Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 207
  • 7 493
# 7 065
Скрит текст:
Има големи учителски идиотщини. Един от кошмарите ми беше, когато по пеене ни даваха да учим някакви тъй наречени упражнения наизуст. Бяха ме записали на уроци по пиано и знам нотите и до ден днешен. Но съм отчайващо немузикална и по никакъв начин не мога да свържа нота със звученето й. Т.е. не мога да си изпея упражнението, гледайки нотите. Цял един неделен ден прекарахме, като баща ми свиреше упражнението на устна хармоничка, а майка ми го пееше. До вечерта някак докарвах мелодията на упражнението, а нотите бях научила наизуст след цял ден повтаряне. И това заради идиотията на някаква даскалица по пеене.
В по-горе клас пак прекарах цял ден, за да уча "Изворът на белоногата" наизуст. Не знам на кого е нужно да знаеш наизуст поема от няколко страници.
Това е начин да се развива паметта на детето. Шиенето пък усъвъшенства фината моторика.
Може да ви се струват безсмислени дейности на първо четене, но имат смисъл.
По пеене в 5-6 клас, правихме едногласна музикална диктовка. Това развива слуха. Може да не пееш добре или правилно, но усещаш звука.
Виж целия пост
# 7 066
Да помагаш на детето си с ученето - е едно, да, само училището не е достатъчно, много са ми помагали и родителите - задачи, изпитване, докато науча каквото и както трябва.
Но аз говоря за друго, което е пълна глупост.
Виж целия пост
# 7 067
За едни е глупост, за други не. Зависи от гледната точка. Споделяме си спомени.

Ето и от мен. Първото трабантче, в което са ме возили от бебе, беше "лимузина", 601s. Разпознавах звука на нашето, без да го виждам, както гласовете на родителите ми. Второто, което вече и аз карах, беше комби като това. Любима кола. Снимка Уикипедия.
Виж целия пост
# 7 068
Това комбито се наричаше модел "Универсал".
Виж целия пост
# 7 069
Има големи учителски идиотщини. Един от кошмарите ми беше, когато по пеене ни даваха да учим някакви тъй наречени упражнения наизуст.
   
То учителските инидотщини би трябвало да се парират от родителите. Да не ги е страх и да оценяват реално уменията на детето си.
Първата ми двойка е във втори клас, по пеене. Знаех биографията на композитора П. Пипков, не се подсмихвах като съучениците ми сбъркали го с П--ков. Но като ме накара другарката да пея нещо си - ми не мога, нямам слух. А докато грача целия клас се залива в смях и спрях. Писа ми двойка и извика родител на среща.
Дойде майка ми, кротко  изслуша наставленията  как трябва да пее с мене в къщи, да тактуваме, да възпроизвеждам гамата. Ако не стане ще ми пишела двойка за годината и следва изпит. Майка ми и обясни, че е бивша учителка, знае нещата и не го допуска. Не смята, че другарката ще си жертва свободните летни дни да ме обучава по пеене и после да формират комисия за изпит. Пък то и основното беше задължително тогава, няма как да не мина в 3ти клас. Бях свидетел на разговора и видях как другарката онемя и се опули. До края на втория срок ме изпита 2 пъти на биографиите на разни композитори.
Минах в 3ти клас, изучих се и без пеенето.
Виж целия пост
# 7 070
Не знам за кои години става дума, но ние до трети клас нямахме ни бележници, ни реални оценки, камо ли пък да оставят някого на поправителен изпит 🙄(е, пишеха ни " много добре", "отлично" на контролни, но не е имало оценяване по шестобалната система, за 80-те говоря).
Виж целия пост
# 7 071
Ние до четвърти нямахме бележници, но в края на годината ни даваха свидетелства с оценки. Нищо не пречи на някоя амбициозна даскалица да се изрепчи. И аз пея много фалшиво и до днес, но някак минавах между капките
Виж целия пост
# 7 072
Пеете фалшиво, но поне нотите научихте ли?
Виж целия пост
# 7 073
Не сме имали оценки и в свидетелствата за завършване.
Оценки - От четвърти клас - натам.
Не съм чула да оставят на поправителен някого в началното училище.




Поглед към едно интересно и рядко съоръжение, което съществува и днес - жепейска водонапорна кула, построена при локомотивното депо.

И - мястото Днес - ул. "Заводска"
Насреща се вижда порталът на Централни софийски гробища.
Виж целия пост
# 7 074
Моя спомен е от 70те години. Нямахме бележници, но в края на годината ни даваха свидетелство за завършен клас с оценки в него.
Имах по това време 2ма съученика, оставени на поправка през септември по математика. Но минаха, бяха си с нас в 3ти клас.
У-щето е 122 ОУ в Лозенец.
Виж целия пост
# 7 075
По мое време оставяха на поправителен на общо основание, никой учител не се церемонеше. Имаш ли 3 двойки през срока, край, спукана ти е работата! В техникума имахме много заядлива учителка по математика, чиито ученици бяха редовно на поправителен. Ако не се вземе поправителния, ученика остава да повтаря класа. Говоря за '80 те години.
Учителка по музика в основното училище беше много взискателна и никой не си позволяваше да омаловажава предмета. А този по физическо беше цербер! Часовете при него бяха уплътнени до последната минута. Учехме хора и ръченица, пускаше един магнетофон " тракийска ръченица" и един по един танцувахме пред него. Класът седи в кръгче, идва ти реда, заставаш в кръга и почваш да се кършиш. Кой колкото може , aз изобщо, понеже нямам усет за ритъм, умирах от срам, но танцувах, къде ще ходя. Повече от 4 не изкарах на тия хорА.
Виж целия пост
# 7 076
Има големи учителски идиотщини. Един от кошмарите ми беше, когато по пеене ни даваха да учим някакви тъй наречени упражнения наизуст.
   
То учителските инидотщини би трябвало да се парират от родителите. Да не ги е страх и да оценяват реално уменията на детето си.
Първата ми двойка е във втори клас, по пеене. Знаех биографията на композитора П. Пипков, не се подсмихвах като съучениците ми сбъркали го с П--ков. Но като ме накара другарката да пея нещо си - ми не мога, нямам слух. А докато грача целия клас се залива в смях и спрях. Писа ми двойка и извика родител на среща.
Дойде майка ми, кротко  изслуша наставленията  как трябва да пее с мене в къщи, да тактуваме, да възпроизвеждам гамата. Ако не стане ще ми пишела двойка за годината и следва изпит. Майка ми и обясни, че е бивша учителка, знае нещата и не го допуска. Не смята, че другарката ще си жертва свободните летни дни да ме обучава по пеене и после да формират комисия за изпит. Пък то и основното беше задължително тогава, няма как да не мина в 3ти клас. Бях свидетел на разговора и видях как другарката онемя и се опули. До края на втория срок ме изпита 2 пъти на биографиите на разни композитори.
Минах в 3ти клас, изучих се и без пеенето.

Майка ми преподаваше музика в гимназия и точно на такива ученици даваше за “домашно” да научат биографиите на композитори, да преразказват в общи линии либретата на най-известните опери и други теоретични неща.
Виж целия пост
# 7 077
Ние имахме оценки по всеки предмет още от първи клас. На поправителен също имахме. В 5 клас имаше момче, което оставаше вече за втора година да повтаря. Имаше и "помощни училища", които не знаех какво точно означават, но учителите в началното училище насочва ха натам.
И една малко смешна случка от много по-близкото минало. Строга, но не много добра учителка по мат на сина ми в 5 клас. В общи линии, трагедия. И на род среща, заплахи за поправки, нещо нечуван в тези дни. Минава как да е годината, срещам едно от отговорните деца и питам как е с мат. Отговаря "На тест 3, на домашно 6, за годината 5", Anguished Питам, по-нататък дали има на поправка. "Да, тя каза на.... (4 момичета), че остават на поправка, обаче, те не искаха и отказаха Joy
Така де, поправка ли е, консултация ли е, все тая днес.А, посмей да" предложиш поправка Joy
Виж целия пост
# 7 078
И ние в 6-ти клас имахме двама повтарящи две поредни години. След 7-ми клас изчезнаха.
Интересното беше, когато в 8-ми клас ни заведоха на наблюдение в
една дървообработваща работилница и видяхме единия от тях да
работи там. Дори започна да ни обяснява нещо по машините и показа
свои дървени изработки. Майсторите се отнасяха с
уважение и доверие към него.
Оттогава не съм го виждала и вероятно е станал добър в професията си.
Виж целия пост
# 7 079
И ние в 6-ти клас имахме двама повтарящи две поредни години. След 7-ми клас изчезнаха.
Интересното беше, когато в 8-ми клас ни заведоха на наблюдение в
една дървообработваща работилница и видяхме единия от тях да
работи там. Дори започна да ни обяснява нещо по машините и показа
свои дървени изработки. Майсторите се отнасяха с
уважение и доверие към него.
Оттогава не съм го виждала и вероятно е станал добър в професията си.
Ох, де тоз акъл навремето. На мен сега ми идва да повтарям, повтарям...и училището, и университета Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия