Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 349 006
  • 7 493
# 6 195

Помните ли тази преса за сладки?
Преди години си я присвоих от мама.
Често правех и винаги ставаха страхотни. Когато напуснах България не я взех и рецептата се е затрила някъде. Случайно някой да я има?
В интернет се намира
https://recepti.gotvach.bg/r-80318-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B … %D0%B0?l=2,4#prep
Виж целия пост
# 6 196
Виж целия пост
# 6 197

Помните ли тази преса за сладки?
Преди години си я присвоих от мама.
Често правех и винаги ставаха страхотни. Когато напуснах България не я взех и рецептата се е затрила някъде. Случайно някой да я има?
В интернет се намира
https://recepti.gotvach.bg/r-80318-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B … %D0%B0?l=2,4#prep
Да. Благодаря! И аз намерих. Първо питах, после видях 😀.
Виж целия пост
# 6 198
Сетих се за разните игри, които играехме някога - Жмичка, Стражари и апаши, Царю честит ти имен ден...
Но на една така и не проумявах смисъла, а именно на тази - "Кралю порталю отвори порти, че ще замина кралят на война".  Това "кралю порталю" не ми даваше мира дълго време, докато не реших, че може би трябва да бъде "кралю портарят отвори порти", така поне има смисъл - портарят отваря портите на крала (в падеж).

И още една такава имаше - "Ораторе бураторе кажи какъв да бъде тоз!" . Защо пък "оратор"? И пак на зряла възраст ми хрумна, че с оглед на смисъла би трябвало да бъде "оракуле" и респективно "буракуле" за да има рима.
Виж целия пост
# 6 199
"Оракуле" беше по нашия край.
Виж целия пост
# 6 200
Може би е трябвало наистина думата да е  оракуле  , но ние си знаехме ораторе-бораторе и така си наваляхме като деца.
Виж целия пост
# 6 201
Ох и мама имаше такава преса. Още помня вкуса на бисквитките, които правеше. Трябва да питам дали я пази. Обаче дали може да се ползва с новите керамични котлони.
Виж целия пост
# 6 202
Ох и мама имаше такава преса. Още помня вкуса на бисквитките, които правеше. Трябва да питам дали я пази. Обаче дали може да се ползва с новите керамични котлони.
Май може, поне новите могат. Докато търсих рецептата открих че и сега се продават такива преси. Не са много скъпи, малко над 20 лева. Пише: "Подходящи са за обикновени, газови и стъклокерамични котлони".
Виж целия пост
# 6 203
Аз имам,но си е ел.уред,като скаричка.
Виж целия пост
# 6 204
Какво е това и за какво се ползва?
Виж целия пост
# 6 205

Скрит текст:

Боже, пази България!
Станислав Стратиев

Накрая в цялата държава останахме седем души.

Един в София, един в Пловдив, един в Бургас, един в село Джулюница, един във Варна, един в някакъв железопътен кантон по линията Видин-Лом и един в Доспат.

Другите заминаха.

Стипендианти, комедианти, симпатизанти.

Екскурзианти, музиканти, азиланти.

Емигранти.

Всеки намери някаква причина, събра багажа и замина.

Останахме седмината.

Отначало беше приятно, широко, вървиш ден, вървиш два и не срещаш жив съотечественик.

Свобода, демокрация, плурализъм.

Спокойно можеш да развиваш възгледите си.

Никой не те чува.

Можеш да се движиш по еволюционен път, а можеш и по революционен.

Толерантност, разбиране и спокойствие.

Никой не застава на пътя ти.

Много скоро обаче започнаха неприятностите.

Оказа се, че трябва да вземем властта.

Някой трябваше да стане президент.

Този от Джулюница беше категоричен - щял да прекопава доматите, да пръска лозето и не можел да се занимава с глупости.

Пловдивчанинът се съгласи, но при три условия - онзи от Варна да стане министър-председател, той да бъде президент най-много две седмици и през това време да не приема никакви държавни глави.
Хващал мениер от химна.

Онзи от Варна не се съгласи да стане министър-председател, консервираше паламуд и каза, че не вижда по-идеален министър-председател от този в железопътния кантон.

На всичките ни повиквания, обаче, кантонерът отговаряше по телеграфа само с едно изречение: "Бързият мина, закъснява с две минути".

Тогава аз станах министър-председател, за да дам пример, а този от Бургас трябваше да стане председател на Народното събрание.

Той обаче отказа, мотивирайки се с алергия от цъфнали дръвчета и невъзможност да излиза от къщи.

Единствената ни надежда остана съотечественикът ни от Доспат.

Колкото и да го търсехме - никакъв резултат.

Или го бяха изяли мечките, или си беше по пчелините.

При това положение станах и председател на Народното събрание.

Имаше и хубава страна - разходката от Министерския съвет до Народното събрание действаше здравословно.

Но не за дълго. Хванах грип.

Разчитах на депутатския имунитет, но той не помогна.

Сега лежа болен от грип в Министерския съвет.

Тежко е, но още по-тежко ми става при мисълта, че след две седмици ще трябва да стана и президент.

Онзи от Пловдив ще прави рибарник и още отсега си е подал оставката.

Бързият продължава да закъснява с две минути.

Този от Доспат не се обажда.

Страх ме е да не е минал границата.

Щях да направя него президент, а може би и министър-председател - който яде мед, става за всичко.

А след това бургазлията - председател на Народното събрание.

Знам, че алергията му е измислена.

Дано само оздравея.

Иначе България остава без власт.

Боже, пази България и най-вече южната й граница, за да не избяга този от Доспат!...

/откъс от книгата на Ст. Стратиев "Българският модел",
1991 г./
Via  Б. М
Виж целия пост
# 6 206
Сладките в пресата се казваха орехчета..вътре се намазваха с крем, от масло, захар, жълтъци и се слепваха после баба ги овалваше в смлени орехи
Виж целия пост
# 6 207
Нашето не беше за орехчета, а ставаха едни като мини-гофретки. Хрупкави, сладки......
Виж целия пост
# 6 208
Какво е това и за какво се ползва?
За копиране на картинки


Notes

Виж целия пост
# 6 209
Пантограф. Може да копираш картинки в различен мащаб. Използвало се е много в миналото заедно с мащабната линийка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия