А има ли поетеси сред нас?

  • 19 123
  • 259
# 60
Публично обявявам темата за частна собственост! За доказателство предоставям следното творение:

Крокодил, крокоди, крокодил във Нил!
Крокодил, крокодил, той не се е мил!
Чака близо до брега
свойта женска той.
Да изтърка му гърба със сапуна свой.
Щом е гладен, незаситен,
бърз е знайте той.
Мачка свойта плячка безутешна
във велик двубой.
Крокодил, крокодил, крокодил във Нил!
Крокодил, крокодил, пак не се е мил!
Виж целия пост
# 61
Хмммм, нема такива работи, частни собствености.....Ааааааааааааааа..........  Crossing Arms

За подкрепа на моето така сериозно изказване, публикувам следното си творение.... с мисъл за идващите почивни дни....романтика....и още нещо.......  Flutter

И чакам и другите мацки да продължават да публикуват...... Хайде!


Виж целия пост
# 62
Ей, момичета, ама стАрАхотни сте!
Аз почнах темата и нещо я поизоставих...  Embarassed Но сега като я прегледах и като видях какви чудеса сте сътворили! Тсилуфки! Тсилуфки! Тсилуфки! На всички ви по много!

Ето и аз се включвам и обещавам вече да съм от най-редовните (ако ме искате де  Wink).

Уличница

Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.

В прозореца звездите светят,
усмихва се вечерен час.
Пристигаш ти – мечтан и вечен –
за обич плащаш във аванс.

Красив си. Всичко е красиво.
Пожар без пламъци и дим,
но времето тече и тръгваш –
за повече не си платил.

След теб разхвърляни банкноти
за спомен върху мен лежат,
сълзите ми – безмълвни ноти,
се стичат и без глас крещят.

Че аз! Безсрамницата гола!
Че аз! Продажната жена!
За обич да мечтая мога
без тарифа и цена.

Че аз! Една платена курва
със теб живее в чуден свят.
А колко други вън тепърва
ме чакат, за да ми платят…

Дано не съм скандализирала някого...  Mr. Green
Виж целия пост
# 63
Мен, мен скандализира с включване! А така! Скоро щях към нотариус да се обърна Laughing
Виж целия пост
# 64
Близо до така отворената скандална тема.... но не чак толкова буквално... и прямо.....

По ръба

Ходиш по ръба...
Продаваш се. За колко?
Нежна е нощта...
Желаеш го. До колко?
Прекрачваш лудостта...
Докосваш го...Без болка?
Даряваш му страстта...
Умираш ли? На колко?
Пропадаш в пропастта...
Намираш го. И после?
Безумно заблестя...
силуетът му... и ножа...
Сега ли закрещя
или за после ще отложиш?
Виж целия пост
# 65
Благодаря, че се включвате. Иначе ще си стоя сиротна. Ааа, имаме ли публика? Момичета, къде сте?Имаме нужда и от вас Heart Eyes
 
Аз чакам да се върнеш за нашия миг.
Очаквам те с трепет, безмълвно.
Когато затвори последния път,
аз плаках, но плаках разумно.
Миговете се повтарят. Съдба ли е
или провидение бе твоето " Да",
с което ми даде надежда,
с което отключи врата?
Щастлива за миг, в разстояние, в думи...
Щастлива от теб и от това цяло безумие.
И чакам, надявам се пак да докоснеш
вратата ми синя за миг.
И в розови облаци днес, утре по пладне във слънце
пак да окъпем нашия миг.
Не искам да зная даже точно какъв си.
Дори не ревнувам от нея аз теб.
А с чистия смях, който ми даваш
да мога да бъда, да карам да искаш
пак да си тук, пак с мен.
Великото Утре се сбъдва, понякога късно,
но истинско, без лъжи, без самота.
Когато затвори вратата, потънах в тъга.
 
Виж целия пост
# 66
  Само за майтап, 2 произведения от мъжа ми , сътворени в изблик на нежни бащински чувства, когато дребната беше на  4-5 мес.Първото е пооная песен на Тони Димитрова.Пееше се , когато я къпехме.

