Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 771
  • 7 493
# 6 285
Греяната ракия си е супер, а е и табиетлийско питие - подготовката, варенето, запалването накрая... Не е то Коледа без греяна ракия. И не е нужно да е някоя хубава, всяка става, защото лошите неща (и да ги има) се изпаряват първи и градусът наистина пада и спокойно може да се обърнат 150-200 грама. И друго типично за греяната ракия е, че не може да ти изгори устата, пие се смело. Само не трябва да се вдишва при пиене, защото после жална майка Simple Smile

Та класическата чаша за греяна ракия е ей тази на снимката.  и в НИКАКЪВ случай някоя псевдо фолклорна от кована мед.

Виж целия пост
# 6 286
Не съм чувал и не съм виждал да палят греяната ракия след като се е разтопила захарта и е кипнала! А парите идеално отпушват запушен нос.
А най-важното е, че с лоша ракия ( суровина ) хубава греяна ракия няма как да стане - вкуса си остава и ако има горчива жилка тя не се премахва.
Виж целия пост
# 6 287
Е че как без палене, за малко де. После се гаси. А ако вдишаш не само отпушва носа (не отричам), ами ще ти втечни и мозъка. Но, който харесва, що па не. За вкусове не се спори.
И аз толкова горчива ракия, че да се усеща, не съм срещала. Сигурно затова не се разбираме.
Виж целия пост
# 6 288
Виж целия пост
# 6 289
Скоро са " Горещниците"
Един кръг от вярвания през лятото е свързан с големите горещници.
Вярва се, че съществуват три най-горещи дни през лятото, които народът е нарекъл с общото име горещници, горещляци или чурици. Тези три дни са свързани и с християнския календар – 15 , 16, 17 юли – св. Кирик и Юлита, св. Атиноген, св. Марина. През тези дни не се работи, защото се вярва, че всичко до което човек се докосне ще изгори. Не се работи нито на полето, нито в къщата.
Но пък следва празникът на сладоледа.  Пада се всяка трета неделя от медец юли, като тази година ще се отбележи на 18-ти.
Затова никаква работа. Само сладолед😉😀
И една рецепта с история

Скрит текст:

Стандарти за производство на „зимнишкия сладолед“ от миналия век, разказва Държавен архив, Ямбол

 Време за сладолед … през 80-те години. „Зимнишкият сладолед е с отлични вкусови качества!“ Държавен архив – Ямбол разказва за производството на сладолед в с. Зимница преди 40 години в своя поредна интригуваща публикация.

До 1983 г. РПК „Единство” Стралджа произвежда сладолед в стария си цех в с. Зимница.

От 1984 г. сладолед е произвеждан в новоизграден цех, оборудван с нова и съвременна техника.

През годините цехът произвежда средно по 450 т. годишно като разходните норми съгласно Заповед 145 от 7 май 1981 г. на ДСО „Млечна промишленост” София са: за 100 кг сметаново-ванилен сладолед са необходими 47 кг краве мляко с 3,6% масленост; 33 кг сметана; 16 кг захар; 0,5 кг стабилизатор; 0,1 кг есенция и 4,5 кг обезмаслено мляко. Ако се влага глазура за т.нар. „ексимо” се добавят 45 кг шоколадов кувертюр и 57 кг масло „първо качество“.

Технологичният процес на сладоледеното производство преминава през верига, включваща следните операции: приготвяне на сладолената смес, пастьоризация, филтриране, хомогенизиране, охлаждане, зреене и замразяване. Суровините се претеглят и изливат в смесителния съд в следната последователност: течни продукти (мляко, сметана и бито мляко), захар, желатин, който играе роля на стабилизатор. Процесът на зреене е от 4 до 20 часа.

Структурата на сладоледа се определя от процеса на кристализация (замразяване). Във фризера сладоледената смес не само частично замръзва, но и поглъща въздух. От количеството на поетия въздух се съди за качеството на сладоледа – пухкав е, когато е оптимално наситен с въздух. Сладоледът се съхранява и транспортира при условия, осигуряващи поддържането на температурата на сладоледа, не по-висока от минус 10 градуса.
Виж целия пост
# 6 290
Аз имам един въпрос за сладоледа - към родените преди 1980 г. Кой от вас е виждал 25 вида сладолед в България през 80-те?
Виж целия пост
# 6 291
Е, 25 нямаше.Сега има и повече, но качеството-ниско, с малки изключения.
Още помня един  сладолед в индивидуална опаковка. Трябва да е било между 83/85 г. В спомените ми блуждае "Чайка" с тънка вафлено карамелена фунийка и хубава шоколадов а "заливка"Пак в спомените, производителя бе от черноморски регион. Ако някой си спомня да сподели. Предварително благодаря.
Виж целия пост
# 6 292
В края на 80-те в Млечна промишленост в Пловдив започнаха да правят сладоледи Дарко. Бяха едни лилави, плоски, изглеждаха като човече с бели очи, уста...не бяха кой знае какво, поне за моя вкус.
Виж целия пост
# 6 293
Пони, а наистина ли трябва от всичко да имаме по 100 вида избор?
Човечеството се превърна в нещо повече от консуматорско общество.
Виж целия пост
# 6 294
В края на 80-те в Млечна промишленост в Пловдив започнаха да правят сладоледи Дарко. Бяха едни лилави, плоски, изглеждаха като човече с бели очи, уста...не бяха кой знае какво, поне за моя вкус.
Не  е на "Дарко" описаният от мен.
Описаният бе наслада за "сетивата".Как е продължила историята и чия е била заслугата за внедряване, производство и разпространение, нямам инфо за жалост.
P. S. Дарко е малко по-късно. Какви мощности от наличните до 1989 г. е купил, не зная.
 
Виж целия пост
# 6 295
Виж целия пост
# 6 296
Определено, този който описваш не е на Дарко. Те имаха само една поточна линия и правеха само един вид сладолед.
Виж целия пост
# 6 297
Лилавият сладолед човече и аз го помня. Не беше ли на марката Делта?
А преди това също помня белия във фунийка с шоколадова заливка. Фунийката беше по-тъмна и хрупкава, за разлика от останалите, които бяха светли и меки. Май на дъното на фунийката имаше и шоколад, за да не протече.
Виж целия пост
# 6 298
Аз имам един въпрос за сладоледа - към родените преди 1980 г. Кой от вас е виждал 25 вида сладолед в България през 80-те?

Аз не помня 25 вида сладолед, толкова не консумирам и сега, но помня тези, които бяха вкусни за мен лично.
Фруктовият, макар и евтин, беше много освежаващ.
Отиваш в сладкарница, там в метална шола ти сервират сладолед - сметана, шоколад, др. не помня (може би защото обичам сметана), но имаше възможност сладоледът да бъде гарниран със сироп.
По-късно излязоха и мелбите.
За цени няма да коментирам. Simple Smile
Виж целия пост
# 6 299
Помня едни насипни сладоледи на Дарко, които бяха разкошни. Нямаше ги навсякъде, само на определени места. Имаше пъпеш, бискотино и други, вече не помня точно какви. За мен това са едни от най-хубавите сладоледи, които съм яла. Мисля, че ги имаше в края на 90-те. Сега любими са ми Афредо, ако не са ги развалили след последното ми посещение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия