Не мога да оправя отношенията със съпруга си

В "Чучулигата" на Решат Нури чел ли си героинята какво прави? Пътува и живее сама по затънтени села, преподава в училища, осиновява си дете, за което се грижи сама. Действието се развива в Турция, но не съвременна.
В съвременна Турция пък имам приятелка туркиня, инженер е. Хич не се отнася раболепно с мъжете, доста бойна е даже. Вярно, позагубихме връзка, скоро не сме общували, но последно беше омъжена (след като развали първия си годеж).

Авторке, роди ли бебчето вече? Ако да, всичко наред ли е с вас?
А ако не си родила все още, какво се случва с отношенията ви с мъжа ти? При него ли си все още?

Вярвам и се надявам, че е щастлива майка в прекрасни отношения с бащата на бебето. И заживяват един дълъг и безоблачен живот...

До момента в който си в ролята на изтривалка, той ще си бърше краката....пък на теб като ти харесва търпи...чак се чудя при положение, че той винаги е бил такъв, какво се чудиш сега? Да се е проявил след това ок, ама ти такъв си си го взела, насадила си се на пачи яйца и после "дали ще се промени"..Ами няма моме, че и по - зле ще стане...никой не е застрахован, аз самата за моите 37 години също, макар че за 20 - те години с партньора ми твърдя, че го познавам и определено сме намерили златната среда и искрено се надявам да науча дъщеря си на непоносимост към такива индивиди, какъвто е вашият партньор...път винаги има, въпроса е да има кой да тръгне по него защото изхода няма да дойде при Вас, Вие трябва да стигнете до него...

Детето се роди в средата на ноември. Известно време всичко беше чудесно, но имах наченки на следродилна депресия, случи се така, че няколко пъти направих скандали на мъжа си и то дори за неграндиозни неща, изрекох и доста груби думи, които го нараниха, сега той стана груб, арогантен и студен в държанието си, твърди, че ме обича и иска уж да остареем заедно, но аз направо усещам омраза в думите му. Твърди, че се е променил, защото и аз съм станала студена, безразлична и груба към него. Последно спорихме за това дали ще се грижи за семейството, казвала съм му, че вариантите му са или да работи докато съм в майчинство или ако толкова не иска, да започна работа аз, но да свиква да сменя памперси и да се занимава повече с детето, поставяла съм и ултиматуми, че ще си тръгна. Не му е приятно, че нашите са ни помагали със сметките, аз му казах, че няма аз и детето да живеем без ток и без вода, след като той не помага и няма да стоим и минута с детето в такива условия, а той твърди, че това щяло да покаже колко държа на семейството ни. Че той нямало да ни напусне при каквито и да е условия.
Знам, че много хора ще ме осъдят, полицаят и с право. Но въпреки кризите в отношенията ни не мога да си представя да го напусна и да живея без него. Ще бъда половин човек, ще бъда мъртва отвътре, ще ми липсва и ще се разкъсвам от болка, не знам как бих могла да започна живота си наново. От друга страна нямам самочувствие и смятам, че напусна ли го ще стоя дълги години сама, никой не би ме поискал... Но дори и не искам, душата ми не иска раздяла, искам само да ми прости и да сме щастливи и в хармония, има ли изобщо връщане назад, наранила съм го, поискала съм му прошка, но явно прошка за мен няма, макар и да твърди, че ми е простил, държанието му казва друго, изгубено ли е всичко вече, изчерпали ли сме се... Има ли изобщо надежда, да се боря ли?

Едва ли ще прочетеш нещо различно от това, което е написано досега.
Натирвай го да работи, кво се мотае? Има семейство да издържа.
Ти много преиграваш. Разбира се, че можеш да живееш без него. Дори съм убедена, че след години ще се чудиш на това как си го търпяла това положение.
Ако не е съгласен да работи и да ви издържа с детето, отивай у вашите. Няма да мизерстваш, щото той е мързел.  То остави себе си, ами бебе имаш и за него трябва да мислиш основно....

Схемата при някои мъже е "безпаричие е равно на ревност".
Така че или той да започне да изкарва пари или никога няма да можете да си оправите отношенията. Пък и няма да има време да мисли за глупости.

Освен това се чувствам и между чука и наковалнята, твърди, че се чувствал "женен" за родителите ми, тъй като те гостуват често, обаждат се, трябвало да говоря с тях или да се усетели сами, аз не знам как да им кажа нещо от сорта на "по-малко идвайте/звънете" и т.н., тези хора направиха страшно много за нас, аз поне това го оценявам. Чувствам се неудобно от това, не искам да ме мисли за "мамино дете" или нещо подобно, но не знам И в този случай как да постъпя..

Хората отдавна ти казаха как да постъпиш, но ти продължаваш да вярваш в чудеса.

Б*си наглия плужек!!! Не стига, че им виси на ръцете, плащат му тока, водата и му издържат семейството, ами и имал против да идват....!!! И как я вижда "идеалната ситуация" - превеждат му по сметка една солидна издръжка да си харчи, ти му гледаш бебето и му слугуваш, той се разпорежда като бей ....и всичко е цветя и рози!!!!

Ай, сиктир.....най-се ядосвам на мързели и готованци!!!....че този в добавка и ревнивец!!!! Перфектната комбинация....

Поставяй му ултиматум - работа и промяна в отношението или багажчето и кой от къде е! По-добре сама, отколкото слугиня на подобен индивид.... И няма да си сама, родителите ти ще те подкрепят, детето ти ще е с теб също.

Авторката яко ни будалка.. или е откровено тъпа. Надявам се да е първото

Да не хапе ръката, която го храни. Това му кажи.

Ти си бъди глупава и влюбена иначе, на никого не пречиш.

А защо не откажеш помощ от родителите си и не им кажеш да се отдръпват за малко(явно те подкрепят, ще разберат) и не го оставиш той да се оправи със семейната ситуация?
Остави жилището без ток и с натрупани сметки, детето без памперси за ден. И го попитай к'о пра' им сега.
Тогава вече си хващай багажчето и беж.

За какво пък си му искала прошка? Едва ли си му казала нещо невярно. И с бебето не помага, на работа не ходи, и се опитва теб да изкара виновна. На всички ни се е случвало да избухнем без особена причина, нормално е след раждане хормоните не са се наместили.

Така или иначе родителите ти те издържат, не виждам смисъл да стоиш при човек, който единственото което прави е да те мачка. Ще дойде момента да го напуснеш и ще се чудиш защо си чакала толкова. Сега го обичаш, но ще ти мине. Той няма да те напусне, защото така му е екстра, по цял ден дреме и ти се прави на мъж, а вашите го хранят. Но каквото и да ти се говори, ти сама трябва да си направиш изводите.

Вие  живеете фактически с родителите си ,мъжът ви е "декорация" ,изобщо какво е направил за семейството ви ?