Гола чутуро

Не е невъзможно. Наша близка е с отстранен далак. На всяко следващо явяване пред ТЕЛК й намаляваха процента, накрая напълно го премахнаха.

https://progressvideo.tv/videos/breaking-your-silence-perry-powe … xsurreyuniversity

Съветвам ви да изгледате това видео, за да разберете, че  т.нар. оплакване на Мария е coping mechanism, и добре, че го прави тук във форума преди непознати (анонимни) хора, защото ако си мълчи, ще implode-ва.

Щом ще си остави детето, но котката щяла там да умре и не може да я остави- няма какво да допълня Нарциса.

Докато можеш да си позволиш да вярваш, че една котка не може да се погрижи за себе си, реални проблеми нямаш. Освен психически.
 Кой каза да не ритаме падналия? Защото освен наритване, нищо друго няма да помогне против самосъжаление с епични размери.
 И преди някой да е заритал мен, да напомня заглавието на темата, което по всички литературни правила трябва да определя основния проблем.

Тя котката е проблем ако отиде да живее при при гаджето, което си е проблем изначало. Партньора и е неангажиращ!

Работа и пари са фактор И за удовлетворение, и за самочувствие.

После е всичко останало.

Каквото и да плюете Нарциса, тя е самостоятелна. Малко, много оправя се момичето ( за мен е момиче). Докато авторката е на отглеждане при родителите си + детето си и не може да се реализира успешно по някаква причина.. Да , случват се такива неща,но по- скоро временно, докато човек си стъпи на крака.
За заболяванията,забравихте и подаграта, че не може на крак. И аз се чудя ..при все толкова сериозни болести ,които както казва и пречат да работи, защо няма ТЕЛК поне . Да, малко е пенсията , но дава доза спокойствие и спестява някои главоболия. Викането на полиция , линейка, скандалите у тях, занемарения външен вид , за мен говорят по- скоро за някакви психологически бариери и проблеми. Също ,това че не може да се задържиш на работа определено време , дългосрочно е един индикатор. Това го знам от лекар специалист, невролог с голям опит . Това бе първия му съвет!  Работа и развитие. Сега , ако има обективни причини пак се действа за ТЕЛКи адекватно лечение.

Не разбирам защо се хванахте така за котката. Уж съветвате да не й се обръща такова внимание, а все за нея напомняте. Няма нужда от толкова остър тон. При някои хора може да подейства, но не при всички. Някои имат нужда от по-деликатно отношение, отрезвяването не работи, защото го приемат като критика. А действително има хора, които приемат критиката болезнено. И още повече се свиват, затварят се в себе си и това допълнително намалява шанса за прогрес. Просто ви давам различна гледна точка. Не всеки се "събужда" от по-остър тон, при някои хора правилният подход е внимание и съчувствие, да имаш усещането, че някой наистина те разбира и не те осъжда за всичко, което (не) си.

Хроничните болести ги приемам като майка с малко дете , върнала се на работа след майчинство.
Непрестанни болнични. Малцина са роботодателите, които могат да си позволят или влезнат в положение.

Да не казвам, че скоро позната се оплакваше, че на нейните години никъде не я искат в нашия град - 47
Да не казвам за фалшивите обяви в джобса

Мария, само искам да те прегърна силно и да ти пратя виртуално позитивна енергия💐 Не знам какво да те посъветвам честно казано, всичко което ти се случва е ужасно тъжно и отчайващо. Трябва да се махнеш от това ужасно място, но не ми побира умът къде да отидеш. Социално или общинско жилище би било добре, но казваш, че няма как...Не знам със съквартиранти колко удачна е идеята, би могла да попаднеш и на чудесни хора, но може и да е обратното. Малко на риск печели си е там. Но какво пък, може да започнеш да гледаш обявите за квартири със съквартирант и ако изскочи нещо прилично, да си преценяш. А бащата на детето не може ли да отделя по-голяма сума за издръжката му, все пак става въпрос за собственото му дете, а ти сега си доста затруднена. Все пак хора сме, трябва да проявяваме разбиране и състрадание един към друг. А синът ти може да живее и при теб и при бабата и дядото, както му се прииска, нищо не го спира. Разбирам, че той е на 16 - а не може ли той да започне нещо почасово, помня, че на тази възраст някои от съучениците ми поработваха като сервитьори или касиери по супермаркети.

Мария,с какво провокира  баща си.......някога правила ли си  нещо за  тях,като примерно закуска,отмяна ли  си  майка си в дом.работа ....не вярвам,че докато месиш питка те ще  викат полиция.....или си по хоризонтал по цял ден и това наистина  вбесява.....постарай се  малко.

Пепи,с нищо не го провокирах.
Точно тогава готвех за себе си,моите безвкусни манджи-пиле с ориз без подправки,а той искаше да си приготви храна.
Не обича да има никой в кухнята,ако си приготвя.Не се храним като семейство,той яде сам откакто се помня.Заедно на масата не сядаме.

Не лежа.
Днес съм излязла в 09:00 и се прибрах преди малко.
Утре пак същото,в неделя също.
Аз работя.
Не знам защо който не вдига кашони излиза мързелив човек,Нарциса.
От Нова година насам почти не съм ползвала почивен ден.Първо замествах в училище болна колежка и ходех и в двете школи,сега редувам школите и магазина.

Но сега колитът е ок.
В криза човек не излиза от тоалетната.
Кръвната захар пада под 3.
Трябва спешно да се влива глюкоза.
Дори в такова състояние съм ходила на работа,с две банки глюкоза в бутилка от минерална вода и прахчета Хидратин алфа.
Когато обаче и през устата човек не успява да се рехидратира,се влиза в болница.Защото и да имаш воля,падаш.
Това е.

За ТЕЛК-ще взема да ви го снимам без личните данни.
Имах само и единствено за посткастрационен синдром 50%+6% за липсващата щитовидна жлеза.
Сега вече смятат,че са се включили компенсаторни механизми в организма,няма го този синдром и няма болни органи.А колитът не е постоянно състояние,уж трябва гастроентеролозите да успяват да го поддържат в ремисия.
На теория.
Имах пенсия,но пак работех.Спирала съм само след операциите по няколко месеца и по време на Ковид кризата.Точно в тази криза бяха най-тежките конфликти вкъщи,хем всички вкъщи,хем без пари.

А кой пълни хладилника? Всеки пазарува отделно и  има рафт?
Ти готвиш на себе си, баща ти на себе си, а защо не промениш това. Защо не опиташ да стоплите отношенията?
Следващия път когато готвиш на теб приготви 2 тави, в едната за теб без сол и подправки, другата за останалите. Не се храните заедно, но не пречи да приготвиш храна и за другите. Синът ти с какво се храни?
Така се прескачате из кухнята, всеки нервен и чака ред да си сготви и се чуства прецакан. А ако реши да се храни, сигурно се пречка на този който готви.

Да,затова беше спорът.
Каза ми,че майка му навремето ставала в 04:00 и крещеше"Ще станеш,щом трябва"
Смята,че трябва да извършвам тази дейност незабележимо.
Пречкаме се,да.
И баща ми,и синът,ядат само сготвеното от майка ми.Каквото и да им сготвя,рядко го хапват.
Вече баница като направя,я ядат.

Не чистя.Почти през целия ден съм навън.Това е огромен проблем в техните очи за съжаление,а майка ми е от истинските маниаци на тема чистота.

Кой пълни халдилника.
Всички.
На месец отделям поне 300 за продукти.
Но истината е,че те дават доста повече.
Просто едно пазаруване в голям хипермаркет е над 70-80 лв.
Две бучки сирене са 25 лв.
За месото да не говорим.
Сметките за апартамента плащат те,през зимата давам и за ток,което е разбираемо.

Добре де, работиш без почивка на три места, а не можеш да си намериш постоянна работа (една), защото ползваш често болнични? Накарай го да има логика.

Щом работиш много, трябва и да правиш пари. Стани самостоятелна и заживей отделно. Усещаш ли как се извиваш, само за да си намериш оправдание? Само че тук на никой не му дреме наистина. Разбери се със себе си. Имаш задължение пред сина си да си адекватна, достойна и пълноценна.

И да, аз не те съжалявам. Не си паднала. Моята майка още няма коса след химиотерапията, още отстранява болежки след лъчетерапията. И макар в ремисия, за мен не е здрава като нас. Работи дневни, нощни и то доста повече от две поредни. Не мрънка, не се самосъжалява. Скоро трябва да се пенсионира, няма деца за гледане и пак си живее живота.

Не знам дали е мързел или депресия, но отношението ти към живота не е нормално! 
Стисни зъби малко.

Авторката написа, че той винаги се е хранил сам. На дърти години да го променя ли? Или да му се мазни за капка бащино одобрение? На пръсти да стъпва, че сакън да не накриви на някой нещо. Хора кусурлии - винаги ще намерят за какво да те навикат....Ако дишаш - що дишаш. Ако не дишаш - що не дишаш