръстена  ли си,почиташ ли хр.празници в църква влизаш ли....