Та по дефиницията на много, пишещи в тази тема, не искам и да имам приятели.
Но по моята дефиниция за приятели -- хора, които харесвам, с които съм близка и, които правя интересни за нас неща, мога да излизам и да споделям време и емоции. От такова нещо имам нужда. Аз даже не търся някой, който да ми помага в трудни моменти, въпреки, че винаги някой е откликвал, но просто не търся такова чак ангажиращо познанство. Но много ми липсва, че с все по-малко хора намираме време да прекарваме време заедно и да ни е хубаво.
От как се омъжих и съм с деца нямам приятели-мъже, което си е за добро, въпреки, че преди много съм излизала и платонично с мъже.
Но с приятелките също е тегава ситуацията. По принцип имам четири по-близки жени, но рядко сварваме да се видим, а и имаме вече съвсем различен стил на живот.
Често излизам с приятели на мъжа ми и техните жени, но не е същото за мен.
При нас със сигурност не е от богатството ни, такива проблеми нямаме .