Занимавам се с моите захарчета. Вероятно ще издържа още една седмица и ще си поговорим сериозно. Развозвам ги насам- натам ( личен шофьор), мебели 2 дни подред сглобявам, че първата вечер практикували татами, схема не могат да разчетат на някакви легла. Говори ми се императивно - вчера ми се звъни в 8.00. ч. сутринта " донеси едно прЕсно млЕко". Няма " удобно ли е ", " имаш ли възможност".
Роднинските взаимоотношения явно най- умело съкращават броените дни. Още малко и определено ще трябва да поставя границата. Хем ми се иска да помогна, хем започвам да отсъствам от вкъщи и да ощетявам моето семейство. Снощи се прибрах в 22.00. ч. децата бяха заспали. Граница ми трябва, защото хората ми не се усещат и наглеят. Лафът за баницата в пълна сила.
Желая на болните дечица да оздравяват.
Наспорт от мен, въпреки че все още ми се струва малко рано ! Снощи си изключих телефона и едва този следобед го включих да попрегледам това - онова в нета. Хубаво е да не ми се звъни.
Приятна вечер, почивка от мен!:)