Гола чутуро

В Пловдивския университет няма немска филология. Мария е завършила специалността български и немски - хибридна специалност, която не дава никаква основа да работиш сериозно с езика. Не знам дали не ги премахнаха вече.... Може да преподаваш начално ниво на немски, вероятно Мария прави това в школите. Не я бутайте да работи в кол център или да дава частни уроци, няма да се справи. На такива ходят ученици от немската гимназия, които имат трудности с езика, но там се работи на високо ниво. Още по-малко може да се справи в  немскоговоряща държава. Има основа по немски, но не стига за нищо скъпо платено.
Не може да изкарва сама толкова, колкото трябва за самостоятелен живот на квартира с немския. Затова е добре да заложи на работа от вкъщи - много работа за по-малко пари, но много часове. Мога да дам конкретни насоки къде да търси. Така ще компенсира други липси. Да си плаща всичко, за нея и за детето, за да престанат да я хокат и обиждат. Друго спасение в момента не виждам. Зъбите трябва да оправи, това се подразбира без коментар. Останалото да остане за по-добри времена.
ПП А на улцерозния колит може да се въздейства, но  тя едва ли ще приеме. Имуран, който спира кризите, взима и половината коса. Другият му страничен ефект е рак, назад каза, че няма да рискува.

Аз попаднах на стари постове в един друг форум, същата история едно към едно..отново ниски / никакви доходи и се сърди, че родителите не и дават да си доведе тогавашно гадже и него в апартамента, барабар при малкото и тогава дете . Отново невъзможно изнасяне и тн. Сама признава, че родителите и са се лишавали за този апартамент и за нейното образование. Така че, явно никога не се е справяла , едва ли болестите, които казва са единствено пречка. Познавам много тежко болни , включително млада жена с МС , на памперси и количка, с увредено зрение и такъв тремор ,че не може да ползва много компютър дори. Но с много по стабилно и рационално мислене и благодарност към майка и че я гледа и нея и детето. Имам и позната , СМГ ,не знам какво си после висше и като дойде момента да работи и не става работата. Само с някакви глупости се занимаваше и не изкарваше нищо. Понеже сме близки били и с родителите, казваха че нещо психически и станало. Иначе аз дори в разговор на улицата нищо не забелязвах. Явно си е имала своите кризи. Не знам, знам само ,че е много тежко с такъв човек да се живее и да се гледа. И още нещо, не вярвам че Мария няма ТЕЛК, тъй като има доста тежки заболявания следствие на други. Прави кризи, лежи по болници. Съжалявам , обаче и аз съм с ТЕЛК от 23 годишна , вече със 100 % с чп. и познавам доста хора с тежки заболявания,през годините, младежи били и всички се оправят по някакъв начин. Искам да кажа, докторите не са марули и съдействат при тежко болен пациент. Ако трябва по болници се лежи и тн. Още повече майка и е в системата ( микробиолог в лаборатория) . И аз съм с неврологично заболяване и по нервна , ама до психиатрия не съм стигала все още. Пък все щяха да кажат ,лежа в неврологията на 4 ти километър обичайно, обиколила съм и други.
Моята майка също е строга и винаги ми е казвала например, че дете без баща няма да гледа. Имала е изисквания в нейния си дом. Какво толкова странно ви се вижда не знам. Да, но аз си намерих начин да се изнеса без да ги ангажирам тях с баща ми. И след време всичко по реда си. Не бих го нарекла късмет, а план, цел. Мария е някъде в облаците за мен. Не знам за какво общинско говорите.  Жилището на родителите не в малко и не съм сигурна,че може да влезе за кандидатстване по някакъв критерии. Все пак гледат брой хора, квадратура...то ако ставаше само с " искам". Някои от постовете предлагат невероятни неща направо без реално да знаем как се справя с ежедневието Мария. За мен не добре, защото с това образование,което цитира , досега , с години да се е поокопитила и постигнала нещо в професионален план. Работата , задържането на нея, развитието,  показва доста добре менталните способности на човека . Това според един невролог приятел.
Не знам каква помощ търси Мария или просто от живота си се оплаква. Защо не е станала дистрибутор на Орифлейм, Ейвън? И без това само парфюми са и в главата. Може да ходи и излиза, нали? Извинявайте, ама скоро видях момиче с някаква олигофрения като че ли да продава парфюмите на Рефан в нашия Кауфланд и си купих веднага. Просто си викам, ей браво на тоя работодател. Имам приятелка с ДЦП и епилепсия и мъжа и с патерици ,нямат кола, сами живеят и си гледат детето. И работят и с пенсиите и се справят! Да беше Мария в Чуковец, да я съжалиш, ама в Бургас да не може да се оправи... Аз всъщност и желая късмет , но след като съфорумка се включи, че и е предложила нещо и тя се е покрила...или не може да се справи и нещата не са така както изглеждат..или не знам . Кажете какво реално да направим? Аз съм " За".
Пп. Между другото съм работила и  в кол център първо в офиса, после вкъщи. И само с български и отвреме навреме английски. Който търси намира, а не се оправдава само.

Мария ми напомня на удавник, който вика "Помощ, помощ", и в момента, в когото някой тръгне да скача във водата, се провиква "Няма смисъл, аз така и така ще се удавя"... И след малко наново...

Грешката й е, че тръгва със заявка за намиране на решение. По нищо не личи обаче, че търси такова. Такива хора се познават. Те вечно с в проблем, но вечно продължават да си правят, каквото са си правели винаги, и периодично се появяват с нова глава в сагата.

Мария никога няма да се оправи по този начин. Може би не може, чисто психологически, но най-вече - не иска. Ролята на жертва наистина е удобна. Тя иска всички тук да я съжаляват и да осъждат семейство й, за да се чувства тя валидирана. Родителите й са длъжни да я издържат, съфорумците да я съжаляват. В крайна сметка, това вреди най-вече на нея. Ролята на жертва, както казах, е удобна, но е дълбоко нещаства за играещия я.

Мария, и ние с е с кредити, че и под наем. Не е страшно, малко финансова култура и да ти кажа, имаме доста сносен живот. И сме самостоятелни.
Да, двама сме, но сме и с дете, а и аз си имам моите вътрешни демони. От темата например се замислих за заучената безпомощност и дали в определени аспекти от мия живот не става дума за това.
Не мисли в черни краски, самозакопаваш се. Виждаш, че не става така. Значи сменяш подхода.
Според мен ти трябва стабилна работа задължително с осигуровки и възможности за болнични. Ако работиш към някой университет, например, можеш да ползваш общежитие. Има и за служители. Евтино. От там насетне, както си говорихме вчера, нещо онлайн допълнително.
Ще се справиш, но почни с малки стъпки по приоритети. Зъби, коса (ето нещо за душата, лесно и евтино, подстрижи се на шантава къса прическа, която носи сиви корени), доходи, осигуровки. Невена е казала хубави неща за теглото, помисли си съвсем сериозно.
Аз пък вярвам, че има шанс.

Мария, писала си за това за какво колко харчиш. Докато се държиш като дете, няма как да получиш уважение като при възрастните. Но е хубаво да прецениш малко по-трезво ролята на родителите ти в твоето и на сина ти съществуване.

Аз съм на обратното мнение.
Така и така никъде няма да отиде, да се опита да оправи средата вкъщи.
Да стане по инициативна, по волева и да спре да се цупи. Да стане възрастен накрая и тя да стане помощ за родителите си, не те да се грижат изцяло за нея.
Светът е оцелял, защото хората са си говорили и викам смятам да спре да е жертва и да седне на разговор с техните.
Майко, татко, така и така съм решила, ще ви помагам тука и вие няма да мрънкате, да почивате повече. Ще ходя при баба да ви отменям, ще плащам това и това.
Има начини, ако има желание.

Друго - тикате я през вратата, та и през граница, ама някой за детето помисли ли?
Мама да си оправи живота, докато неговия какво? Любезно му е обяснено защо тате го е оставил, сега и мама да си бие камшика и едно 16 г дете не изоставено ще се чувства,  ами не знам.

Хайде малко Мария да си налегне парцалите и да спре да абдикира от всичко.
И това е не само за нейно добро, ами и за сина ѝ.

И аз си мисля, че има още време, докато стане готова да живее сама. Още вчера го писах. Нека най-напред завърти колелото.

То ясно е, че никой никъде няма да ходи. Нито да промени нещо. Просто си драскаме.

Аз я съжалих. Заради болестите, външния вид, недостатъчното пари. Заради лошото отношение на родителите и гаджето. Тази жена ни една позитивна част в живота си!
Една нова година посрещнах безработна, бедна и болна, Бог да прости майка ми, тя помогна тогава. Оздравях, малко пари назаем и заминах в друг град, след няколко месеца взех детето. Ни гримове, ни дрехи имах тогава. Пак се разболях, пак при мама, докато оздравея. После пак избягах, този път в чужбина.
Десетки примери на изстрадали хора. Ключът е прост - тези хора са действали! Тука предлагаме решения на Мария, във всяко едно отношение, но тя няма да промени нищо, страхлива е и бяга от отговорност.
Прави ми впечатление колко ограничено е мисленето ѝ и прага ѝ на търпимост. На нейно място, нямаше да мога да изтърпя всичко това, дори с най-скъпите парфюми и козметика. Има жени, които се справят без родителска помощ, с малки деца в ръцете. Има такива и със заболявания, и те се справят, грозни също. Но те действат!
А нашата героиня е инертен и дебелокож човек. Сега реве от родителите, един ден, като ги няма, ще реве за тях. Защото тогава наистина няма да може да си позволи дори лекарствата, ако трябва да издържа син и сама да плаща за режийни.
Затова, Мария , трябва да действаш. Реши финансовия проблем, парите са грижа за здравето и външния вид. После всичко друго.

Сигме, от туй драскане белкем отбере нещо.
Не да хвърчи по рисуване и романтични тавански стаички, а да слезе на битово ниво, на което живеем всички.
И да говори без обвинения и да се фръцва обидена.
Мислите 40 г хората са някакви крайни изроди и тя не е имала хубави моменти, любов, подкрепа, блага дума?
Имала е, и сега има, но тя държи да се хваща за драмата.

Такъв е живота - скапан. Работиш, чистиш, готвиш, переш, пишеш домашни, пиеш си хапчетата, спиш и пак отначало.
Това е да си голям.

Е, стига де. Скапан е, но от време на време има и хубави неща. Но трябва да имаш очи да ги видиш. Авторката така се е самозакопала в собственото си черногледие, че дори да се случат няма и да разбере.

Всъщност, всеки който има някакво семейство, търпи някакво лошо отношение в някакъв момент. Вчера си викахме с дъщеря ми. Тя малко не е съгласна с някои решения, които взех, особено защото ще й се отразят финансово. Но каквото - такова. Аз съм избрала пътя, действам.
От друга страна, непрекъснато ми се случват и хубави неща и им се радвам.

Особено, когато си под наем, и няма кой друг да плаща вместо теб.

Гаджето се отнасял лошо ли? Канеше я, миналата година. Детето не се съгласи да отидат (виждам и аз как звучи). Сори, човекът и да си пийва понякога, но не изглежда злодей. Тя не иска да бъде истинска половинка и другар за мъж, иска при мама.
А че не е принц е ясно. И тя не е принцеса.

Ами, няма да иска. Дете е.
Още повече не е искано от господина.

За 7 години се е случила някаква интеграция между тях ли? Не, всички си завират главите в пясъка.

Искам. Ми, искайте, ама няма.