Ноемврийски книжен клуб
- Публикувана: 1 ноем. 2022, 16:57 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2022, 18:12 ч.
# 30
16 ноем. 2022, 22:23 ч.
Гласувам за нея! С удоволствие ще я прочета отново, невероятна е!
Виж целия пост
Не знам дали можем да добавим към анкетата и "Тайният Живот на Пчелите" на Сю Монк Кид. Беше едно от предложенията в предишната, събрало гласове.
Четох я като излезе, но е книга която бих си припомнила с удоволствие.
PetiaK, винаги приемаме нови читатели в темата!
Четох я като излезе, но е книга която бих си припомнила с удоволствие.
PetiaK, винаги приемаме нови читатели в темата!
Гласувам за нея! С удоволствие ще я прочета отново, невероятна е!
# 31
21 ноем. 2022, 12:45 ч.
тЪй 
Гласуването приключи, книжката за месец декември е "Уроци по химия". Мога да съдействам с книжката на английски, само ми пишете на лично с мейл
Книгата е с 45 глави. Моето еднолично предложение е да я разделим или на 3 части, по 15 глави на всеки 10 дни, или 5 глави до 4ти, после по 10 за всяка седмица. Какво мислите? Нека опитаме пак да заформим дискусия в движение. Пък следващия път ще пусна пак анкета.
Ако има твърде много против идеята, разбира се, пускам анкета и за два дни ще го решим демократично
Имаме само по 1 глас за двата разказа. Тъй като нямаме други предложения започваме по ред, ако изскочат още в последствие ще пусна анкета за втората част на декември
Започваме с "До вратата", можете да го намерите тук
"Тайният живот на пчелите" отново е подгласник, остава в списъка за следващия месец
Виж целия пост
Гласуването приключи, книжката за месец декември е "Уроци по химия". Мога да съдействам с книжката на английски, само ми пишете на лично с мейл Книгата е с 45 глави. Моето еднолично предложение е да я разделим или на 3 части, по 15 глави на всеки 10 дни, или 5 глави до 4ти, после по 10 за всяка седмица. Какво мислите? Нека опитаме пак да заформим дискусия в движение. Пък следващия път ще пусна пак анкета.
Ако има твърде много против идеята, разбира се, пускам анкета и за два дни ще го решим демократично
Имаме само по 1 глас за двата разказа. Тъй като нямаме други предложения започваме по ред, ако изскочат още в последствие ще пусна анкета за втората част на декември
Започваме с "До вратата", можете да го намерите тук
"Тайният живот на пчелите" отново е подгласник, остава в списъка за следващия месец
# 32
21 ноем. 2022, 15:28 ч.
Благодаря за труда, Инферия! Не знам колко са дълги главите, но на мен ми харесва идеята да четем 5 глави до 4ти, и после 10 всяка седмица.
Kато отворя линка за разказа по-горе, виждам само няколко кратки параграфа. Вижда ми се много кратък. Та да питам: това откъс ли е или не знам как да го отворя?
Виж целия пост
Kато отворя линка за разказа по-горе, виждам само няколко кратки параграфа. Вижда ми се много кратък. Та да питам: това откъс ли е или не знам как да го отворя?
# 33
21 ноем. 2022, 17:56 ч.
аз съм ЗА. Мисля, че коментирането на части се получава по-интересно и някак по-детайлно. Конкретно и егоистично в моя случай, като имам срок за част гледам да го спазя. Иначе, ето в момента се получава това, имам цял месец, значи може да сбутам четенето в последните дни. То пък не става баш тъй, ама каквото - такова. И затова предпочитам да е на части. Знам, че си е моя особеност. Но затова пък се гласува, да можем да си покажем особеностите
Аз този месец нещо изпаднах от влака на четенето, щото този седми клас нещо спъна моето дете и вълненията бяха покрай нея.
Все пак почнах книжката и много ми допада. Мило ми е, защото през цялото време имам усещането, че е писана с надежда да се превърне във филм - с такава динамика и образност/диалози е, че да може да бъде заснето. Сещам се за една книга, която и аз писах преди 1000 години по този начин - някак през цялото време се въртеше пред очите ми действието. Също ми допада, защото това са любимите ми сериали. Мога дълго време да ги гледам. И с тези безценни лични тъпотии, които споделям, ви оставям
Виж целия пост
Цитат
Книгата е с 45 глави. Моето еднолично предложение е да я разделим или на 3 части, по 15 глави на всеки 10 дни, или 5 глави до 4ти, после по 10 за всяка седмица. Какво мислите? Нека опитаме пак да заформим дискусия в движение. Пък следващия път ще пусна пак анкета.
аз съм ЗА. Мисля, че коментирането на части се получава по-интересно и някак по-детайлно. Конкретно и егоистично в моя случай, като имам срок за част гледам да го спазя. Иначе, ето в момента се получава това, имам цял месец, значи може да сбутам четенето в последните дни. То пък не става баш тъй, ама каквото - такова. И затова предпочитам да е на части. Знам, че си е моя особеност. Но затова пък се гласува, да можем да си покажем особеностите
Аз този месец нещо изпаднах от влака на четенето, щото този седми клас нещо спъна моето дете и вълненията бяха покрай нея.
Все пак почнах книжката и много ми допада. Мило ми е, защото през цялото време имам усещането, че е писана с надежда да се превърне във филм - с такава динамика и образност/диалози е, че да може да бъде заснето. Сещам се за една книга, която и аз писах преди 1000 години по този начин - някак през цялото време се въртеше пред очите ми действието. Също ми допада, защото това са любимите ми сериали. Мога дълго време да ги гледам. И с тези безценни лични тъпотии, които споделям, ви оставям
# 34
22 ноем. 2022, 08:22 ч.
Благодаря за книгата.
Едва се сдържам да не отворя файла, защото се знам - отворя ли го...
Но за разказа не успях да се спра.
Страхотен е. Толкова простичък, толкова истински, толкова близък по усещане...
Първото нещо, което ще направя когато се върнем, ще е да си купя книгата.
Виж целия пост
Едва се сдържам да не отворя файла, защото се знам - отворя ли го...
Но за разказа не успях да се спра.
Страхотен е. Толкова простичък, толкова истински, толкова близък по усещане...
Цитат
Да изпратиш до вратата
С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше: "чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.
Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…
Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.
Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем страшното, после ме пускаше в съня.
Сега можех само да й върна жеста.
В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.
Георги Господинов, из „Всичките наши тела“
С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше: "чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.
Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…
Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.
Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем страшното, после ме пускаше в съня.
Сега можех само да й върна жеста.
В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.
Георги Господинов, из „Всичките наши тела“
Първото нещо, което ще направя когато се върнем, ще е да си купя книгата.
# 35
22 ноем. 2022, 09:14 ч.
Този разказ е включен и в “Избрани истории” - книга, която е една от номинациите ми за тази година, много ми хареса. Не съм сигурна дали за мен е най-късият силно въздействащ разказ (имаше няколко от по две изречения къси въздействащи разкази, но на чужди автори), но в рамките на малко думи е казано толкова много, цял един живот е събран. Мисля че с това всъщост ме спечели и автора, първа среща с него беше за мен и имам намерение да прочета и други книги на Георги Господинов. Не знам защо, може би някакво вътрешно усещане е, но начина му на изразяване много ми напомня на Олга Токарчук, а нея също много харесвам.
П.п.
По повод силните кратки разкази - успях да си припомня и открия най-краткия въздействащ такъв - на Хемингуей, само от четири думи:
“Продавам детски обувчици. Неизползвани”.
Виж целия пост
П.п.
По повод силните кратки разкази - успях да си припомня и открия най-краткия въздействащ такъв - на Хемингуей, само от четири думи:
“Продавам детски обувчици. Неизползвани”.
# 36
22 ноем. 2022, 10:09 ч.
Феникс, преди няколко години имаше конкурс (то сигурно и преди и след това е имало, но тогава четох статия) за разказ с 5 думи. Че и различни категории май имаше. Ще потърся. Та един от победителите беше с разказ "Dad went. Flag came back."
Виж целия пост
# 37
22 ноем. 2022, 16:54 ч.
И аз ще чакам дискусията на книгата с нетърпение.
Аз съм си признавала, че разказът не е моят жанр и не следя конкурси и литературни тенденции, така че обясненията ми са интересни. Виждам, че има жанр 'flash fiction' с различни категории на къси форми, така че може би този разказ попада в някоя от тях (ха, научих нещо ново).
Текстът е емоционален и въздействащ. Повечето от нас са имали такава баба, макар че моята беше без коза. Но си спомням как съм намирала сигурност и уют при нея като дете през нощта. Да, разбира се, когато стигнем до вратата, не искаме да сме сами. Посланието е общочовешко и ясно; то е азбучни истина, аксиома. Чета го и си казвам: "Да, точно така. Ще е хубаво да имаме някой с нас до вратата. Ако имаме късмет".
Емоцията е много важна, и разказът изцяло разчита на тази първична, изначална емоция, която всички свързваме с Вратата. Но от разказ очаквам нещо повече. Очаквам ако не линия на събития с начало, среда, и край (това всъщност не е важно), то поне някакъв елемент на повествование, някаква интрига, някакъе елемент на развитие. Искам да науча нещо повече за героите.
Но аз не обичам и късометражни филми. Ходила съм няколко пъти на такива фестивали и съм решила, че не са за мен.
Виж целия пост
Аз съм си признавала, че разказът не е моят жанр и не следя конкурси и литературни тенденции, така че обясненията ми са интересни. Виждам, че има жанр 'flash fiction' с различни категории на къси форми, така че може би този разказ попада в някоя от тях (ха, научих нещо ново).
Текстът е емоционален и въздействащ. Повечето от нас са имали такава баба, макар че моята беше без коза. Но си спомням как съм намирала сигурност и уют при нея като дете през нощта. Да, разбира се, когато стигнем до вратата, не искаме да сме сами. Посланието е общочовешко и ясно; то е азбучни истина, аксиома. Чета го и си казвам: "Да, точно така. Ще е хубаво да имаме някой с нас до вратата. Ако имаме късмет".
Емоцията е много важна, и разказът изцяло разчита на тази първична, изначална емоция, която всички свързваме с Вратата. Но от разказ очаквам нещо повече. Очаквам ако не линия на събития с начало, среда, и край (това всъщност не е важно), то поне някакъв елемент на повествование, някаква интрига, някакъе елемент на развитие. Искам да науча нещо повече за героите.
Но аз не обичам и късометражни филми. Ходила съм няколко пъти на такива фестивали и съм решила, че не са за мен.
# 38
25 ноем. 2022, 23:17 ч.
Привет четящи хора,
За съжаление имах напоследък толкова много работа, че изпуснах гласуването за следващия месец, но ще се радвам да прочета избраната книга.Четенето/обсъждането на части е моето.
Относно "Убийствен ум" - хареса ми анотацията, както писах вече и затова гласувах за нея, а пък и за късмет имам и трите на хартия.
Преди началото на ноември прочетох първата. Много ми допадна - прилича ми на един стар много добър американски сериал "Профайлър". И там жена профайлър, работеща във ФБР, и там психопат, който преследва нея и близките й. Само че Зоуи, за разлика от дамата в сериала, ми се струва леко инфантилна и със странен музикален вкус. Книгата вървеше интересно и я изгълтах за отрицателно време. След това прочетох бързо и "Смъртоносен мрак" - определено надграждане и отново интересна история. След това почнах и третата "С вкус на кръв" и на нея блокирах - не защото не е интересна, а защото в момента съм зверски ангажирана работно и нямам време за нищо друго, освен работа и спане. Надявам се да я приключа до края на ноември все пак и декември да започна на чисто с новата книжка. Ако някой се интересува за сюжетите в книги 2 и 3, слагам в скрит текст, отваряйте на собствена отговорност.
"До вратата" е кратък, но хващаш за гърлото. Колко истина има в думите "В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого". И всеки ще е щастливец, ако има някого до себе си до последният момент.
Това е от мен засега. Хубав уикенд и до нови срещи!
Виж целия пост
За съжаление имах напоследък толкова много работа, че изпуснах гласуването за следващия месец, но ще се радвам да прочета избраната книга.Четенето/обсъждането на части е моето.
Относно "Убийствен ум" - хареса ми анотацията, както писах вече и затова гласувах за нея, а пък и за късмет имам и трите на хартия.
Преди началото на ноември прочетох първата. Много ми допадна - прилича ми на един стар много добър американски сериал "Профайлър". И там жена профайлър, работеща във ФБР, и там психопат, който преследва нея и близките й. Само че Зоуи, за разлика от дамата в сериала, ми се струва леко инфантилна и със странен музикален вкус. Книгата вървеше интересно и я изгълтах за отрицателно време. След това прочетох бързо и "Смъртоносен мрак" - определено надграждане и отново интересна история. След това почнах и третата "С вкус на кръв" и на нея блокирах - не защото не е интересна, а защото в момента съм зверски ангажирана работно и нямам време за нищо друго, освен работа и спане. Надявам се да я приключа до края на ноември все пак и декември да започна на чисто с новата книжка. Ако някой се интересува за сюжетите в книги 2 и 3, слагам в скрит текст, отваряйте на собствена отговорност.
Скрит текст:
Относно "Даровете на влъхвите" - това е най-любимият ми разказ изобщо. Изключително усещане ми носи - на какво са способни от любов бедните материално, но богати душевно млади хора, истинските "влъхви".Книга 2 - "Смъртоносен мрак"
Онлайн видео на момиче, заровено живо с етикет: "Експеримент № 1", е стартът на поредицата от ужасяващи престъпления. Потребителят, който го излъчва в мрежата, се е нарекъл „Шрьодингер“, и още преди полицията и ФБР да успеят да реагират, колегите на Зоуи откриват втора жертва на зловещия експериментатор. А в същото време изплува и друг кошмарен образ от миналото на консултантката, която сама е оцеляла по чудо от лапите на сериен убиец. Така Зоуи се оказва въвлечена в опасна игра на умове, в която ловецът и плячката постоянно разменят местата си.
Книга 3 - "С вкус на кръв"
Зоуи Бентли е криминален психолог и консултант на ФБР. Тя и партньорът ѝ, специален агент Тейтъм Грей, са залавяли десетки убийци, ала нищо не може да ги подготви за това, на което се натъкват в Чикаго – сериен килър вампир, който източва кръвта на жертвите си.
Скоро Зоуи разбира, че хладнокръвният психопат не действа сам, а в съучастие със самия Род Гловър – най-жестокият случай, който е белязал детството ѝ и все още е най-страшният й кошмар. Глоувър отново е на свобода, а психоложката знае, че самата тя е най-желаната жертва в колекцията му. Единственият начин да залови смъртоносния тандем, е като прозре намеренията им и проникне в мрака на умовете им.
Ще успеят ли доктор Бентли и агент Грей да разкрият мистериозната личност на вампира и да спрат садистичния Гловър? Или кошмарът на детството ѝ най-сетне ще задоволи зловещата си жажда – да превърне Зоуи в последния си, най-ценен трофей?
Онлайн видео на момиче, заровено живо с етикет: "Експеримент № 1", е стартът на поредицата от ужасяващи престъпления. Потребителят, който го излъчва в мрежата, се е нарекъл „Шрьодингер“, и още преди полицията и ФБР да успеят да реагират, колегите на Зоуи откриват втора жертва на зловещия експериментатор. А в същото време изплува и друг кошмарен образ от миналото на консултантката, която сама е оцеляла по чудо от лапите на сериен убиец. Така Зоуи се оказва въвлечена в опасна игра на умове, в която ловецът и плячката постоянно разменят местата си.
Книга 3 - "С вкус на кръв"
Зоуи Бентли е криминален психолог и консултант на ФБР. Тя и партньорът ѝ, специален агент Тейтъм Грей, са залавяли десетки убийци, ала нищо не може да ги подготви за това, на което се натъкват в Чикаго – сериен килър вампир, който източва кръвта на жертвите си.
Скоро Зоуи разбира, че хладнокръвният психопат не действа сам, а в съучастие със самия Род Гловър – най-жестокият случай, който е белязал детството ѝ и все още е най-страшният й кошмар. Глоувър отново е на свобода, а психоложката знае, че самата тя е най-желаната жертва в колекцията му. Единственият начин да залови смъртоносния тандем, е като прозре намеренията им и проникне в мрака на умовете им.
Ще успеят ли доктор Бентли и агент Грей да разкрият мистериозната личност на вампира и да спрат садистичния Гловър? Или кошмарът на детството ѝ най-сетне ще задоволи зловещата си жажда – да превърне Зоуи в последния си, най-ценен трофей?
"До вратата" е кратък, но хващаш за гърлото. Колко истина има в думите "В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого". И всеки ще е щастливец, ако има някого до себе си до последният момент.
Това е от мен засега. Хубав уикенд и до нови срещи!
# 39
27 ноем. 2022, 19:28 ч.
Попадна ми за "Даровете на влъхвите" - излязла е изключително хубава илюстрована книжка
https://www.facebook.com/1137530939743050/posts/1787750804721057/?flite=scwspnss
Ели, благодаря за резюметата на следващите книги! Сега не мога да се включа, защото чета по-специална литература, но трупам идеи какво да чета по време на дългите часове кърмене
Напомням, че има още няколко дни, в които да споделите, каквото ви е на сърце относно "Убийствен ум". И ако сте в настроение може да помислите за нещо коледно откъм разказ за втората половина на декември
Виж целия пост
https://www.facebook.com/1137530939743050/posts/1787750804721057/?flite=scwspnss
Ели, благодаря за резюметата на следващите книги! Сега не мога да се включа, защото чета по-специална литература, но трупам идеи какво да чета по време на дългите часове кърмене
Напомням, че има още няколко дни, в които да споделите, каквото ви е на сърце относно "Убийствен ум". И ако сте в настроение може да помислите за нещо коледно откъм разказ за втората половина на декември
Препоръчани теми