Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 345 756
  • 7 493
# 105
Имам ги тези машинки.
Взех си ги от мама,вече не ѝ трябват и искаше да ги хвърля...аз само тази за орехи май ще ползвам.
Имах “Пионерки” и много ги мразех 🤨 Бяха тъмно оранжеви 😁 или някакъв странен бежов цвят 🤔
Никой в клас или познатите деца не носеше такива и ми се струваха странни,а татко с големи усилия ми ги беше намерил 🥺
Виж целия пост
# 106
През 80-те продаваха и едни австрийски туристически обувки – "Декщайн" или "Дакщайн". Зелени на цвят.
Те бяха след пионерките и мисля, че тук ги произвеждаха Дахщайн.
Виж целия пост
# 107
В мазето, като го подреждах, си намерих миниските и два чифта котки, онези дето се слагат пред тока на обувката. Котките даже ги употребихме с една приятелка миналата зима на Витоша.
Брат ми имаше от онези топчетата на конец и направо побъркваше всички с тракането им. Аз не можах да стана толкова добра като него.
Още си пазя старото Не се сърди човече и голямата табла/шах.
Ползвам си и мелничката за орехи, дето някой я показа.
И сега произвеждаме Дахщайнките. Май в Благоевград. Нищо общо със старите. Като дете, че и до към 2000-та, ходех по планините с каквото имам. Гуменки, кецове, маратонки. Чак като си купих първите туристически, разбрах каква е разликата.
Виж целия пост
# 108
Дахщайн по принцип са голям производител на спортни (туристически, скиорски и прочие) обувки. Аз имам скиорски.
Виж целия пост
# 109
Боички от ученическите ми години (снимката не е моя, а от и-нет)



Много обичах тези плодови млека. Най-вече банан и ягода.....

Виж целия пост
# 110
Ягода! Обожавах я!
Виж целия пост
# 111
Дахщайн по принцип са голям производител на спортни (туристически, скиорски и прочие) обувки. Аз имам скиорски.

Първите модерни (пластмасови с щраймери) скиорски обувки  българско производство бяха именно някакъв джойнт венчър с Дахщайн - техни черупки + български чорап. И в магазините се рекламираха като "обувки австрийска пластмаса" , а цената беше 120 лева. Честно казано и материалите, и изработката на чорапа си личаха, че не са австрийски, но като цяло ставаха. Аз имах такива доста време.
Виж целия пост
# 112
Божеее, много съм остаряла, всичко си спомням Laughing
Виж целия пост
# 113
Дахщайн по принцип са голям производител на спортни (туристически, скиорски и прочие) обувки. Аз имам скиорски.

Първите модерни (пластмасови с щраймери) скиорски обувки  българско производство бяха именно някакъв джойнт венчър с Дахщайн - техни черупки + български чорап. И в магазините се рекламираха като "обувки австрийска пластмаса" , а цената беше 120 лева. Честно казано и материалите, и изработката на чорапа си личаха, че не са австрийски, но като цяло ставаха. Аз имах такива доста време.
Не, аз помня старите. Даже май имам още един чифт в мазето. Но под предвид имам Дахщайн - имам модерни, не от едновремешните.

Ей тука цял сайт с туристически обувки Дахщайн - https://www.bergfreunde.eu/brands/dachstein/?pid=10004&wt_mc=eu. … _QAIaAhm-EALw_wcB


Дахщайн, Скарпа, Салева, ъъъъ как се казваха ония италианските - все още са прозиводители и до колкото гледам маркови на туристически и ски обувки.

Италианските не са Росиньол, има един по-малък производител на ски обувки. По-нисък клас. Обаче не мога в момента да се сетя за името.

Ох, сетих се - Далбелло.
Виж целия пост
# 114




Виж целия пост
# 115
Карамел Му още ги има в магазините, но не са същите като преди. Тогава бяха супер твърди и вадеха пломби.

Този шоколад беше много хубав. Но то всичко ми харесваше тогава, може, защото го пускаха рядко.
Виж целия пост
# 116
Мразех ги млекцата. Миришеха ба повръщано.
Виж целия пост
# 117
Сега се сетих за пръскалките от биберон. Купувахме биберон залъгалка от аптеката (тогава имаше само един вид), издърпвахме му халката и в дупката натиквахме тяло на обикновена химикалка от 20 ст. Прилича на днешния Бик по размер, но капачето и беше отзад на резба и от мека пластмаса. Респективно в час го дъвчехме и да не казвам на какво приличаха химикалките. И като се изпишат изхвърляш изгризаната капачка и резбата влизаше идеално в биберона. После предният край на химикалката се поставяше на отвора на улична чешмичка и налягането беше достатъчно да го издуе колкото голяма круша или портокал. И така махаш, запушваш с пръст отвора на химикалката и гониш другите деца, а като махнеш пръста струята излиташе доста ламинарно на няколко метра.

И димки правехме . Избира се линийка или триъгълник, ама от меките (по-скъп материал, доста гъвкави). Парче от пластмасата се увива хубаво в станиол, после едно ръбче се драсва няколко пъти по асфалта да се изтърка станиола и там се пали с кибрит или запалка. Като прихване излиза един доста добър пламък, но като се духне изгасва и почва да излиза само дим. И дими докато остане само станиолът, а цялата пластмаса се издими. И после се хвърля в училище, или през нечий отворен прозорец...
Виж целия пост
# 118
Млекцата ги помня, но обичах пастьоризираното прясно мляко в полиетиленов плик. В магазина беше в хладилна витрина. Лятото в жегата се дотътряш до кварталния магазин, купуваш каквото има да пупуваш и 1 литър мляко, излизаш навън, разкъсваш ръбчето на плика със зъби ( като гледаш на де се олееш  и да го разкъсаш от чистата страна ) и пиеш !
Помня, че в бурканчета от киселото мляко  съм наливал нафта и съм държал там четките след боядисването с блажна боя.
Виж целия пост
# 119
Сега се сетих за пръскалките от биберон. Купувахме биберон залъгалка от аптеката (тогава имаше само един вид), издърпвахме му халката и в дупката натиквахме тяло на обикновена химикалка от 20 ст. Прилича на днешния Бик по размер, но капачето и беше отзад на резба и от мека пластмаса. Респективно в час го дъвчехме и да не казвам на какво приличаха химикалките. И като се изпишат изхвърляш изгризаната капачка и резбата влизаше идеално в биберона. После предният край на химикалката се поставяше на отвора на улична чешмичка и налягането беше достатъчно да го издуе колкото голяма круша или портокал. И така махаш, запушваш с пръст отвора на химикалката и гониш другите деца, а като махнеш пръста струята излиташе доста ламинарно на няколко метра.

И димки правехме . Избира се линийка или триъгълник, ама от меките (по-скъп материал, доста гъвкави). Парче от пластмасата се увива хубаво в станиол, после едно ръбче се драсва няколко пъти по асфалта да се изтърка станиола и там се пали с кибрит или запалка. Като прихване излиза един доста добър пламък, но като се духне изгасва и почва да излиза само дим. И дими докато остане само станиолът, а цялата пластмаса се издими. И после се хвърля в училище, или през нечий отворен прозорец...
Димките се правеха от старите линии, които бяха от целулоид. Тя бяха силно запалителни и миришеха по специфичен начин.
Ние ходихме от час по трудово в мебелния завод "23-ти декември". Там върху едни пружини от легла пръскаха разни детайли с нитроцелулозен лак и с времето се беше натрупал доста дебел слой от лака. Ние го къртихме и после парчетата ги ползвахме за димки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия