Шанс или развод ?

Имаме брак от 4г. В момента съм при майка ми с децата. Той се превърна в едно голямо НИЩО от година насам. Работата му е лека, сутрин малко и вечер малко /кара бус с хора/ много добре платена е. Но постоянно спи, няма хъс за нищо, в мен се преобърна нещо към него, което ме кара да не го желая, да не мога да го гледам, майка му и баща му живеят на 1минута  от нас и сякаш стана мама носи, тате меси и нищо не го интересува, рядко се занимава с децата /6г и 3г/ . Не иска да излиза, да пътува нищо. Още в началото беше скрил от мен че има паник атаки, след време ми каза , борихме се заедно, подкрепях го, разбирах го , но на моменти нещата ескалираха доста. Пиеше бира с антидепресанти беше доста зле . Последно се скарахме, че някой ми бил писал и ми каза да отиваме при майка ми. Вече 1 седмица сме тук. Виждам че , мисля че единственият вариант да може да спасим нещо е да се махнем оттам, от тях от всичко. Толкова му е удобен живота в момента... Майка му, баща му, аз останалото той спи по цял ден. Никакъв хъс за нищо, никакво желание, нищо , едно голямо нищо. Аз не мога да живея така. Чудя се ще може ли да го обикна пак така, както преди, или нямам шанс... Въпроса ми е , ако се преместим някъде, по далеч от всички има ли шанс той да поеме вече отговорността като мъж, като глава на семейството... ? Ем ме е страх от новото, Ем там не мога да се върна повече.  Мисля че все още го обичам, но не обичам вече това , в което се превърна последните 2 години ..  само пари са му в главата , да събира , дори криеше от мен по едно време. Но да събираш и имаш с цената на семейството ти... Не знам... Пиша малко хаотично, извинете ме. Но някой съвет , нещо .. аз съм на 28г, той на 34г..

О, авторката е изговорила три вагона приказки с нулев резултат, сигурна съм.
Обикновено жените бая преглъщат, търсят диалог, разговор преди да им пределее.

Хубавото е, че на авторката поне още не й е безразлично, защото тогава вече ще е късно.

Хоуп, абсолютно НИКОЙ мъж няма право да гони жена с децата МУ. Пък нека не знае нищо за него.

Е като тъщата на един мъж му е шеф как да не е постоянно депресиран бре
Инак разбира се че категорично не одобрявам това, че е изгонил авторката от тях с децата им, но тъй като все пак и аз познавам семейства, съм наясно, че едно действие никога не се появява ей така отникъде
Иначе в тоя форум е ясна работата една жена пуска тема за да се оплаче от мъжа си и потребителките почват да говорят той къв боклук е без ни едно положително качество, а тя каква светица е, нищо по-различно от тази.

Еми авторката за да се ожени за него може би все пак има някакви, включително и ти да се земеш с твоя също е имал някакви (въпреки, че при тебе са малко по-специфични нещата но все пак)