А има ли поетеси сред нас?

  • 19 126
  • 259
# 195
konche, това последното страшно ме докосна.
Виж целия пост
# 196
Мен също...
Виж целия пост
# 197
Колко черно може да ти се стори
утрото, макар слънцето да огрява
очите ти? Ти, ти не слуша ли снощи
как пях до теб със сълзи?
Колко блудкав може да ти се стори
кошмара, макар демонът да пробужда
омразата ти? Ти, ти не усети ли вчера
как плаках за него до теб?
Колко безумна може да ти се стори
жарта ми, макар тази нощ да стенех
по друг? Ти, ти не усещаш ли толкова време
как живея отвъд твоя свят?
Колко нелепо може да ти се стори
огорчението, което изпитавам сега?
Но ти, ти не виждаш ли, проклет да си,
колко зло над нас се изля?
Ти не видя ли, че вече не бързам за тебе?
Ти не видя ли как не въздишам със теб,
в твоя ритъм, а друг любя в прегръдките
тежки... без окови съм! Няма ни звук,
няма помен...Ти не видя ли...?
Виж целия пост
# 198
Отново...много добро...харесва ми....
Виж целия пост
# 199
Тъмна съм като мълчание
заспало в тиха нощ,
тиха съм като признание
за несподелена любов

нежна съм като ухание
на люляци тихо нацъфтели,
прозрачна като отчаяние
на пътници насила спрели,

силна съм като обич
отхвърлена, но жива
твърда като орис
да не съм щастлива,

нужна като майка
на мъничко отроче,
разхвърляна мозайка
на хиляди парчета.
Виж целия пост
# 200
Чувствата не се изхабяват, не цъфтят и не прецъфтяват         
те с целия живот в гърди, последната си песен изпяват
и умират тъй както се раждат - изведнъж, с един дъх
поет в някой спрял миг - цял век, като пороен дъжд
излял се в безводна  пустиня за да превърне пясъка в пръст     
пропастта в езеро, пукнатината в река, земята в плът
тръпнеща и очакваща корените на живота да пробият       
нежната и размекната кал за да дълбоко впият             
в утробата и напоена и мека,  в мрака пулсираща         
пипалата си даряващи живот и изпиващи силата.
За да се роди надеждата, която последна умира,   
и с недостижими мечти да изпълни зефира
да разцъфти земята - зелена и бяла с усещане за нещо безкрайно
сякаш винаги така е живяла -тъй тайнствено и омайно.
За да се запали в някой кратък миг -като вик
димът да задуши нежния светлик         
и в една секунда само пожар да се разбушува
и всичко в ярък червен огън да заплува
 да ослепи слънцето с красотата си
и да осъмне опустошена в самотата си.




Аз споменах ли ви, че сте страхотни? - Страхотни сте!  bouquet
Виж целия пост
# 201
Слънце, светлината ми в мрака.
Когато затворя прозореца,
твойте лъчи ще проблясват
под бялата завеса.
Виж- леглото е там,
с бели чаршафи.
Изтъкана е приказка
с нашия дъх, с нашата страст.
Копнежът мой, слънце,
ме кара да искам.
Днес, вчера, протягам ръце
да има и утре.
Ти- моя надежда в порой,
успокой ме. Но искам
ли само в миг да заспивам
на твоята гръд?
Ти знаеш- неутолими сме.
Ще те въвлека под вода, съблазнен.
А отгоре ми капки-
мокра съм. Знаеш ли- докосни ме-
твоя съм. Не за миг, а завинаги.
Без може би, не с може би
се обричам. Искам го.
Ти го жадуваш и виж-
толкова истинско, толкова
истински ние...
А поривът- нашият стон се стопи
от въздишки...
Виж целия пост
# 202
Море от мечти

Море от мечти

Аз ще сътворя

И луди вълни

В брега ще се топят.

Над морето слънце ще изгрява

Кърваво от моите сълзи

А после то ще се стопява

Луната за да заблести.

А тя пътека лунна ще отправя

Към хоризонта на морето от мечти

И звездите тя ще забавлява

С разкази за щастливите ми дни.

И тъй над моето море от мечти

Слънцето, луната изгряват и залязват.

