Мотивация и старание на 4 г.

Аз 8-10 год.  след които тичат майките им, не познавам. Ама сигурно защото съм в чужбина.
Иначе приветствам идеята за показване, как работят нещата. Щом имате време и желание, дерзайте. Също разбирам и защо детето, след като е било цял ден на градина, вкъщи има желание да се мотае и играе "безсмислени" игри.

После хората се чудят защо тинейджърите бягали из къщи. Като му набиваш в главата неща които не са му интересни, единствената мотивация и старание които ще развие ще са просто да му минава тази информация между ушите като бързия влак без да спира. А това обикновено води до загуба на внимание и липса на възможност за съсредоточаване, което всъщност пречи за целите, които искаш да постигнеш.

Ефибуш, от предишните ти отговори също прекрасно се разбира, че си предубедена и налагаш шаблона на определен стереотип, който приемаш безкритично.

Ами ако въпросната информация е поднесена по подходящ начин?
Куаеренс модус операнди е същинският двигател на детското любопитство и любопитството въобще. (търсене на начинът на функциониране)
Pascere ipsam rem indiget pasci - нахрани същинското нещо нуждаещо се от нахранване. Аз бих добавил, ако можеш.

Задачка, закачка:
- Искам да пипна луната./Може ли да пипна луната?

Какво ще отговорите?

Точно така! Децата на тази възраст учат основно игрово и не могат да учат от възрастен, с когото нямат добра връзка.
Моят син ходи на много занимания, заради дефицитите си, и допълнително се занимавам с него. Ами там, където натискам, трупа огромни негативи и нищо не иска да прави. А там където подавам игрово, много се запалва. Например, напоследък много му е вълнуващо да продава билети. Изриазва ми ги, надписва ги за кого са, пише първа буква на дестинацията. Просто му е много интересно. С деца на 4 годинки трябва изключително игрово и с много много награди, за да е позитивно.

Другото, четох от някаква мама в темата, как всичк трябвало да му покаже на детето и на всичко да го научи. Ако не се дава свободна игра на детето, според мен може да се стигне до психиатрични отклонения.  Моето дете е ходило и на две занятия на ден -- лодопед и ерготерапевт, но през паузите само свободна игра. Детето освен да придобие умения, трябва да развие идеацията от праксиса -- нови идеи, креативност. Свободната самостоятелна игра е изключително важна, терапевтична и е основата на детството. Не може само да му се дудне на едно дете.
Много майки, включително и аз, които са в света на възрастните, целите и амбициите, са забравили простото забавление. Какво е да правиш нещо без крайна цел, просто за кеф и забавление. Изобщо, при здраво дете, без дефицити, което си е в крак с майлстоуни и тн, няма смисъл от чак такъв тормоз, детето има нужда от щастливи игри.
Изобщо, трябва си баланс. Нито е ок да се остави едно дете изцяло самО да се оправя, да не се стимулира и да му се помага да учи,  нито е ок всяка минутка да се изпълва с нещо "полезно" и тотално да се смачка естественото детско развитие и детството на детето.

Ще си научи урока с второто, хубавото е, че първото е момиче.

Големи разочарования ще понесе автора, макар и акурантно изработени.

Авторът мъж ли е или жена? Чак се притесних за детето, авторът ми звучи като да му липсва елементарна емпатия, много теоретично го дава, без да си усеща детето.

Мъж. Сухар.

Ти сам налагаш шаблони, стереотипи и изискваш безкритичност, ей тук го казваш:

Ами ще му нарисуваш една луна и ще му дадеш да я пипне и то ще е доволно. Децата не мислят като възрастните, а и трябва да развиват въображение, чувство за хумор и разни други неща покрай мотивацията и старанието

На мен "феята" ми хареса. Не може да се твърди, че няма емпатия и че не усеща детето. Просто се е вкарал в много голям размисъл, за разлика от всички други родители, на които им липсва време за такъв.

Моето "7 и половина"-годишно синче също се заглежда тия дни в луната. Твърди, че има "пълномълния". Забавляваме се да търсим зад кой блок се е скрила луната. Пита ме дали гледането на луната е безопасно, понеже знае, че е опасно да се гледа слънцето. На 4-годишно бих отговорила, че не може да се пипне. Луната е много далече. Разбират от пространство, все пак.

Отговорих, че луната е планета до която със 100 км/ч с кола би се пътувало около година. Обаче до там се ходи само с ракета. Детето знае, че живеем на планета и че има други планети. - това не е важно, защото не стана тема на разговор.
Пуснах обаче клипове от Аполо 11, а също и от Аполо 15, които вече са цветни и с по-добро качество.
Вниманието на детето беше привлечено от това, колко лесно скачат и че са със скафандри. Скафандрите ги обяснихме много лесно с това че няма въздух и там не може да се диша. Сега любимото, което иска да гледа са кадри от лунни разходки, как излита ракетата, как каца.
Породиха се въпроси, защо не можем да ги видим. - Защото са си тръгнали, защото там няма храна и вода и те си носят само за 1-2 седмици. Пита, кога ще ходят пак.
Само че това е дете гледало Юпитер и луните през телескоп знаещо, че земята е сферична планета, която се върти и къде и защо отива слънцето вечер.
Едно и също е дали ще кажеш истината или някоя глупост или бабина деветина.
Има толкова много детски неща и игри, които са истински и не се налага даването на погрешни знания, които после се влачат понякога и цял живот. Има си достатъчно кукли и животни, които си отглежда и им създава всевъзможни емоции. Отвива, завива, подслонява, пои, изпишква и т.н.

Кое не е яко и разпалващо въображението?! Да знаеш, че на небето има ясно видима планета? Всеки ден. Всеки ден можем да гледаме съседна планета в космоса. До която се пътува с ракета. И това не е супер вълнуващо? И на тази планета се ходи със скафандри и се пътува няколко дни с ракета през космоса. - по-фантастично от това аз лично не мога да измисля. Вдигаш глава и гледаш съседния свят.

Сигурен ли си, че знае какво е планета? Моето още не знае. Не прави разлика между държава и планета и си ги нарича както си иска.

Кажи сега, къде е проблемът с мотивацията на детето, че си пуснал тема? Явно всичко ви е наред. Кое конкретно те е притеснило? И моля те, аз латински не говоря и с теории не се занимавам. Само по практиката съм.

Абсолютно съм сигурен, че знае, че планетите са големи топки и че ние се разхождаме по такава. Както и че се върти. Една от интересните теми, които изплуват през няколко дни или седмици.
Само че това не са нещата, които конкретно й привличат вниманието. Това, че планетата е топка и кое точно какво е го знае между другото. По-интересно е какво става със слънцето, облаците, времето, кога е топло или студено.
Какво прави това нещо на небето - т.е. луната.
Отново и с луната, основният обект не е нещо съвсем точно. Само че луната я гледаме всеки ден. "Мога ли да я пипна" е върха на айсберга от още 100-200 въпроса. Само че децата имат вродена свенливост и чувство за достойнство и благоприличие. съответно уважаващото себе си дете няма да ги изстреля всичките, а ще се насочи към тези, които му привличат вниманието. Някои ще го е срам да зададе за да не сбърка и да не се изложи. - това е при децата на които не им се натяква и достойнството им се пази, но въпреки това те функционират по този начин - изглежда като плахо и внимателно. Обаче причината е друга. Знанието е система, която има слоеве. Може да знаеш неща от първи, втори, пети и двайсти... постепенно с изучаване и разсъждения е нормално една част от знанията да идват в следствие на въпроси, които възникват естествено, а друга част от навръзване на готовите знания. Двата елемента са еднакво важни за интелекта.
От 200-те въпроса свързани с луната (най-малко), тя може да формулира и манифестира само един "мога ли да я пипна", това по никакъв начин не означава, че тя наистина си въобразява, че може да я пипне. Означава, че има любопитство, чувства и усещания по въпроса. конкретният въпрос е повод да насочи разговора и вниманието към темата. Детето повече от това не може да направи.
Сега пред нас се разкриват различни варианти, например:
- Да кажем някаква тъпотия;
- Да я нарисуваме на лист и да й дадем да я пипне... да не коментирам, колко да не коментирам, вие ме критикувате, ето Ви малко добронамерена критика... така ще направи някой йес мен уставняк за шефа си пред който лази коленопреклонно, на Шефе една луничка да си пипкаш...
- Да кажем, не бе, ти луда ли си... - надявам се, че такива поне тук няма...
- Да започнем по разбираем и увлекателен начин да казваме истината... И то без упрек, че не знае или че пита такива неща, без снизхождение към незнанието, защото ще притесним детето. Луната е планета като нашата, но по-малка, ходи се с ракета, доста е далече и т.н. и т.н. конкретно луната е златна мина. Темата може да бъде безкрайна. Има спускаеми апарати, луноходи, на луната са слагани огледала, които сме осветявали с лазери, ходили са хора, пътуват ракети, обикалят около нея, има книги, снимки, албуми и безброй факти.
Започваш леко, показваш, обясняваш кое какво е на екрана. Може да се гледа с бинокъл и домашен телескоп. цялата е начукана от метеорити.
Детето се заинтересува от скафандрите и още няколко неща и това беше. Но остана много удовлетворена.

Защо остана удовлетворена?

- Защото успя да разбере. Оказа се, че луната е познаваема и достъпна, там стават интересни неща, които тя разбира. От един въпрос създаде един час занимание с много потенциални продължения.
От тогава започна да пита и къде й е самолета. Сега ще слагаме двигател с перка и ластик. На следващият ден темата продължи с притеснения... Дали с този двигател самолетът ни няма да отлети толкова далеч, че да не си го намерим. Започва се планиране и обсъждане, даже спорове, как ще си го търсим и ще си го намерим с този двигател с ластик...

Виждам ново мнение от Дени.
Дени, прилежността и старанието по принцип са безкрайно важни. Един интелигентен и грамотен човек се нуждае основно от това. При това да не бъдат наложени с насилие т.н. комплексарски прилежност и старание, а метод, който осъзнато води до резултати, щастие, постижения, прогрес, производство, открития и т.н. това е мой приоритет. Искам хитър и оригинален подход с който се създава магията. Кой е начинът?

Авторе, питай детето какво значи за него една година. Аз Тома Аквински не съм чела, но да ти кажа, че децата на четири нямат идея за времето - за тях пет минути и една година е едно и също. Това е и една от причината да искат нещата веднага, те живеят в момента. Успокой малко топката. Чак клипчета за Аполо 11 си пускал. За Пепа пиг не си ли чувал?!

И наистина каква всъщност е идеята на темата? Имам чувството, че правиш някаква научна работа в областта на предучилищното възпитание.

Аз лично бих била благодарна на идеи как да мотивирам 10-годишния си син да си пише домашните и да проявява по-голямо старание в училище, без да повтарям по хиляди пъти и да заплашвам с наказания. Мантрата, че всичко се постига с труд, още не я е осъзнал. Или не иска да я осъзнае - във всеки случай не върши работа.

Струва ми се, че болшинството неща относно това какво си е мислело детето си ги измисляш, така че да останеш доволен ти. Например дали детето е останало удоволетворено или просто е загубило интерес е въпрос, който остава отворен. От това което разказваш се вижда само как наливаш факти и знания, а на тая възраст детето има нужда да развива и оформя доста други неща, които твоят разказ не демонстрира. Прилежността и старанието са много важни, да, но не са достатъчни. Джефри Дамър е бил много прилежен и старателен, но не е пример за пример за подражание заради едни други липси