За хората, които нямат приятели

  • 22 252
  • 189
# 60
Честно казано, никога не съм имала приятели или приятелки, за които да съм готова да си дам живота. Това за мен не е дефиниция за приятелство, мен чак ме е страх от подобна близост. Такава любов пазя само за децата си със сигурност, може би за майка ми и  евентуално мъжа ми. Дори за сестра си, която наистина много обичам, не бих си дала живота.
Та по дефиницията на много, пишещи в тази тема, не искам и да имам приятели.
Но по моята дефиниция за приятели -- хора, които харесвам, с които съм близка и, които правя интересни за нас неща, мога да излизам и да споделям време и емоции. От такова нещо имам нужда. Аз даже не търся някой, който да ми помага в трудни моменти, въпреки, че винаги някой е откликвал, но просто не търся такова чак ангажиращо познанство. Но много ми липсва, че с все по-малко хора намираме време да прекарваме време заедно и да ни е хубаво.
От как се омъжих и съм с деца нямам приятели-мъже, което си е за добро, въпреки, че преди много съм излизала и платонично с мъже.
Но с приятелките също е тегава ситуацията. По принцип имам четири по-близки жени, но рядко сварваме да се видим, а и имаме вече съвсем различен стил на живот.
Често излизам с приятели на мъжа ми и техните жени, но не е същото за мен. 
При нас със сигурност не е от богатството ни, такива проблеми нямаме Simple Smile.
Виж целия пост
# 61
Мъжете са по-добрите приятели. И приятелКИ  имам, но в мъжка компания определено се чувствам по-добре. По-забавни и директни са, по-малко сръдни и интриги Simple Smile
Виж целия пост
# 62
Мъжете са по-добрите приятели.
Така е, но си имам едно наум и  в тази ситуация , има опастност да се появят чувства /романтични/ от едната страна и тогава става кофти.
Виж целия пост
# 63
Ако са необвързани, може. А може и да възникнат чувства и от двете страни. То не пита.
Но, ако хората са обвързани и не са някакви мега-ревнивци или несигурни във връзката си, се получават тези приятелства. Моят мъж в началото ревнуваше, но после видя, че сме само приятели и моите станаха и негови. Не, че има много време да се виждаме. Все по-заети стават всички.
Виж целия пост
# 64
В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
Според мен, спонтанните сприятелявания се случват в детството и до студентските години. След това вече сприятеляването изисква усилия.
Защо не опитате да излезете някъде с ваши съседи или със стари колеги? Може да не се получи с някои, но все ще се получи, ако сте от един и същ социален кръг и със сходни интереси. Просто не сте попаднали още на правилните хора.
Виж целия пост
# 65
И аз нямам близки приятелки, особено след като ме нарани приятелката ми от детинство, с която бяхме и кръвни роднини. Явно много ме е заболяло и на подсъзнателно ниво съм се пазила да не ми се случи отново. Преди месеци, след 30 години раздяла, въпросната приятелка ме откри и поиска да си простим и да бъдем като преди, но за мен такава опция не съществува. Не я отрязах направо, но не я допуснах до себе си и тя разбра.
Самодостатъчна съм си, въпреки че съм общителна ......и не съм темерут.
Виж целия пост
# 66
Преди два дни ми се случи нещо подобно. След 7 години мълчание и 30 год познанство, реши да се завърне. Като не видя реакция от моя страна, се опита да ме нагруби и да ме предизвика. Безуспешно. Просто ми потвърди решението, че е правилно. Вече нито се умилявам от детски приятелства, нито нищо.
Виж целия пост
# 67
А успявате ли да създавате нови приятелства? И имате ли групи от приятели, както например по сериалите “Приятели”, “Сексът и градът и други”?
Аз съм на 45 год., от 7-8 години живея в София и нямам приятелки тук, с които да изляза, да се посмея, позабавлявам. Страшно ми липсва това! Бих оценила много, ако някоя жена приеме предизвикателството да се запознаем и излезем на кафе! Семейна съм, имам две деца. Имам своята работа, ангажименти, но не и лично време за себе си, което с годините направо ме изтощи и побърква все повече и повече!
Виж целия пост
# 68
Аз съм голяма късметлийка , че имам истински приятелки и приятели  , знам че в трудни моменти винаги имам на кого да разчитам . Имам и нови приятелства , както и “стари” , които са ми толкова изпитани и проверени във времето. Късметлийка съм и съм наистина благодарнa.
Виж целия пост
# 69
Понякога да си сам е по добре.Незнайно защо социалния живот започна да ме товари.Не мога да си обясня защо.Хем същевременно обичам да създавам приятелства.Противореча си.
Виж целия пост
# 70
Имам само две много близки приятелки, но в трудните моменти разчитам единствено на себе си, на мъжа ми и на семейството ми. Не обичам да искам услуги от хората, не ми е приятно и мен да ме търсят за услуги, за пари назаем и т.н.  В последно време и мен социалният живот започва да ме товари и много-много не ми се общува с хора. Grinning Не ми трябват и нови приятелства.
Виж целия пост
# 71
С годините ми става все по трудно да създавам приятелства.Имам малки деца ,но така и не успях да се сприятеля с другите майки.Имах близка приятелка с която всичко си споделяхме ,но в един момент тя просто спря да ме търси .Така и не разбрах защо.Но ми е много трудно като нямям приятелка с която да споделя или просто да си поговорим.Понякога просто искаш да имаш приятелка с която да говориш за всичко.
Виж целия пост
# 72

Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
За това създаваш семейство, не са ти нужни приятели.
Живота става все по-труден, особено покрай кризите, тогава още повече ще се ограничат приятелствата, защото всеки е зает да оцелява.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Виж целия пост
# 73
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това не са баш приятелства Simple Smile Това са познанства за маса.
Виж целия пост
# 74
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това не са баш приятелства Simple Smile Това са познанства за маса.
Да, маса, пак трябва някъде да се събираш с тези приятели - почивки, организации,  на кафе. Като се събереш с тях трябва да си що годе в нормално настроение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия