В забава отлетя една година, свещички духа ДЕКЕМВРИйската дружина!

Благодаря за комплиментите!
Ще си напиша разказчето, ама по-късно през деня, че мъжът ми сега диагнози взе да ми раздава - не можело така, той ми бил направил кафе, а аз с кафето пред компа, вместо да седна при него, това било мания. Ха, добрутро! Че то това кой не го знае... Незнам обаче дали има измислени хапчета за излекуването на "форум бг мамма" манията...


Зечова, колата не е от свеки, тя е подаръкът му от нас! Люлката е от свекитата, затова ги и снимах да го люшкат, та после да показва снимки на приятелките си и да се хвали. Колелцето е от моите родители и там има скрит подтекст - Стени харесва колела, а баща ми е бил колоездач (ама сега медалите са му в мазето) и затова така го измислих - първото колело да е от него, евентуално и той да е спортист с победи.

И никой ли няма да си признае какво стана с общия албум? Къдрокоса, с и-мейл не се ли възстановяват име/парола?!

Аааа, не, вече ме заплашват да ходя в някоя друга къща ако ще съм само пред компа...

                    ЧЕСТИТА ПЪРВА ГОДИНКА НА ПРАЗНУВАЩИТЕ ДНЕС!!!
                                            МНОГО ЗРАВЕ, УСМИВКИ И ВЕСЕЛИ ИГРИ!!!  els много подаръци, много нещо. Чак завиждам на Стенито А пък ти просто сияеш , изглеждаш страхотно!!!
  hotmama73 малеееееееее, разбихте всякаква конкуренция с тоя чар и тоалети. Изглеждате УМОПОМРАЧИТЕЛНО двете!!!!
Пак искам да ви благодаря за хубавите пожелания и комплименти!
victoria ти пък с това СТРАХОТНО ЕЛХИЩЕ направо ми спря дъха Разкош!!! А жестовете на твоя любим, адресирани до теб са просто мечта  
Вие с малката красавица изглеждате просто СТРАХОТНО! А за косичката, тя и наща не е кой знае колко. Ама твоята принцеса и с малко си изглежда супер!
Zorie много ти благодаря за поредните ти комплименти по наш адрес! Много си мила
vesenceto_85 вие имате ли си снахичка? Щото Симето като разглеждахме вашите снимки ,реагира с бурен възторг Постоянно повтаряше " ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ" Май хвърли око на вашия красавец А и ние с тати също сме ви фенове, още повече че и малчо носи неговото име
 mama Ilq и вашите снимчици са много сладки

 Абе, албумчетата вярно са се затрили

Честит Рожден Ден на днешните празнуващи! Много здраве, щастие, усмивки!  

Елс, снимките са много хубави, но и подаръците също! Да са му честити на Стенката!  Украсата и тортата също бяха на ниво!  Чакам разказчето ти като те освободи големия Стени! 
Коки и Хотмама, малките направо са като принцеси! Пупупуп! Коки, верно, че на Симонка й е пораснала много косата! Да не я поливаш с нещо спешъл? 
ЗА АЛБУМА....КОЙТО Е ПРОМЕНЯЛ ПАРОЛАТА И ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ИМЕ ВЕДНАГА ДА КАЗВА, ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ВЪЗСТАНОВА НИЩО! ПРОБВАХ С НОВАТА ПАРОЛА, КОЯТО МИ ИЗПРАТИХА, НО Е СМЕНЕНО И ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ИМЕ, А ЗА НЕГО ОПЦИЯ НЯМА! ВЕЧЕ ВЪОБЩЕ НЯМА ДОСТЪП ДО СНИМКИТЕ НИ! ДАВА МИ, ЧЕ НЕ СЪМ ИЗБРАЛА АЛБУМ И НЕ МОГА ДА РАЗГЛЕДАМ СНИМКИТЕ. МОЛЯ, ХАКЕРА ДА СИ ПРИЗНАВА И ДА ВИДИМ КАК ЩЕ ГО НАКАЗВАМЕ! 

Ето ме пак!
А сега да разкажа и за моето раждане...
Ще пропусна “медицинската част”, защото както казва Вики, една година по-късно водещото са емоциите. А и аз, за мое щастие, имах едно сравнително леко, бързо и лесно раждане – истинският процес (откакто отидох в болницата) беше 5-6ч. Доктора и акушерката, която беше неотлъчно до мен много ми помагаха и си свършиха добре работата. Имаше само един критичен момент, когато тоновете нещо се влошиха, та се разбързаха всички да ме режат, но нещата бързо се оправиха и родих нормално, само с 1 шев.
Започна се точно на време, не само защото Стени се роди на термина, а и по ред други причини. Още от края на ноември приятелки, роднини, познати непрекъснато ме питаха "айде няма ли да раждаш вече", последната седмица преди да родя всеки ден имах по няколко обаждания по тази тема по телефона. Все едно раждането е "концерт по желание" и когато реша и ще започна да раждам! От друга страна с наближаването на датата на термина аз леко се поизнервих и притесних, може би и затова предишната седмица вдигнах кръвно, та ме взеха за два дни в болница. Исках да не се налага да ми предизвикват раждането, заради преносване или пък да се случват някакви операции по спешност. Исках да си родя нормално във всяко едно отношение. От самото раждане нямах страх - бях убедена, че както изкарах лека бременност, така и раждането ще ми е лесно, нещо като компенсация на съдбата за годините, които прекарах в изтормозени опити да забременея. И така си докарах до 15-ти декември сутринта, когато още на сън усетих нещо, което незнаех как да определя, но усетих че става нещо. После през деня разбрах, че това са контракции, не може да се сбърка, но бяха кога на 1 час, кога на половин час, абсолютно нередовни и леко болезнени. Към 17ч. вече взеха да стават като че ли по-редовни и аз сложих часовника на ръката и взех да следя. Мъжа ми и той уж следеше с мен, ама май изобщо не очакваше да раждам скоро, като на майтап му се виждаше. Вечерта си мина нормално, вечеряхме долу с нашите, гледахме драмата Миро/Елена/Мариян и накрая си легнахме. Да, ама аз тъкмо заспах и хоп - контракция. Тъкмо след нея пак заспа - и хайде пак. И така изобщо се отказах да заспивам, взех си телефона до мен, за да мога по неговия часовник да следя. По някое си време контракциите ми станаха твърдо на 7 минути, мъжа ми и той се събуди и аз реших, че е време да тръгнем, за да не го притеснявам него (такава съм си, все мисля да не притесня останалите с нещо). Беше 4ч. сутринта. Отидохме в болницата, приеха ме дежурните сестра и акушерка (такъв е реда, те са само дежурни вечер в отделението, а докторите са като на повикване и като им кажеш при кой доктор си, те му звънят и го викат), а аз поръчах на мъжа ми да си ходи и да се наспи, защото той едва ли не беше решил, че ще чака в колата пред болницата. Акушерката на 10-тата минута се усети, че сме горе-долу комшийки, а че със сина й съм била в един клас. При което докато се чудеше дали да звъни веднага на доктора да идва, веднага реши, че ще му звъни. Той решил, че имам още време и че ще дойде, но не веднага. Към 6ч. дойдоха на работа и дневните сестри/акушерки, а през АГ отделението минала на проверка и лекарката, която е била дежурна за цялата болница през нощта - педиатърка, близка на свекърва ми, да вземе данните за сутрешния рапорт. Тя видяла името ми в книгата и рекла - "а, това е на Живка Дукова снахата!" (свекърва ми е била цял живот сестра в същата тази болница, така че всички я познават), при което около мен започна едно суетене - "ама вярно ли си на Живка снахата". Дошъл и доктора ми, но в същото време от хирургията слезнал при него д-р Минков (той по принцип е хирург, но беше кмет, когато аз започнах работа). Та и той разбрал, че аз раждам, а докато двамата обсъждали, каквото обсъждали, по телефона им се обадила за нещо съвсем различно Ангелина, жената която беше секретарка на Минков като кмет, та и на нея казали. Докато ми кажат, че Минков ми пращал поздрави, той самия дойде – “как си, що си, айде лесно да родиш, ако има нещо - ние сме тук”.В това време вкъщи пък мъжа ми вече информирал нашите, техните, брат си и изобщо до тук е било със суеверието, че за момента на раждането трябва да не се казва, за да роди жената по-лесно. И така около мен беше пълно с хора - доктори, сестри, всички идват да видят как съм, как върви раждането, телефона ми звъни от чантата ми в коридора, какафония страхотна, направо обществено събитие някакво все едно се е случило... Наложи се да накарам една сестра да ми пребърка багажа и да ми открие телефона , за да ми го даде и да го изключа, защото непрекъснато го чувах как звъни и се чудех “абе, тия хора незнаят ли какво правя, какво ми са се развънели?!”. И така към 9ч. вече имах пълно разкритие и почнаха напъните. С тях не се справях много добре, защото бях много изморена (нали изобщо не бях спала), а и вече бях тотално скована от това неудобно легло. Ако бях напъвала по-добре Стени може би щеше да излезе много бързо. Но пък така се случи нещо, в което аз намирам скрит голям смисъл. Стени излезе на белия свят в 10:15ч., денят беше петък! Аз самата съм родена в петък в 10:15ч., макар и на съвсем различна дата! В момента, в който го видях, останах като зашеметена. Не мислех нищо, сякаш всичко се случваше на някой друг, само гледах и не можех да проговоря. Доктора каза "момче е" и чух как акушерката нарежда "ето изплака, сега ще го мерим и теглим, ето 3,250 и 50см е, сега педиатърката ще го прегледа", пък аз не можех нищо да направя или кажа. Изобщо не съм мислела, че ще бъда толкова зашеметена, чак неадекватна – ако те бяха казвали какво се случва, нищо че е пред очите ми, изобщо нямаше да знам какво се случва, нито питах какво е, нито внимавах дали ще изплаче веднага, нищо! Само го гледах и гледах, и гледах... Пред очите ми се сбъдваше, нещо което бях мечтала толкова време и още не можех да повярвам, че е истина. В това време вече новината се е разнесла. Доктора тъкмо ме заши и му звъни теефона – майка ми, да пита как сме ние с бебето. Идва после акушерката и ми казва – показахме бебето на мъжа ти, той веднага дойде, а аз се чудя крила ли са му поникнали, какво ли. След което се връща пак тя с една голяма книга и ме пита за името. Невероятно но факт, ние бяхме измислили на 100% име за момиче (Антония), въпреки че на всички консултации ни казваха, че е момче. За момче се колебаехме между името на свекър ми в някаква вариация или името на мъжа ми (това второто аз го настоявах, но мъжа ми до последно го увърташе). Та поисках да ми дадат телефона, обадих се на мъжа ми и след милите думи, които ми каза за това, че съм му родила син, за моя голяма изненада каза, че е съгласен бебето да се казва като него, което ме направи много щастлива. А телефона така и така остана при мен, мен яко ме държеше адреналина и почнахда пускам смс-и на кой ли не - на Яни, на приятелката ми Вили от юнската тема, говорих с майка ми, абе комуникация отвсякъде, защото пък и взеха да ми звънят всички гореизбрени хора, които бяха в час, с нещата, както и други хора, които са били надлежно информирани... След два часа ме преместиха от родилна зала в нормална стая, след още два часа си ми донесоха бебето и вече бях спокойна, но пак колкто и да ми казваха "спи, почини си" не можех и за секунда да затворя очи. Събраха ми се близо 48ч. без сън, но не можех да спра да го гледам това малко красиво човече до мен. А си беше наистина хубав още от тогава, даже и сестрите го казваха, че при нормално раждане е рядкост бебето да е толкова хубаво, обекновено били смачкани. Изглеждаше ми мъничък, много мъничък, като мишле. Заобичах го веднага, даже го обичах още от корема си, но сега по-силно, това си беше моето дете, което съм чакала толкова отдавна, а аз самата бях майка! И така тази приказка вече има едногодишна история, надявам се да сме живи и здрави и да я пишем още много, много години...
Стана доста дълго, дано не ви досадя... но това са нещата, които няма да забравя цял живот...

