Оххх,с такава шейна и аз много съм хвърчала!
Бях 7-8-9 годишна,една тумба лапета, с шейни,с найлони,по едно нанадолнище....лично се постарахме да го позаледим,както трябва,за да стане Великата пързалка!
Ако знаехте,каква писта имахме.... ☺️😁 Божееее,какви зими имаше и колко задружни бяхме в игрите и пързалянето с шейни и по дупета !
Виж целия пост
Бях 7-8-9 годишна,една тумба лапета, с шейни,с найлони,по едно нанадолнище....лично се постарахме да го позаледим,както трябва,за да стане Великата пързалка!
Ако знаехте,каква писта имахме.... ☺️😁 Божееее,какви зими имаше и колко задружни бяхме в игрите и пързалянето с шейни и по дупета !
откъм Раковска да се чете -/ за сметка на което, се спускаше като стрела и се изкачваше нагоре от инерцията
Когато започваше приказката за Пепеляшка винаги ми ставаше тъжно като слушах Лунната соната,а после думите на таткото:"Мила дъще, стига си плакала, майка ти си отиде и никога вече няма да се върне..." Тогава не можех да си представя мама да си отиде завинаги, но после разбрах какво е... В моя живот се случиха доста лоши неща и все се сещам за трясъка, с който пристигна лошата орисница от Спящата красавица. И нейните думи:" Кръщавате без мен, така ли?..." Дали и при моето раждане не е пристигнала така... 
Но съм убедена, че е имало и добри! 
А най-интересното се случва, когато запецне грамофона и както разказваше едно другарче за приказката за Косето Босето, че се получило... Косе Босе, Косе Босе, Косе Босе... 
Имаше и телефон за дестинациите на корабите. 
