Гола чутуро

Трагично- комична история с на моменти неовладяна злоба отстрана на Мария. То каквото и да се напише е излишно.

Изчетох цялата тема. Мария държанието ти към родителите ти не може да се определи като друго, освен нагло! Живееш в дома им, не даваш пари за сметки, хранят детето ти.  Не чистиш, а ти си тази с котката, след която остават косми. Не готвиш. Едно сирене не можеш да купиш. Парите си ги харчиш единствено и само за своя комфорт.
И моите родители бяха строги. Оценка под 6 не се признаваше, излизания в тийнейджърски години рядко и със строг вечерен час. В резултат на това завърших с отличен МГ, завърших висше. Изкарах и допълнителни курсове и всичко това докато съм работила веднага след гимназията. В друг град, на квартира и не съм си позволявала кремчета и парфюмчета и не съм се оплаквала. Как не те е срам наистина от себе си да живееш на гърба на родителите си и на всичко отгоре и да ги плюеш. Не е нормално! За сина си очевидно свястна закуска не можеш да приготвиш, но този факт те забавлява вместо да се стегнеш. Няма как и да иска да дойде с теб, като знае, че тогава ще легнеш на него, както сега на родителите си.

40 годишна с джобни.

Аз така и не проумях целта на отличния успех. Родителите ми бяха прави, бе се старая по тези предмети, които ме интересуват. Но аз нямах и външна помощ, нямаше кого да попитам, ако нещо не разбирам или бъркам някъде. Отделно поради лекарствата за епилепсия или ми се доспиваше и не можех да уча след обед или ако не ги вземех на обед пък започваше да ме боли главата и трябваше да легна да спя. Вечер пък не ми бяха предоставени условия да уча - за мен беше холът, нашите сядаха да гледат телевизия и казваха "Да не си спала след обед, а да си си научила". Та комбинация от фактори и обстоятелства. Което не ми попречи да завърша висше и да работя по специалността си и до днес. А заболяването отшумя след пубертета. Но отличният успех като самоцел, да може да се похвали майка ми пред колежките или спътничките във влака "Пък моята дъщеря е пълен отличник/ Завърши със златен медал" не ми стана ясна.
Мария, на твоя страна сме. Всеки се бори с трудности и всеки мери от собствения си опит.
Все пак подай документи и за общинско, и за социално жилище. Може и да те огрее в някакъв момент. Оправи се и пробвай и в някое училище. Учителските заплати ги оправиха синът ти е голям и школата може да е допълнителен доход. Също така лятото има и опция в туризма, например екскурзовод или в някоя агенция. Ако родителите ти видят, че си стъпваш на краката, може и да поомекнат.

Съвети предостатъчно ти дадохме - ти обаче умело намери на всеки един от тях недостатъци и кусури.

Синът ти имитира подценяващото отношение на родителите ти към теб. Нямаш самочувствие, съответно и никаква тежест и авторитет пред него. Имам дъщеря на 16 и ако си позволи да ми изиграе някаква сценка относно храната, която й поднасям, просто вече храна няма да има. Достатъчно е голяма, за да си прави филийките както си иска. Мое задължение обаче е да напълня хладилника, не на бабата и дядото. И дъщеря ми много добре знае в кой е хляба и ножа.
Описваш случката със сиренето, че като са видели каква си наивна ....Това са глупости! Продавачът едва ли има време да анализира клиента, че да реши тоя е шматка,чакай да му пробутам парчетата, които друг няма да вземе. Ти се смяташ за малка и беззащитна,и болна, разбира се , и настояваш околните да те приемат такава. Еми далече няма да стигнеш и 10 психолога да посетиш.

Ох, аз пък много искам да беше жива мама, да ми сготви, да изпере и да ми изчисти. Да плати тока и всички сметки, цял живот ме поддържаше, горката.
Също бях неблагодарна дъщеря, сега моля прошка на гроба.
Защо не оценяваш тази майка и този баща? Нищо, че ти правят лоша услуга. Ако не бяха те, къде щеше да си?

Хайде, сега и Телус! Там едва ли ще мине дори първото интервю. Голяма компания ще вземе човек без компютърна грамотност и с такава нагласа за живота и света? Те трева не пасат, там няма никакъв шанс.

Мария, имам задача за теб. До три дни сядаш и си правиш описание на приходите и разходите - като халваджийски тефтер. Две колонки - приход-разход. Особено внимание отделяш на разходите по видове разход - битови сметки, храна, лекарства, дрехи и обувки, козметика и продукти за лична хигиена, други разходи, разходи по детето (дрехи, джобни, джаджи и други).  Първия път, до няколко дни, ще бъде горе-долу на око, по спомени, а последните битови сметки много лесно можеш да ги сметнеш, също и лекарствата - тях със сигурност ги знаеш. Също и козметика и лична хигиена можеш да сметнеш. Храната е най-вероятно каквото остане.  И си ги гледаш тези числа.