Бягат по него лудите вълни

И дните бавно отминават.
Виж целия пост
# 203
Танц в смъртта

Сърцето ми от пясък цялото вземи.
В отвъдното с шепи разпилей.
Прахта ми на пътя там разсипи.
Лицето ми от сълзи не помни - недей.
С кръвта ми картина нарисувай.
На стената в тежка рамка закачи.
Нека тя ти напомня, че отмина
тъгата - така безкрайна отпреди.
На ръцете ми отпечатъци забоди
и не забравяй дълбочината на пирона!
Но огледалото лика ти няма да отрази,
докато отблясъците от болка не преминат.
И всички стари спомени изхвърли -
от днес платното на зората ще рисуваш,
в което синьото прозира зад всички следи,
където нови цветове тихо ще бленуваш.
Миг на удоволствие сега си дари -
забий в мен със сила камата,
която въпросите ти ще заслепи,
която подарих ти аз самата.
Танцът е в смъртта ми - не ме жали!
Дъхът си последен на теб ще дам.
И поради обичта ми - моля те, не плачи.
До теб ще имаш ангел сам.
Ще възкръсна ли после?
Ти сам си отговори.
В тайната на сърцето е въпроса -
там никога не ще боли.
Заслушай се, там - в тишината,
където слънцето прозира зад дивни мъгли.
Там ще чака за теб свидна душата,
която животът си за теб дари.

10/12/2006 - редакция 12/06/2007
Ако искате да го видите оформено с картинка и музика - моля заповядайте.

Виж целия пост
# 204
Глей ся- цял огън съм!
Опари се, после говори.
Когато не знаеш колко съм топла,
по-добре замълчи!
Замълчи на мига.
Ще ти свия крилата леко,
без болка. Ще погаля лицето
топло- с целувка и в миг
порой над нас ще се плисне.
Глей ся- аз съм пламък!
Премини през мен.
Страхът не води до песни,
с него си само сломен.
И без дъх, даже без вятър
пак със теб ще мълчим.
В нежност виж е облята
радостта и покоят е син.
Глей ся- твоя съм!
Просто пожелай и се изгори.
Виж целия пост
# 205
Лято в парка

Как е пекнало туй слънце!
Грее, пари и асфалтът е горещ.
Мравките се щурат да събират зрънце
нищо че навън е като в пещ.

Щурчо нощем весели песни ни свири
"Стига спа, хей, ела с мен на игра!"
Сутрин лястовичките цвърчат нетърпеливо
за мъничките си носят вкусна храна.

В езерата и блатата жаби весело крякат
"Виж ни, виж ни, какви сме кекерани!"
Кълвачът по дървото смело чука-трака,
Децата във парка играят и тичат засмяни.

Катерички рунтавелки жълъдчета хрускат,
буболечки тромаво пълзят, хвърчат.
Весело е в парка и със вятъра препускат
деца, със смях звънлив, не могат д
Виж целия пост
# 206
Много ми е едно особено тия дни и се сетих за едно мое старо


Зелена е душата ми, и синя,
но синьото тъй страшно ме боли -
за детството ми бяло, дето вече мина,
за радостта ми, дето все горчи.

Повика ме дъждът със длани мокри,
за да измие синьото от мен
и аз открих, че мога да прескачам локви
и че е смешен пролетния ден.
Виж целия пост
# 207
Искам да се върна. Позагубих се.
В коша за пране лежат мечтите ми.
Твоите очи със мойте любят се
само щом приспиме дъщерите си.

Вече се докосваме случайно-
помниш ли онази малка бемка?
Стихове не пишеш. Аз пък-тайно.
Земен си. А аз съм другоземка.

Няма ли бутон дистанционното
за рестарт на старите ни чувства?
Идол бях. А идолопоклонника
вече ме обича май по устав...

Стисва ме за гърлото пиявица-
мразя се за всичките си “може би”.
Страстите прибрани са под навеса.
Маските прилични пак са сложени.



пуснах го и в клю-то, объркАх се с тия теми   Grinning и тук, и там...
Виж целия пост
# 208
Ели, прекрасно е!  Hug Тъжно е така, като се поизгубим покрай грижите за децата и ежедневието с половинките си, но дано пък скоро го осъзнаем и най-важното да искаме да възродим чувствата помежду си! Много любов, хармония и душевен мир ви желая!   bouquet
Виж целия пост
# 209
Мракът в косите ми пее.
Бяла люлка до нас-
вятър я вее. А ние с теб
слушаме шепота.
После, отдолу при извора
капки ще пръснем навред...
Леки слова, нежни стенания.
Това сме с теб- чудни писания.
Речени, винаги истински,
бистри мисли, бистри и чисти.
Ти не забравяй!
Аз ще прощавам- всяка рана във себе си
пак надживявам. Ти ще ме искаш,
но знаеш. Не игра е това.
Чудният пламък неможем
така да погазим.
През огън за тебе ще мина.
Ти си моята рима.
Знаеш. Аз съм твоят смях,
твойто стенание. Днес,
после утре, пак,
отново писание.
Мислех, че стихвам,
но ти си до мен.
Моят ден, нашето утре незнайно.
Твоят ритъм, твоят глас,
а аз съм потайна.
И, да,ти знаеш, но винаги мога
аз винаги искам пак теб да омая.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия