Гола чутуро

Елате да видите на дядото на мъжа ми селската котка как кара на хляб и на кот' си хване.

Защо се хванахте сега за котката? Какво да я прави? Да прехвърли и тази отговорност на някого другиго ли?

Мария, сигурна ли си че CV- то ти е добро? Тук една дама ти предложи да ти направи.

Това не го знаех. Тогава щом не се предприема нищо защо са тия теми?
Да се оплачем и толкова ли?
В началото я съжалявах - сега родителите й съжалявам защото вместо да си живеят старините си имат две деца, които да обгрижват плюс котка.
Освен това дъщерята която живее на техни разноски счита за нормално даже сметки да не плаща, за да си харчи за козметика и парфюми. Някъде по-горе май прочетох, че и пуши.
И на всичкото отгоре трябва и да я съжаляваме за дето родителите които я издържат и гледат детето й я обидили?
Сериозно ли?

Мария, много ми е тъжно за теб, чета и плача. Ще ти дам съвет. Намери някаква онлайн работа, било то преводи, било то реклами. След това, беш крачета в някое село-забутано там наемите са 30-50лв, очевидец съм. Спасявай си душата, моля те! Никой не заслужава подобно отношение.

Още повече техните.

За сама жена трябва да се вземе предвид престъпността по селата, липсата на добри битови условия в обикновените (не скъпи) къщи и отдалечеността от здравеопазване. Мария едва ли има кола, дори да е шофьор.

В бюрото по труда могат да й осигурят квартира и работа в чужбина - тя обаче без котката няма да замине.
Аз заминах така - с един куфар и еднопосочен билет и без кола и книжка.
Само дето Мария за всяко решение намира проблем, така че не знам как точно може да й се помогне.

Излиза навън вашият. На Мария котаракът е затворен в апартамент. Няма как да си хваща мишки и птици. Моят котарак като беше навън, хващаше гълъби и даже врана. И на балкона ловеше птици като млад. Мария носи отговорност за животното, което е взела.

Хора, четете малко преди да пишете и давате съвети, които изобщо не са приложими за човек без щитовидна жлеза, с прекарано злокачествено заболяване и извадени детеродни органи, със задух и непрекъснати диарии и болки. На село и без наем ще иде, в чужбина и без език се отива, но нея я е страх да остава сама заради пристъпи на задух. Не са за нея тези опции в момента.

Ариел, Мария е спряла да пуши отдавна, браво за което.

Не е вярно, че Мария не се вслушва в съвети. Вслушва се и още как. Ето, спряла е да пуши (а аз не съм ☹), кастрирала си е котарака както Шарки вече спомена. Вслушва се, но има сложен живот и поради заболявания и наличие на дете и е трудно да се отдели от родителите си. Има и друго - ако вече е опитвала нещо и то не е проработило е естествено да не иска да го опитва пак, макар и в други условия и времена.

Мисля, че с малко побутване и доста помощ ще излезе от дупката. За някои идеи трябва да узрее, за други трябват пари, за трети - да си подобри здравето, за четвърти - да се примири, че няма да може да ги реализира веднага. 


Ти така, аз така, много сме заминали така, но не сме имали деца, болни черва и не сме били зависими от външни хормони ежедневно. Чревната болест на Мария се влияе силно от сезон, промяна на климат. Кой ще държи Мария на работа ако се случи да е в криза и с по 40 или 50 изхождания дневно? За да се задържи в държава от ЕС и трябват 3 месеца работа. После може и на социал да легне. Трябва и личен лекар, щитовидни хормони всяка сутрин във форма, вид и доза, на която е ОК. Прояви малко разбиране!

Невена, аз също съм с няколко хронични заболявания. Работя. Хроничните заболявания се контролират с воля и диети.
Стига с това "разбиране".
А родителите й кой ги разбира или те са злодеите в цялата история?

Има заболяване и заболяване. Не, не всяко хронично заболяване може да се контролира с воля и диети, съжалявам.

Донякъде родителите и са виновни. Виновни са, че са и нахендрили мъжа и, допуснали са го да живее с нея у тях вместо да изискат да осигури жилище, не са го натискали да си взима детето и за нормална издръжка. Вероятно предвид, че е имала гинекологични операции са искали да роди по-рано за да имат внуче, че нямат други деца освен нея. Не са я оставили да разпери криле и да отлети. Не твърдя, че са злодеи, разбирам ги. Там злодей няма. Има поколенчески разлики, три поколения под един покрив, дете на тяхна издръжка. Мария никога не плюе змии и гущери по бившия като много жени тук. Даже не се оплаква от ниската издръжка и липсата в живота на сина и и опитва да компенсира.

Тук много хора я обвиняват, че не прави достатъчно за сина си. Това е защото не го е хвърлила на бащата с 50 лева издръжка. Тогава, сама, щеше да живее по-спокойно, а да си вижда и гледа сина през уикендите и ваканциите.

Мария е щедър и добър човек, но не умее да си прави сметката и не е по-напориста и борбена, а и е болна, да си го кажем.

В такъв случай би ли отговорила на въпроса в предходния ми пост? Каква е първата стъпка към промяна, която трябва да направи човек, купуващ си парфюми, докато пенсионираните му родители му плащат тока?

Мислех да не пиша повече, но тази моя история може да ти помогне, Мария.
  Дълго време се оплаквах на колежка, че ММ не помага  къщи, само се прибира от работа и спи. Всеки път думите ми бяха: Поне едни чинии да беше измил!
  Колежката ми се сопна: Защо не си ги измиеш сама?
  Сега като се замисля - колко ли съм й била дотегнала с моето хленчене за да реагира така? А тогава се замислих и верно започнах сама да си върша всичко. Спрях да чакам и да се надявам на помощ и запретнах ръкави да се оправям сама.
  Горе - долу по това време и сериозно се заех да си оправя депресията, чието лечение с години проточвах - почвах си хапчетата  ходенето при психо , след около 3 месеца спирах. И така 7 - 8 години. Та тогава се заех сериозно със себе си - редовно пиене на хапчета, редовно посещение на психиатърката и се усетих как станах друг човек. По -уверена в себе си, по-самостоятелна. Спрях да хленча и да чакам на другите.

Има там доста неща,които не казвам.
Видях го за малко тези дни.

Всяка помощ ми е добре дошла.
Приемам съвети за CV на лични.

Гледам си сина,според вас защо съм станала по това време?За да му спретна закуска,да го изръчкам да става и да заминава на училище.

Невена,пак благодаря за съветите на тема здраве,нямаш идея колко са полезни.
Уж не се води злокачествено заболяването ендометриоза,но почти ме беше довършило,след едната операция бях станала 38 кг.Не съм била на химиотерапия.Лекарят обаче каза,че е убеден,че вижда предрак на ендометриума.Но на хистологията нямаше ракови клетки.
За млада жена е някакъв ужас да се случи,сега не съм вече толкова млада,но тогава бях на 28 и 29,на 28 операция,тъпкане с хормони и на 29 още една операция и премахване на органите.
И на фона болна щитовидна жлеза.
Сега и жлезата я няма и някак ми е по-спокойно,но няма как да съм по-пъргава и изпълнителна от здрав човек,поне физически.
Повървя-задъхвам се.И не се оправя с тренировка,имам засегната гласна връзка и т.н.
Знам,че изглежда като мрънкане,но на мен ужасно ми тежи.

Тук е ясно.
Започва да плаща 1/2 от всички разходи вкъщи и не се занимава с парфюми и кутии.

Котката няма да оставя,за нея нося същата отговорност като за сина.Ваксинирам я,кастрирана е,обезпаразитявам я.Тя познава само този живот,поела съм отговорност за нея.И се обичаме така че си е с мен.

Тя психически вероятно ще го понесе трудно далеч от техните и от познатото, не че в чужбината друг човек с нейните диагнози няма да се оправи.

Невена, ясно за котката в апартамента, пошегувах се. И все пак и домашна котка може да не излиза много скъпо.