Единият също като теб, до болка нерешителен, жертва на всякакви болести и обстоятелства. Оказа се, че голяма част от проблемите му са в собствената му глава, но до такава степен стана мнителен дори и към хора, които искат да му помогнат най-безрезервно, че в един момент спрях да го съжалявам и рязко се отдръпнах.
Другият, и той на доста зряла възраст, живеещ с родители. За всичко все те му бяха виновни. Все той ги издържал, той ги хранел, той им плащал за грешките. Толкова черни ги изкарваше, че чак да се замислиш как пък не е попил нещо от тях. И как пък като са толкова кофти хора, не се отдели от тях. Постоянно се заканваше да емигрира в чужбина - и до ден-днешен си седи и вегетира където си е. Случайно се оказа, че моя позната е доста навътре в историята на цялата фамилия и има доста гнили моменти там. После сама разбрах, че човекът лъже за доста важни неща, което пък също като гореописания го прави ужасно мнителен към останалите хора. То, сам като знаеш, че не може да ти се вярва как да вярваш на останалите.
Не знам кое поражда в човек такава инертност и нерешителност. Може би донякъде горчивият опит те кара да си стоиш при по-малкото зло, но все от някъде трябва да има светлина в тунела.
Темата и на мен ми даде повод да се замисля над някои екзистенциални въпроси. На по-полезна отдавна не съм попадала.
Поздравления за смелостта на авторката да излезе от анонимност с риска да й се трие много сол на главата. Ако не за себе си, поне за другите е полезна с пускането на темата.