Само аз ли съм станала доста чувствителна или съм си в правото, но откакто забременях много близки ме разочароваха. Първо някоя друга приятелка, които като разбраха , че съм бременна и до ден днешен не спират да ми натякват как около мен нямало друга жена с бебе, как сме щели да скучаем, колко трудно щяло да ни бъде и си разваляме рахата. Имаме едно дете на 10г и разликата щяла да бъде голяма, пък ние сме били възрастни (40г и 39г). Баща ми казал на майка ми къде сме били тръгнали да раждаме на тия години, сетили сме се били. Майка ми не е хич очарована, само гледа да претупа там де що подарък да поизпрати, за идване беше силна, сега дърпа назад и казва - оправяйте се. Ами, че аз дори не съм те карала да идваш ?? Грам незаинтересованост, а аз обикновено не съм от хората , които обичат да говорят за себе си и да натрапват бременността си ама това като ,че ли ми се вижда прекалено? На моменти нямам на кой да звънна , че да се порадваме на така хубавото събитие?
Хич не им се връзвай, коментари винаги ще има. Няма кой да ти държи сметка , когато искаш тогава ще имаш деца и това е . Аз гледам да не обсъждам бременността даже с приятели много защото не искам мнения и коментари или съвети. Станала съм много дръпната и сякаш се затварям за външните хората, че всичко много ми влияе, особено негативизмът.
И аз живея в чужбина и никой от приятелите ми няма деца. Ама честно казано не мисля че ще скучаем, ами ще се запознаем с нови хора. А за споделянето, имаш си нас да си споделяме и да се вълнуваме:)