аз в петък вечерта ще влизам към 20:00

да нося ли карти и табла?
ЧЕСТИТО НА ИВА!!!!!
да са живи и здрави и много щастливи!!!! 
Герче добре долшла отново

Диде утре няма да мога да дойда защото съм на тонове всеки ден от 10:00

да са живи и здрави и много щастливи!!!! 





много са сладки на простира 
белким си помогна
преди Най-дългата нощ !
Случайно да беше в първа стая? 

Много ми е малко кърмата, да не кажа че почти я няма
Дохранваме се с изкуствено! А който ме знае аз бях с коластра още от 5-ти месец и все си мислех, че ще приличам на кравичката Милка ... но не би! Доста сълзи изтекоха по този повод, но все тая 
Доядох си закуската (една приятелка каза да не ходя да раждам гладна и аз бях послушна!), майка ми междувременно се паникьоса, пуснах си душ и си викнах едно бързо такси. След известно пътуване в насрещното и преминаване на един, два светофара на червено се озовахме в ОБ. Разкритие 4 см, контракции на 2 мин, часът е 11:30. Клизмички, удоволствия във ВЦ-то и слабо засилване на болките от контракциите. Всичко търпимо и спокойно, аз все още не вярвах, че ще раждам защото болеше ... доста слабо според очакванията ми! Обаче чичко доктор (Папазов - да е жив и здрав, много е готин и всичко мина перфектно и благодарение на него!) ми спука водите. Ей тогава започнаха да се засилват болките. Моя милост имаше неблагоразумието да си лежи на ляво или дясно със свити към корема крака и на всичко отгоре стиснати ... Доста окрещях отделението признавам си! Добре, че дойде акушерката да ми каже, че сама си го правя и да ме намести жената. В тази поза съм стискала и спирала пътя на бебо. Та той напира отвътре, аз го стискам отвън и става едно мазало ... голямо и болезнено! Сложи ме да легна по гръб със широко отворени крака, накара ме да поема дълбоко въздух и да го изпускам бавно. От там нататък нагласях дишането си според момента, дали така както тя каза или бързо и плитко като парно локомотивче, както каза Димитрова. Следващия час и половина (не съм се усетила че е минало толкова, мислех че е по-малко) промрънках лекичко два или три пъти. Напълно поносимо, дори смея да кажа, че има неща които болят доста повече! Усетих напъни, качиха ме на магарето и за 3 контракции Никола се появи! Когато напъваш болката от контракцията не се усеща. При първия напън усещаш как влагалището леко започва да се разтваря, не е болезнено, по-скоро е усещане само. Малко неприятно е чувството че ти се ака и направо ще си го свършиш, но така и не става
Съвета ми е наистина да не викате (на магарето
) или да въздишате силно. Губите енергия! А викането в този стадий е по-скоро в следствие на напъването от колкото на болка! Въпреки, че много момичета викат най-силно точно тогава, както имах възможност да се убедя поради местоположението на стаята
Надявам се да съм обяснила достатъчно добре и да съм махнала част от страха ви!
Честито на Iva-bebe и на Jenito!!!
Радвам се, че всичко е минало доста бързо и поносимо за теб. А сега как се чувстваш вече като мама?





; и отново да ти е жив и здрав големия мъж Никола!
Не е толкова страшно или болезнено, но мен си ме беше шубе предварително и затова така. Даже лекаря ми вика "Добре де! От правенето не те беше страх, от раждането не те беше страх, сега за едно шиене те е страх! То голяма работа!"
Но определено се преживява! И между другото наистина много скоро след това се забравя болката, мъките абе каквото и да е било! А иначе усещането да имаш бебе, да го гушкаш, да го кърмиш е невероятно! Много успокояващо и щастие докарващо



Препоръчани теми