Не мога да оправя отношенията със съпруга си

Защо изобщо се хабите,тези са неспасяем случай.Тя дори е по-зле от него.

Вие пък!!! Та той е светлината в живота ѝ, любовта и смисълът на съществуването ѝ....!!! Как ще го остави без храна, как ще го кара да работи, ами така ще си промени ежедневието, аааа....не! Ако трябва тя ще работи цял живот, само и само мир да има....
Засега нейните родители ги издържат, после тя ще си поеме. Ами така де, денонощието има 24 часа - две работи да захване по 8 часа, после ще има цели 8 часа и вкъщи да почисти, сготви, изпере...

И какво ще работи, за да не вижда никога мъж на работа? Не се сещам коя е тази работа, дето да гарантира това?

М, дааа, трудно е... Той ще ходи да я дебне.
Иначе - кранистка - качва се на крана и не слиза цял ден, там е сама и отдалеч се вижда.
Готвачка в стол, ама първо да се проучи да няма някой колега готвач.
Шивачка - обикновено са жени.
Чистачка - ходят рано сутрин или късно вечер, не виждат хората в офиса и си чистят сами.

Дано поне детенцето си гледат и да няма скандали и обиди от ревност след време, защото супер много ми бие на такава развръзка..
Баща комплексар и майка примиряваща се страдалница ….

Шивачките имат едни техници, които поддържат машините, така че отпада.
Кранистка е супер идея.

Сетих се само за едно ..
 Мно зле 😂

В леглото няма проблем, напротив, дори за мен сексът с него е най-хубавият, който някога съм правила. Там взаимно се мотивираме да показваме най-доброто от себе си, ще ми се така да бъдем и в отношенията си като съпруг и съпруга и каквото и да ни поднася живота да съумеем да ги запазим добри и човешки.
Ето днес, примерно го правихме и всички проблеми от изминалите месеци и дни сякаш се бяха стопили, той ми казваше, че никоя друга не го интересува, че иска да остарее с мен и винаги ще ме обича, в очите му наистина се четеше любов. И не само в тези моменти, а и дори просто като вървяхме по улиците или докато вечеряхме. Ето затова, в моменти, в които поглеждам към реалността, която добре осъзнавам, ми е трудно да взема решение за раздяла - защото изплуват и тези. Добро и лошо се редуват. Вчера бях на косъм да направя стъпка към раздяла, нашите бяха готови всеки момент да им кажа, докарайте колата да товарим багажа. Осъзнавах, че бъдещето е много мрачно, че заедно с нас и детето ни ще е участник в проблемите ни, усещах липса на перспектива в брака си и отношенията с мъжа до мен, но по дяволите, трудно е, много ми е трудно да взема подобно категорично решение! Все пак едно е мисъл, друго е решение.
Повечето хора тук се учудиха, че съм го насърчавала да си намери по-богата жена от мен. Казвала съм му го след като съм осъзнала неговите (несъзнателни, неизказани) представи за ролята на жената в брака. От части и за да го изпитам, чисто женски трикове... А може би и ако имаше и друга жена в хоризонта, щеше да ми е по-лесно да взема "Решението." Колкото и да боли. Поне да знам, че е щастлив. Че не го оставям сам на света. Все пак манталитета на баща му не е като на моите баща и майка и той няма да се грижи особено за него ако мен ме няма и не знам какво ще се случи.. Най-общо казано - обичам го. Може да изглежда ненадежден, несериозен, нестабилен (моята психика напоследък също не беше от най-стабилните), но съм намерила и доброто в него, като причина да го обичам въпреки всичко.
Относно въпроса колко ще издържа - не знам, ако живота не е като влакче на ужасите - нагоре-надолу всеки ден, вероятно ще издържа. Истината е, че в началото имах повече търпение, но усещам, че дойдат ли трудности, то ще се изчерпа.
Ако се провали брака ми ще го чувствам като най-най- големият провал в живота ми. Знам, че няма да съм нито първата, нито последната, че се случва и на красиви, добри, успешни жени, но една от най-големите ми мечти беше и Е да имам здраво семейство...

Ама, да не е в неравностойно положение тоз левент, че трябва да го оставяш на някого? Баща му го е гледал, когато е било нужно, ти спри да му бъдеш майка.
Изисквай партньор, не емоционален и социален инвалид, на когото да бъдеш майка!

Баща му нямало да се грижи добре за него.
О боже, о божее...

Нa сила хубост не стaвa, за семейство трябват двама. По-добре провален брак или връзка отколкото токсични отношения. Ти не си му майка  , той е здрав и млад мъж, не може да поемаш отговорност за живота му. Не си длъжнa да търпиш комплексите му .

Шоколадче, притесняват ме твоите разсъждения…

Има ли му нещо на този мъж, че трябва някой да го гледа?

Ама не го зарязвай този мъж, щом не искаш. Просто откажи финансовата помощ от родителите ти. Виж, как ще се оправите само с майчинството ти. Току-виж решил да работи, като няма какво да яде. Пък ти се грижи за него.

А задника му бършеш ли го?
Куц ли е, кьорав ли е, сакат, олигофрен ли е? Какво му има на този......(ще ме баннат) , че някой трябва да го гледа? Допреди ти да се появиш, кой му е прал гащите?