Не мога да оправя отношенията със съпруга си

  • 33 931
  • 860
# 525
Да, дано не е от сериала “ малката булка” само.
Виж целия пост
# 526
Шъ умръ.. Това било средностатистическото семейство в Бг?
Ми не, Борисчо, не е. По затънтените села може би, ама и там мъжете или гледат земя и животни, или ходят на гурбет.
Виж целия пост
# 527
Шъ умръ.. Това било средностатистическото семейство в Бг?
Ми не, Борисчо, не е. По затънтените села може би, ама и там мъжете или гледат земя и животни, или ходят на гурбет.

Ти от руските приказки ли си? 🥲
Виж целия пост
# 528
В средностатистическото семейство има семейно планиране, разговори, подкрепа, желание и любов.
Градеж на семейство, градеж на дом, ценности, създаване на потомство, възпитание, препитание.

Тук имаме двама инфантили натъпкани с комплекси, един емоционален насилник и две жертви.
Да не ми се пробутва като нещо нормално, защото не е и никога няма да бъде.
Виж целия пост
# 529
На 32г и не бил подготвен за пазара на труда? Нивгаж не работил и не се е интересувал, та как да е подготвен? Сериозно?
Виж целия пост
# 530
Уважаеми дами, невсичко се калкулира. Най-ценните неща не се купуват.

Получава се интересен парадокс (заложен в самата тема), авторката си обича мъжа, ражда му дете, живее в неговия бащин дом, иска да продължи брака/ връзката, а тук... много потребителки някак си "пискливо" се надпреварват да я скарат с мъжа й и да я върнат на родителите й или да я изпратят на улицата с бебе и едни временни майчински пари...
Озадачен съм от подобен начин на мислене. Да си спомним и за "закрилата на детето"?...
Аз съм благодарна и за тези коментари и ми се искаше да беше толкова лесно, повярвайте ми, иска ми се да имам волята да си събера багажа и да си тръгна, представяла съм си го много пъти, но тогава ще имам чувството, че съм се провалила в живота и че вече щастието няма да ми се усмихне. Ще ми липсват и хубавите моменти с него, които дори и да е трудно за вярване са повече от лошите. Ще ми липсва усещането за любов, разговорите на всякакви теми, това, че той ме разбира и с него мога да бъда себе си дори и в най-лошата си версия.
Но е факт, че идеята да сложа край на живота с този човек, поради редица причини все по-често набира сила.
Онзи ден всичко беше наред между нас, денят си мина чудесно, вчера също, докато не излязохме на пазар и на заведение, където той както и други пъти го е правил, си промени постепенно държанието. Промени го към доминантно, започна да дава офанзиви, да се разпорежда, на мен това не ми допада разбира се, но си замълчах да не създавам напрежение. Седнахме и на заведение. Напоследък забелязвам, че на подобни места също се променя и някак започва да се държи "нахакано". Това в началото на връзката ни беше недопустимо и нетипично, дори се смущаваше прекалено от хората и целувките за него бяха "правене на реклама". Но да карам по същество. Аз гледах да има мир, той също, пускахме си разни закачки и две момичета на видима възраст от около 15-16г. го загледаха след негова реплика, а той саркастично им се усмихна и им каза "здрастиии", те заминаха и после той пусна леко цинична шега за едната.
Аз му направих намек, че не обръщам внимание на другите мъже, ако на него му се обръща внимание на други жени - ами да действа. Казах го, за да се почувства неудобно и той разбира се отрече такова нещо. Слава Богу, прибрахме се и всичко беше наред, макар, че в друг случай бих направила луд скандал, но все пак си дадох обещание да не го правя повече за нищо на света и да се опитам да подобря и поддържам тези отношения, пък дано има смисъл.. И така, докато не дойде майка ми без да имаме уговорка, в седем и половина вечерта. Напоследък като дойде някой от нашите изтръпвам, защото знам, че ще има мърморене и напрежение след това. Е, в началото нямаше, весело даже беше, майка ми се радваше на детето, говорехме си и т.н. ММ предлагаше да поканим даже и баща ми на вечеря, но аз казах, че той по това време има работа вкъщи, а и яденето вкъщи стигаше само за двама-трима души и го оставихме за друг път. Нещата ескалираха, когато малко преди да си тръгне, майка ми реши да се обади на баща ми да дойде само за да тръгнат заедно, защото не обича да се прибира сама, когато е вечер. Тя отиде до wc, тогава ММ влезе в стаята и взе да се перчи и да ми размахва пръст, повече да не идват гости без покана и то късно вечер, майка ми да не си позволявала да кани хора в къщата и т.н., а пък самия той искаше да кани баща ми. Аз се разплаках, беше ми дошло до гуша, (знаете израза между чука и наковалнята, не е лесно) казах му, че ще говоря с тях по въпроса за посещенията и в този момент и баща ми дойде, мъжът ми излезе и аз деликатно обясних ситуацията на родителите ми. Признах им и че понякога обмислям раздяла, че и аз съм допускала грешки в отношенията с ММ, за които той не може да ми прости, и аз съм оплесквала нещата, но след последния ни спор (относно започване на работа) той се промени драстично и не знам дали имам бъдеще и перспектива с този мъж. Нашите са готови когато и да реша да ми помогнат със събирането на багажа, стига само да взема решението. Говорих и с ММ в другата стая, извиних му се за неудобството, както и за всички такива ситуации досега, с думите "все пак е твоята къща, аз съм тук само гост, никоя съм, просто една снаха". Той както винаги почна да ми говори, че къщата му е и моя, че всичко негово е и мое, все пак сме женени (а защо от самото начало изпитва неприязън когато човек от моето обкръжение иска да гостува, дори и приятелите ми - нека той си отговори на въпроса ). Казах му, че усещам омразата му след последния ни спор, той се възмути, каза, че ме обича и ако мисля, че ме мрази едва ли не брака ни е провален. Казах му, че признавам, че вниманието на родителите ми е малко прекалено, отразявало се е и на други мои връзки, ще приема ако се отрази и на нашата, може да се върне при бившите си, чиито родители, както е казвал, когато съм го питала, дори не е и познавал. Казах и че обмислям раздяла, попитах го иска ли и той, но както всеки път той каза, че не иска, а аз сякаш направо го моля да се разделим и само аз го искам. Казах, че искам да е щастлив, извиних му се за всички пъти, в които съм го наранявала, а той дори не искаше да ме слуша да се извинявам, натъжи се, каза, че всъщност нямал нищо против нашите, било му приятно в компанията им, но просто било прекалено късно, а той мислел, че днес ще сме си само двамата. Аз бях категорична, че ситуацията ще се промени. Сдобрихме се, с нашите не съм се карала, всичко се успокои. Те си тръгнаха, вечерта си изкарахме добре, гледахме филм, забавлявахме се, на сутринта обаче ме връхлетяха мислите...
Виж целия пост
# 531
Детето се роди в средата на ноември. Известно време всичко беше чудесно, но имах наченки на следродилна депресия, случи се така, че няколко пъти направих скандали на мъжа си и то дори за неграндиозни неща, изрекох и доста груби думи, които го нараниха, сега той стана груб, арогантен и студен в държанието си, твърди, че ме обича и иска уж да остареем заедно, но аз направо усещам омраза в думите му. Твърди, че се е променил, защото и аз съм станала студена, безразлична и груба към него. Последно спорихме за това дали ще се грижи за семейството, казвала съм му, че вариантите му са или да работи докато съм в майчинство или ако толкова не иска, да започна работа аз, но да свиква да сменя памперси и да се занимава повече с детето, поставяла съм и ултиматуми, че ще си тръгна. Не му е приятно, че нашите са ни помагали със сметките, аз му казах, че няма аз и детето да живеем без ток и без вода, след като той не помага и няма да стоим и минута с детето в такива условия, а той твърди, че това щяло да покаже колко държа на семейството ни. Че той нямало да ни напусне при каквито и да е условия.
Знам, че много хора ще ме осъдят, полицаят и с право. Но въпреки кризите в отношенията ни не мога да си представя да го напусна и да живея без него. Ще бъда половин човек, ще бъда мъртва отвътре, ще ми липсва и ще се разкъсвам от болка, не знам как бих могла да започна живота си наново. От друга страна нямам самочувствие и смятам, че напусна ли го ще стоя дълги години сама, никой не би ме поискал... Но дори и не искам, душата ми не иска раздяла, искам само да ми прости и да сме щастливи и в хармония, има ли изобщо връщане назад, наранила съм го, поискала съм му прошка, но явно прошка за мен няма, макар и да твърди, че ми е простил, държанието му казва друго, изгубено ли е всичко вече, изчерпали ли сме се... Има ли изобщо надежда, да се боря ли?
Айде Борисе прочети пак това, както и последния пост, пък после коментирай,, кой от кои приказки е.
Муньо няма 5 лева в джоба собствени, ама се прави на мъж. Че и ученички се закача, пред жена си...
Авторке, така, както го описва тоя комплексар, съм сигурна, че ако имаше пари, нямаше да се спре да ходи по жени. Поне в това отношение явно си извадила късмет Grinning
Виж целия пост
# 532
Е*ати селяка!!!!! Какво му обичаш на тоя, дето пред теб се закача с момичета на половина на неговата възраст, дори не жени....
Той не те цени дори грам. Имай малко самоуважение и не се примирявай с подобно поведение. 

Търтей, грубиян и пиявица....как пък си уцелила всички хубави качества в едно....
Виж целия пост
# 533
Сигурна съм, че тоя комплексар, ако имаше пари, нямаше да се спира да ходи по жени. Поне в това отношение авторката е извадила "късмет".
Виж целия пост
# 534
Обичате ли се сега или не? Защо ще си ходиш? Нали секс ти дава, подслон ти дава?
Знаеш ли изобщо, какво искаш???

Борис,
Престани да разтягаш локуми за една средноНЕстатистическа двойка готованковци без ясни цели в живота…
Виж целия пост
# 535
И кой му плаща на заведението Rolling Eyes Joy
Виж целия пост
# 536
И кой му плаща на заведението Rolling Eyes Joy
Как кой, сигурно тъщата му дава по някой лев от заплатата си на шивачка...
Той може и за това да не иска да почне работа, щото няма да му остава време да виси на едно кафе и една кола цял ден в селската кръчма и да се пробва коя ученичка ще му се върже на мъжествения чар.. Cry
Предвид разкритията на авторката за бурното му минало и патолотичната ревност, тоя е женкар от най - долния тип, дето налитат на ученички,  щото други не им връзват. То и коя нормална жена ще му се върже, на трайно безработен и безпаричен женкар.
Виж целия пост
# 537
Ревнивеца да не се окаже и кръшкач?
Иначе освен всичко друго, авторката е ебаси наивитета, бил казал, че не иска кифла ( на думи), в същото време закача ученички ... Simple Smile
Шоколадче, голямо си канарче, а вече не си на 16, че си и майка. Мисли малко повече с главата си, не с други органи
Виж целия пост
# 538
Ми те обикновено кръшкачите са най - ревниви безпричинно, щото знаят какви те ги вършат.
Виж целия пост
# 539
На пързалка заприлича... И непълнолетни девойки задявал... пълен набор от отрицателни качества. Твърде нереален характер.
То и без това в частта за заведението стана едно съмнително - доходи не, а по заведения ходят. БебчИто кой го гледа?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия