Ама то така сме устроени...все да искаме това, дето няма как да стигнем 





, измели са ме ли? Все тая.
) и респективно- обущата трябва да са подходящи. Сега по акъл на родителката си от два дни ги разтъпква, по- скоро- учи се да ходи с тях, а за мен акцентът е да не изглежда нелепо.
Та сега много важно върви- трак, трак, трак с токовете (и с долнище на анцуг
). На мен лека- полека ми се пробива дупка в главата, не искам да ги мисля съседите под нас

После в гимназията, ако знаеш какъв либертинаж беше
Но така и си останах с едно усещане към учебния материал - че ми е враг и трябва да се боря с него. А всъщност съм много любопитна и ученолюбива, но нещо беше прекършено още в самото начало.
И какво? От всички отлични оценки най-много съм се радвала на 3+ дето я изкарах по съпромат. И да приема, че съм хванала 3ката по някакво чудо, този плюс от къде идва? До ден днешен съм убедена, че професорът е сбъркал някъде, докато ми смята точките
Препоръчани теми