Чак сега разгледах снимките от партито на Рада! Хотмаме, вие и двете сте зашеметяващи красавици ! Иво е много щастлив мъж с вас двете!

Май и Кокита беше пуснала снимки, а аз ги пропуснах нейде ... я да се върна да ги видя! Видях ги! Симонка е  !

А това с албума е 

Как можах да пропусна! Вики, ти и мъжа ти сте най-романтичните хора, които съм виждала на света! Браво! Възхищавам ви се!

Елс много мил разказ да ти кажа само че първото си дете родих досущ като тебе в часа и деня както съм се родила аз макар и на различна дата!!!!!!Да ти е жив и здрав малкия голям мъж и да те радва много години!!!!

Добър вечер от нас.
Четох, четох и почвам отзад напред докъдето се сетя.
Но първо Галакси, благодаря мила, че се сети за Инес и попита как е. Бузките минаха, но тя нали е сополива и постоянно я бърша и мия с вода, май от това допълнително изсъхва кожата, а тя е много бяла и нежна и колкото и да я мажа с крем около нослето продължава да е леко изпръхнала. За всеки случай,ще изчакам известно време преди да дам пак кисело мляко.
Елс, докато четох разказа ти за раждането на Стени, пак ми стана едно мило и вълнуващо, защото и аз като теб дълго съм мечтала да си имам бебче. А мъжете ни са съименници.
Симонка и Рада, както и техните мами са големи хубавици на снимките. Коки, страхотен Дядо Коледа !
Вики, чудесно си се справила с украсата на елхата. Пожелавам ви и сняг за Коледа, за да е завършена картинката!

Къса памет, друго не мога да се сетя. Приятна и уютна вечер на всички!

P.S. И аз не мога да вляза в албумчето. Дава ми "не сте избрали албум". Дали няма някаква опция да се потърси албума в снимка.бг и да се копира в нов с ново име и парола? Това сега ми хрумна, ще проверя дали става.

Ей аз като казах вчера  да внимаваме какво си пожелаваме май не съм сгрешила....днес се събуждам и какво да видя...не само че няма слънце ами и мъгла страшна ...екстра

Елси ...насълзи ми очите с твоята история,много хубаво си я написала.

Хотмаме...ама ти страшни комплименти си ми лепнала...айде няма да споря дали е така или не ...хората са казали -като някой ти прави комплимент кажи Мерси,взимай  и бягай
Трябва да кажа че имаш тялото на Мадонна,просто имаш супер тонирани мускули,явно йогата си има такова действие...ще взема и аз да почна по сериозно...искам и аз такива мускулиииии ,А за Рада няма кво да кажа по различно от другите...просто красавица,много ми прилича на Иво на някои снимки а на тебе на други...природа ..ходи и разбери.

А..за албумчето исках да кажа..значи доколкото съм виждала бяхте написали паролата и юзера...недейте да правите такава грешка щото хора има всякакви...сигурно някоя НЕдобронамерена личност е изтрила всичко...сега ако възобновявате ...си ги пращайте тези неща на лични !Ей лоши хора има на всякъде!

булки, майтапите ли се за общия албум????? стига бе, кой ще го потурчи? еее
отиваме на разходка в знак на протест:)
вики, ееее, ама и ти ме подреди - бих се радвала безкрайно да съм мадонна (ако на 48 мога да започна концерт на челна стойка ехеее хехехе), ама далеч съм още хаха. иначе, ако съм сериозна, само и единствено на йогата дължа физическата активност и каквито й да са мускули. средно на клас правим общо по около 100 лицеви, под различна форма днес бая старичка се почувствах от това:

Елси, прекрасен разказ! Всичко си е тъкмо както трябва във вселената и ще сте си близки с малечко с това раждане на идентични дни и часове:) Да го нагушкаш мишото!

лека вечер!!

Елс, разказа е много, много хубав! Плаках докато го четях! Ей, така от радост, че всичко е минало по ноти и от умиление! Поздравления и за това, че си го написала много вълнуващо и емоционално! 
Хотмама, срази ме с броя лицеви.  Аз съм много кекава в това отношение! Дай ми само да бягам, ама на къси разстояния! 
Вики, това с пожеланията наистина е коварно!  Е, поне сега може и да дойдат на дневен ред зимните дрехи на Елла! 
Сани, още ли се влачите с тези сополи? Ходи ли да дадете секрет? Да не са някакви бактерии? Това са предположения - не те стряскам! 
За албума - прабвах сигурно всякакви варианти! Просто имам чувството, че е затрито всичко! 

Много радост, много щастие, много усмивки!!!

             

Относно снимките:
Разрових се малко в писанията ни и извадих последните 'споменавания' на съществуващите ни албуми.

В сряда, 13 декември 2006, 18:20

След което Зори и Алис изразяват мнението си за видяните снимки на IVKA&MIMI.

След това, в сряда, 13 декември 2006, 23:49.

А в четвъртък, 14 декември 2006, 00:23 (след около 1/2 час) Зори казва: "Нещо го няма сватбарският албум  "


И оттук нататък със всеки изминал ден става все по-трудно, а към момента невъзможно да се влезне в албума. 

Момичета, моля спомнете си каквито можете подробности от тези влизания в албума, защото те са били последните успешни. Каквото и да ви е направило впечатление, моля, споделете го, може да е важно и да помогне да разберем защо нямаме достъп до албумите. Благодаря! 

Вики, Хотмаме, направо нямам думи!    Професионален фотограф да си в САЩ и Англия! 

Привет и от мен 
       Честит Първи Рожден Ден и днешните ни малчугани.Да сте здравички,усмихнати и послушни         

Сани,радвам се че Инес е добре(от към алергията)А ти досега давала ли си и кисело мляко или направо и даде Йогорта?
Елс,прекрасен разказ и мен много ме разчуства 
Разгледах всички снимки  Прекрасни дечица   


Честно казано и аз се опитах да вляза в албума,но не стана  Кой ден беше не помня,но е било май когато и Зорито е влизала  Провокирана от IVKA&MIMI реших и аз да го разгледам и да кача мой снимки.Мъчех се да вляза сигурно пет пъти,но все ми даваше грешен потребител или парола и се отказах.Стори ми се странно,но нищо не ви казах      Помислих че в мен е грешката и че нещо не правя както трябва(а съм влизала толкова пъти)

Просто не искам да си помислям че някой може нарочно да го е затрил   

Лека вечер   

Ха добър вечер и от мен...след края на нашите бурни тържества и аз да се отчета...емоции,сълзи,смях.....много ми е трудно да пиша в този моемнт,защото ми е заседнала буца в гърлото от радост.......Какво да ви кажа.Моето мушмороче реши да се появи на бял свят точно на тази дата.Разбрах,че раждам единствено по падналата тапа..никакви контракции..или ако ги е имало са били безболезнени и сса се състояли от втвъряване на корема..приеха ме по спешност с 9 см разкритие..а майка ми се чудеше дали ако съм се забавила още малко е нямало да родя вкъщи...и така.вкараха ме в предродилна зала...после в операционната и така се появи моят малък син,моята най-голяма обич и гордос .моят живот!като ми го дадоха беше едно малко парченце месце,а днес пред мен седи едно наистина добре оформено и пораснало бебе,вече не бебе ,а дете...как бързо мина това време и през колко неща мина всяка една от нас.....за да може да говорим днес за най-големият празник досега в живота ни ...1вия рожден ден на нашите деца.Милички поздравявам и вас всички достойни мам,затова че сте дали живот на тези деца ..защото този празник колкото е техен ,толкова е и ваш.Обичам ви много и ви благодаря,че ме приехте при вас!Свалям ви шапка.Много ми е трудно наистина.....но сега ще пусна още един постинг да ви разкажа и за нашия ден ден!

така........

в крайна сметка рождения ни ден се състоя в новия ни дом,което беше и доста голяма изненада за мен.....очаквах в някаква зала или нещо такова,но мъжът ми е преценил така........поне нямах притеснение около организацията..милия беше свършил всичко!

Имахме доста гости и емоциите разбира се бяха на ниво.Получихме най-различни подаръци сред които,акумулаторни коли,малки колички..дрешки и всичко,което можете да се сетите!Мина добре,макар че все оше не сме доискусурили апартамента....Емоцията беше на 6!

Коки,Елс милички радвам се,че всичко е минало ок,а децата ви са просто едни слънца.Да са ви живи и здрави!

Зори дано си по-добре вече!

какво всъщност е станало с албума не можах да разбера.Но и на мен не ми се отваря!Сга ще пусна линк със снимки от рожденния ден на Криси...от личния му албум!

Разгледах снимките на рожденниците, малки и големи.  Всички са 

Елс, прави са момичетата - много вълнуващ разказ и много добре изглеждаш.  Стени малко объркан ми се вижда (как не, и аз да получа цял автомобилен парк ще съм объркана ), а ти - развълнувана! 

Кокита, Симонка голяма мома станала!!! Да ти е жива и здрава, мноооого сладка!!! 

Хотмаме, за вашите снимки само се повтарям всеки път. Вече ще мина само на емотикони. Този ми се струва най-подходящ:   


Аз пък не мисля, че някой нарочно го е направил...  Хехе, по-доброто формулиране обаче, в синхрон с мислещата главичка, е следното: аз мисля, че този, който го е направил, не го е направил нарочно.