Гола чутуро

Инертност, липса на воля, липса на кураж. Понякога наистина е нужно побутване.

Не е крайно изобщо, ако си стигала до 60 изхождания дневно. Пробвай първо спално с 36 часа глад. Не е трудно. Ядеш вечерта, после един ден не, после закуска. Месото е задължително.
Зарежи тези идеи за мърша и не мърша, да не навлизаме в дебрите защо зеленчукът не е мърша.

Мария, часът е 19:44,какво правиш, освен да си  кълвач на бетонен стълб.....синът....наготви ли му ....дрехи за  училище....ти махна  ли целият  кит от лицето  си....или  това  направиха лошите  хора с, които  живееш....

Авторке.. Почни да пестиш - от днес. Направи си инвентаризация на наличните кремове - сигурна съм, че няма да имаш нужда близките месеци от презапасяване. Плескането по три пъти на ден ми звучи като да нарушаваш кожната бариера здраво, оттам раздразнение и става кръг. Декоративна козметика също си имаш, няма нужда и там да има запаси. Спри купуването на парфюми - имаш цял кашон. Спри угаждането на младежа и му изясни, че за глезотии пари няма, ако иска такива - да си заработи и да действа. Вкъщи почни да даваш регулярно сума към общия бюджет, така ще понамалиш напрежението от страна на тате и мама, щото каквото и да си говорим за пари става дума.

На мен стъпките ми звучат добре.
Но бих седнала и описала всичко внимателно и бавно, а после ще го обсъдя с хора, които вярвам, че ще са ми полезни.
Идеята е да се обобщи: какво целя, докога да се случи и как ще го постигна.
Съвсем дребни и лесни неща на първо време, напр. Стъпка 1: какво искам? - да си подобря работата на хранисмилателната система; как ще го постигна? - с хранителен режим/добавки/зъби; кога? - до половин година; какво ми е необходимо - 300 лв. на месец за храна, 100 лв. на месец за добавки и 800 лв.еднократно за протеза.
Стъпка 2: какво искам? - да се подобри атмосферата в семейството; как - като участвам в семейния бюджет с … лв. всеки месец, като чистя/готвя или друго през ден; какво ми е необходимо - … лв. от приходите/40 мин. на ден и т.н.
Числата са произволни, идеята е да се продължи в този дух с конкретика.
В началото може да изглежда малко сложно и объркващо, но след това става лесно и се превръща в навик.
Многи помага и за изясняване на финансовите приоритети.

Разбирам какво пишеш, но в момента голямата картина плаши, поставянето на обобщени цели плаши. Да започне от две парченца на пъзела - работата и описване на приходи и разходи. Като добие малко рутина ще й светне какво се случва с парите й. Следващото е да започне да участва повече в домакинството, да покаже на родителите си, че е по-зряла от това, което си мислят.

Писах, питах... Изтрих.
Няма смисъл.

Andariel, може, да. Всъщност важното е да намери работеща система за нея самата, с която да се увери, че има начин да се постигат резултати, но той не е с “пробвах, ама не става” или “причината е в другите” .

Да, решение, решение на доста от проблемите ви.

1. Решаваш си проблема с болките в черва.

2. Отслабваш лесно и трайно. Да, да, проучванията го доказват.

3. Нормализираш имунната си система, която в момента не знае гъби ли да трепе, бактерии ли или да напада твои органи.

4. Пестиш пари от храна 🤩.

5. Спокойно заменяш кутиите за храна с парфюмни кутии 😻.

6. Освобождаваш време, в което иначе готвиш или клечиш в кенефа. Един сифон за кенефа е 10 литра.

7. Майка ти и баща ти спират да се оплакват от твоите буламачи, защото няма да ги има.

8. След първия месец крем няма да ти трябва, никакъв. Кожата става като бебешка, защото тялото яде старите и болни клетки и произвежда пресни. Петите стават розови, мекички и гладки.

9. Спираш да се потиш като прасе и може и да не се къпеш всеки ден. Ето икономия на енергия и вода. 

10. Може да не си миеш косата. Писа на bubanka, че не искаш да я стрижеш или бръснеш. Може пък да опада сама 🎃

11. Решава се сагата с упойки и зъболекар. Трите зъба падат сами, с малко късмет 🥳. А може и да оздравеят, защото в устата измират стрептококите.

Готова ли си за приключението?

Невена, пълен глад не е ли твърде драстично? Няма ли да отключи психически проблем? Имам предвид анорексия или нещо от сорта. Как ще се захрани после?

Божке ле, ще уморите жената! 🙈🙈🙈 И мен като ви чета.

Тук има и хипохондрия, освен всичко друго, така, че надали ще се реши на програмата от Невена / адмирации за постовете ви, информираността и търпението, Невена /. На този етап, поне да почне да пести, ако не друго и да внася сума всеки месец към бюджета на семейството, без да мрънка, ако може и това е. Останалото - да си го решава как и какво - да си попреговори темата от до, може пък да й просветне.

Аз вече нямам търпение да се заключи тази тема!
Дадоха се много съвети, авторката отговаря само на тези, които и отърват.
Аз отдавна изгубих търпение и не ми се и чете вече, защото напредък не виждам.Почти всичко се отхвърля..
Надявам се искрено, да и светне червената лампичка, и да вземе мерки.
След толкова отговори вече не знам кой да съжалявам по напред.Нея, родителите ѝ, сина ѝ ..
Мария, желая ти наистина успех!
Дано скоро се съвземеш психически и се амбицираш да промениш живота си.

В нейния случай, не. И в моя. Глад означава липса на енергия. С над 50 кила сланина на склад, глад (за тялото) не може да има. Анорексик с поднормени мазнини не е удачно да гладува, разбира се.

Доста на брой, тревожни, съмняващи се във всичко, негативни и инертни хора изведнъж започват да действат и да са активни след някакво време глад.

От хора с болни черва и чести диарии съм чела, че на продължителен глад успяват да излизат, работят, пътуват, защото го няма страха от посирането навън. Гладуващите дълго ходят по голяма нужда веднъж месечно, максимум (след първите дни). Аз не ходя изобщо през този месец. През деня даже не пия вода и така не ходя в тоалетната като съм навън.

Захранването става бавно. Първо бульон, пробиотици, после по малко храни, от които преди гладуването не е имал проблеми, low FODMAP за нея. Аз направо се наплюсквам за световно, но нямам нейния проблем.

Това, което пиша, го пиша скроено за нейните проблеми и нужди, не по принцип. 

В един период е яла повечко калории и ги е складирала като мазнини, в друг няма да яде за да ги изразходва.

Естествено бременни, хора с неконтролиран диабет, здрави хора с висок инсулин не се хвърлят от първи ден на година глад. Първо се пости по 18, 24, 36 часа, после 3 дни, 5 дни и така. Познавам хора с диабет Т1, на инсулин, които правят гладни пости, на глюкозен монитор постоянно, с някакви дози външен инсулин, разбира се.

Дълъг глад си е почивка и рестартиране на черва, черен дроб, всичко. 

Успокоява болка и сърбеж.

А и:


🤩

Nevena....невъзможно....тя авторката е с неконтролиран диабет! Не го е написала но почти съм сигурна.
Ще умре жената, ще я съсипем с тези съвети.