Второ, от първи ноември започваш да събираш всички касови бележки за всичко, което купуваш, също пишеш и нещата, за които нямаш касова бележка, и започваш да го описваш в една тетрадка. Същото правиш за доходите. Това е единственият начин да се дисциплинираш малко, да си вкараш мисленето в ред.

Анди, Белбокс не издават касови май. Кхм, кхм.

А, то това остана и майка ти да чисти и на теб и на котката. Мен лично дори ще ме е срам, ако майка ми на 60+ години чисти, докато аз си лежа в стаята. И моята майка е супер голям педант и перфекционист и ми е правила забележка за чистенето и че примерно забърсвам пода на две, на три. Е, това не ме е отказало да и помагам, когато съм била при тях. Приемам критиката и това е. И тя е бърсала след мен, но явно аз не съм си свършила задължението правилно. Обаче ако измиеш едни чинии не вярвам тя да ти намери косури и да мие след теб или ако изпереш прането и го простреш, не вярвам да дойде да ти мести щипките и да ти простира дрехите по цветове примерно. И аз съм израстнала в семейство, в което петицата в бележника беше като двойка, като изключим биенето и наказването за това. Е, аз нямах търпение да завърша гимназията и да отида да живея сама в друг град и да уча, без да има кой да ми прави забележки. И това ме изгради и като човек. И моята кожа е суха и атопична, обаче като съм си сметнала парите до края на месеца и като излезе, че трябва да карам само на хляб и масло, въобще не се и замислям, че крема ми за лице свършва и че трябва да купя нов. Сега вече имам пари за парфюми и козметика, но отново не купувам постоянно- предпочитам да спестя и да ги инвестирам.

Както няколко души по- долу написаха- направи си списък с приходите и разходите и направи всичко възможно да се изнесеш от вашите. В този живот човек трябва да се бори, а не да е пораженец.

Нарциса,това към добрите съвети,които ми дадохте ли е?
Има ли как да помоля да спрат такива коментари,за да се организирам и опитам доколкото мога да се справя.

Наистина ли гледаш назад какво съм писала в темите,за да цитираш дори марки на купувани от мен кутии?
Нямам нито време,нито желание за такова нещо.

Знаеш ли, Мария, декоративната козметика, кутиите и парфюмите може и да носят моментна радост и да са терапия, но не решават проблема. За тия пари, можеше да са витамини, можеше да е по-хубава храна, за някой режим, или пък да са спестени за зъби, например. . Ако бях на твое място - бих пробвала всеки режим, всяка добавка, ако има дори минимален шанс за подобрение поне по някой показател. Но ти отричаш всичко. Защото е по-удобно и лесно да вярваш на ендокринолога, дето казал, че само и на вода да си, пак няма да отслабнеш. Спри да търсиш на хляба мекото и се бори.
Аз съм с атопичен дерматит и няколко алергии (част от които към консерванти в масовата козметика и битова химия). За около година, се наложи да забравя за гримове, парфюми, боя за коса, лак... Каквото се сетиш. Ползвах само 1 измивен продукт за лице и тяло, 1 лосион и 1 шампоан - всичките медицински, без аромат. И знаеш ли, нищо не ми стана,не умрях, даже напротив имаше определени ползи, в това число и за бюджета.
Сведи глезотиите до минимум и се погрижи за себе си, здравето започва от вътре, а не с плескане с крем Виши, спиралки, гримчета и т.н. Не че има лошо, но приоритизирай разходите, моля те.
И още нещо: спри с тая мантра за кол центровете, че не можеш да предлагаш ненужни чудесии на хората по телефона. Има много и различни кол центрове, каза ти се, има само с мейли и чат, има, където помагаш на хората, при възникнали трудности, а не ти да им предлагаш нещо.
Гледай обявите всеки ден. И квартирите всеки ден, ако си решила да се изнасяш.

До колкото разбирам авторката има нулева компютърна грамотност? Собствен лаптоп поне има ли? Че иначе какви кол центрове, какви други хоум офис дейности?

Не гледам. Помня и чета какво пишат другите.
Съветите бяха първите 5 страници, след това ти само провокираш, провокираш, провокираш, провокираш, провокираш, правиш се на улава, на неразбрала, заливаш с оправдания и най-вече с болести, болести, болести, болести, болести.
На теб изобщо не ти трябват съвети, особено пък такива да работиш и да участваш в своето домакинство. Иначе щеше да заключиш темата на десета страница и да се 'организираш' още днес по пладне.

Към Виши ме насочи дерматолог.

Не знам защо мислите,че не съм опитвала витамини и че не ги приемам,когато съм в ремисия?

Ако това е въпросът-не,нямам лаптоп.
За онлайн уроци ползвам таблет.

Лаптоп предоставят служебен в училище примерно.

Нарциса,ще оставя темата.
Искам да споделям малки постижения.
Както в темата за отказ от тютюнопушене.
Ако го приемаш за провокация,продължаваш.
А аз ще те блокирам и няма да чета и да хабя време в отговор.