Ах, морето/2
то е в къщи!
И по график, всяка вечер
то се връща.

Плискам си,
шляпам си в мойто корито голямо.
Смея се /2
нищо , че сърди се мама.
Татко нали е на моя страна
и ме полива със топла вода.

Ах, морето...


**************

Аз съм мъничка хитрана.
Търся тати да го хвана,
кат един балък над коша-
аз да гукам-той да слуша!
Joy Joy Joy



 Joy Joy Joy newsm10
Виж целия пост
# 67
Момичета,браво!
Виж целия пост
# 68
Моля публиката да се весява, че ша я тупам инЪче Laughing Един хубав стихов туп, та да поседне сред нас и да се радва.
Виж целия пост
# 69
Ето ме, ето ме! Весвам се! Само без поетични тупалки, моля, моля.  Embarassed

konche, ама много добре се мяткаш от крокодилите към лирическите изпълнения! Ама много добре!  smile3501 smile3525 newsm51
Виж целия пост
# 70
                   Kартини


На талази рояци пристъпват,
преливат се, после хвръкват.
Окървавени във дрехи, смирени
с жадни очи, устремени в небето,
безмълвно, ту шумно, ту гръмко,
ту звънко, очакват да станат
или да престанат да бият сърцата им.
С вампирски очи в мрака
не чака, а дебне, а кряска,
във писъци, многобройни стенания,
чете ред последен, оплита се в знания.
За самодиви красиви, изкусни
със майсторски пръсти, невръстни
агнета падат в краката им.
Без милост ония вземат душат им.
В нощта, устремена към мрак и покой,
изправя се войн, готов е за бой.
Да прониже в сърцата ония, що взеха имането
и в чуждото бъркаха без страх и признания
за свойте злини. И после се скриха.
В гори тъмни, зловещи, те гости не срещаха,
живееха в доменни пещи. Без близост със никого,
без сълзи проляха живота си- скитници.
А там отгоре свети небето.
И слънцрто ярко пече по полето.
В житата момиче мечтае.
И старст и любов то желае.
И чува боецът нейния зов.
Когато душата потъне в наслада, тя иска пощада.
В покоя на зноя, в покоя в полята,
събраха се може би Любовта и Тъмата.

Виж целия пост
# 71
Виж целия пост
# 72
Във мъничка крайградска църквица
събрали са се - за последен път
да видят нежното лице на мъртвата
и да я сложат под гранитен кръст.

Камбанен звън и  после тишина...
А хората във черно си шушукат:
"Горката... толкоз` млада, а умря...
Защо ли? и какво й се е случило?"

"Красавица бе, беше и добра,
с внимание към всички се отнасяше...
Но чувство непознато до сега,
от месеци бушуваше в душата й

Спомнете си за ония слънчев ден,
 когато във града отседна
един изискан, умен джентълмен.
Момичето случайно го погледна...

Тогава Тя усети любовта...
И Той не бе към нея безразличен.
Закле се да му стане Тя жена,
а Той си премълча, че е обичан,

че женен е за друга и държи
на нея и на личното си щастие...
С това сърцето нейно той разби...-
получила е онзи ден известие,

че някаква далечна братовчедка,
 която само майка й познава,
родила е момче и кани ги
по случай кръщенето на забава.

Случайно във писмото споменала
как казва се любимият баща...
Във първия момент от изненада и
дума не могла да каже Тя...

Побягнала със сълзи на лицето,
посегнала към някаква кама
и след това забила я в сърцето
с несигурна, трепереща ръка..."

Достойно бе живота си живяла,
 с достойнство си отиде от света...
И пак отнякъде заби камбана,
 и всичко пак потъна в тишина...
Виж целия пост
# 73
Мъни, това стихотворение ме вкара в средновековието. Едни картини се изписаха във въображението ми... Браво!
Виж целия пост
# 74
Избуут! Който е в тоя подфорум , може да си почете поне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия