Гола чутуро

За протезата е необходимо да се разпита за добър дентален лекар. И не се маха, не трябва да причинява дискомфорт, но има период на свикване..

Ясно ни е какви са лимитите.

Да й да видим какво може да се направи веднага и конкретно! Жилище и Анимус имам предвид, после работа на компютър с немски, зъби.....


Алергична е към много бои, включая естествени, май и към къна. Татуировка и в България ще и направят, но в нейния случай, с толкова алергии и болежки не е удачно и даже е опасно, защото вече е правила алергичен (анафилактичен) шок.

Промяната започва отвътре и с малки стъпки. Най-ясният знак за такава е смяната на прическата. Доста по-бързо и по-лесно, а и по-евтино от нови протези. Което не означава да не ги прави, а че не е първото нещо. Явно не е готова за това.
Така, че нещо от сорта на малки стъпки:
- нова прическа
- аксесоари - ярки, привличащи вниманието
- разходка по брега или в парка - есента е много красива и приятна. Може да се събере букет от есенни листа. Може да си вземе един скицник и моливи/ пастели и за себе си да нарисува нещо - морето, парка, есенно дърво... Може да почете книга на някоя пейка или просто да поседи.
- да посети постановка, концерт, да отиде на кино... Това са неща, които може и сама да направи.
- един ден бягство накъдето й видят очите - хваща влака и отива на разходка за един ден до някъде - Стара Загора например. Или автобус до Созопол, Несебър, Поморие... Смяна на обстановката дори и за няколко часа.
Разбира се и за квартира трябва да се оглежда. Пожелавам й да посрещне Коледа и Нова година в нов дом, на спокойствие.

Аз нещо не разбирам - Мария редовно пише в темите за абонаментни кутии и доколкото помня, непрекъснато си поръчва. Както някой писа, приоритетите са важни, освен това не прочетох самата тя да очертава някакви стъпки, как да излезе от ситуацията. За хора с немски език има доста работа и добре платена.

Мария, в апартамент ли живееш? Нямате ли възможност за обособяване на мазе, таван като стая с мивка и тоалетна?
В някои блокове няма такава възможност, но аз например съм израснала в стара кооперация, където повечето съседи си "преоформиха" така мазетата, а едните - и тавана. Дават ги под наем - на студенти или работници бекяри.
Исках даже и аз да го правя за себе си, защото имах период, в който с нежелание и по необходимост живеех с нашите, а пари за чисто мое жилище нямах. Но не бях наясно откъде да се подхване.
И да, и мен са ме обиждали много пъти нашите, и мен са ме наричали каква ли не, не е било чак такова чудо, каквото ти описваш, но неочаквано грозни приказки при спречкване, а след няколко месеца, като ги припомня - "не е вярно, аз такива изрази не употребявам", е имало - много отдавна, не съм била на 40, а под 20, де. И луда са ме наричали, при това дете съм била на 7-8-10 някъде и много ме бяха психирали в един период тогава да си мисля да не би пък наистина хората да ме мислят за луда. В много семейства има много неща, важното е обстановката да не е непрекъснато такава.
Ако имате помещение, което с влагане на няколко хиляди лева, които могат да дойдат и от кредит, може да се приспособи за стая за живеене, повече от мивка, тоалетна, евентуално с душ, и котлон или грил не ти трябва.
Свиваш рязко разходите за глезотии от ДМ, купуваш по-малко и по-евтини дрешки на сина, той стои при вашите, плащаш му храната и така.
И не ревеш, в повечко ти е мрънкането, прави са потребителките, които го казват. Имаш обективни причини да се щадиш заради здравето, имаш нужда от подкрепа на близки, разбирам те тук, ама чак пък толкова... Изобщо не си чак толкова зле със здравето обективно, при все хронични проблеми, по-лошото са постоянно натегнатите отношения с вашите, които могат да скапят човек психически.
Ако не може това с отделянето - не може. Само вариант.
В Бургас толкова ли нямате подобни стаи под наем пък? Преди време случайно гледах такава обява за приземна самостоятелна стая точно в нашия квартал някъде, родния ми, де да знам теоретично дори дали не е в нашия блок, за 150 лв. на месец. Не е никаква сума, но и непосилна не е. Може дори да си оправите отношенията, ако не се прескачате непрекъснато.

Една хубава дума не чух за тия хора тук, една!
Бяха наречени как ли не, ужасно милозливо Мария приглася на другите и ги вае с черни и по- черни краски, бетер художник. Курсове не ѝ трябват.

Стига вече с Анимус! Авторката нито има дете в риск, нито тя самата е в риск. Родителите й не я гонят, не я държат гладна, нито на студено, тя е зряла жена, може и работи. Анимус не раздава жилища и няма да й осигури на нея жилище. Евентуално може психологическо консултиране като социална услуга, но не зная дали я предоставят. Забравете за материални неща, няма да й осигурят нищо безплатно - нито жилище, нито зъби, нито лечение.

Тя монетата има 2 страни, от Мария един разказ, от родителите друг...от приятеля, от бившия съпруг, от детето.

Ако все пак са я наели някъде, може спокойно да напусне поне едното място и да засили присъствието на друго, а третото да остави за допълване. Сама се оплака,че твърде много пътува, тъкмо ще съкрати пътя, а и той не е работно време.

Не пречи да им се обади. Занимават се с домашно насилие и имат изслушване и психологическа подкрепа.

Баща и да и посяга и да я водят в психиатрия и да я тикат и кълнат непрекъснато е насилие, колкото и да не ти се вярва. Родителите и са насилници  но Мария, поради заболявания, слабост, характер, не е намерила сила да се отдели като млада. 

Дадохме и съвети и линкове за евтини тавани и мазета (Магдена), за групи, в които се предоставят помещения безплатно, но тя писа, че я е страх да остава сама. Врънкала е 3 години пияндето да се изнесат на квартира, знаейки много добре, че той не може да се изнесе. Може би и затова седи с него. Удобен е, защото нищо не се случва, няма развитие и нищо не иска от нея. Съответно нищо и не предлага.

Мария не е социална, няма житейски опит, трезва преценка за хората, няма и вяра в себе си.

Дори и да и намерим лимузина с шофьор, която с оркестър да иде да я вземе с багажа от родителите и и да я закара в току що обновен замък с всички удобства, басейн с минерална вода, готвач за котката и бавачка за сина и, всичко това платено за идните 50 години от алтруистичен милиардер, Мария няма да иде и ще намери някакво извинение.

Неве, извинявай, ама тогава защо да си даваме зор? Очевидно не е нещо временно, което да оправиш с един шут отзад, а комфортно блато.

Тя е пълнолетен човек, който може да се изнесе от жилището, за да прекрати тормоза. Това жилище е на родителите й, а не нейно. Тя не е дете, за да е зависима от тях. Ей така, както ние тук й казваме какво да направи, за жилището ще й го кажат и там - работи, може да се самообслужва, образована е, значи може да се изнесе. Доста добре е представена социално - ходи на работа, тук във форума общува с хора, умее да поддържа комуникация, на всичко отгоре е учител.  В психиатрията са й казали какво да прави. Тя не го прави. Това са официалните критерии. Могат само да й направят психологическо консултиране - да ходи и да си говори. Дори не зная какво ще я консултират като тя е напълно наясно с приоритетите си.

Мария е от жените, които никога няма да пуснат клона, ако не са се хванали за друг.
Не осъждам, нито мога да преценя дали това е добре, или зле. За конкретния човек най-вероятно е добре.
Пиша го само, за да не се хабите. Освен ако не ѝ предложите сигурен клон, за който да се хване.
Тя всъщност само това търси – някой, който да се грижи за нея. Дано да греша, но ако продължава така, след като се споминат родителите ѝ, ще превърне сина си в такъв клон – човек, който да ѝ плаща сметките, да ѝ обслужва бита и т.н.
Не знам доколко родителите ѝ са виновни за това положение, доколко са жертви. Най-вероятно и двете.
Жал ми е за детето, което е жертва отвсякъде. Даже котката е с предимство.

Блато е, но не е комфортно.
Нормално е да я е страх да остане сама, след като никога не е имала тази възможност. Не й е бил даден този шанс - да порасне и да поеме отговорност за живота си. Познавам подобен случай, без физическо или психологическо насилие, но обикновени нискообразовани родители труженици, на които се падна дете с лек обучителен дефицит. От масовото училище поставиха условие родителите да го научат да чете или ще го оставят да повтаря, а после убедиха бащата да подпише да го прехвърлят в помощно училище. Детето порасна, завърши в друг град за професия, прибраха си го и до там. Не му дадоха възможност да започне работа и да добие някаква самостоятелност. Все под предлог, че нещо й има на работата - работно време ли,разстояние от дома ли, заплащане ли... Обаче майката вече около 80 годишна, синът около 40. Как ще се справи той с живота един ден? Някои родители в любовта си и загрижеността си правят мечешка услуга на децата си, а други заради амбиции на рано унищожават личността на детето си. Не знам колко трябва да мразиш детето си, за да го унищожаваш целенасочено и системно.

Така е, Каке.
Хабят се съфорумките, та ушите им пукат, докато Мария получава за каквото е дошла - внимание и галене по главицата.

И моля ви, отровни родители за нея, ама златната среда за сина ѝ.
Изобщо не хващам вяра.