Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 347 447
  • 7 493
# 7 305
Намирам, че в 1883. година в Германия е основана компания "Хайнрих Франк и синове", после станала мултинационална, за производство на заместители на кафето.
Ако е така, то франк кафе ще да е било безкофеиново кафе от заместващи продукти.

Както навремето казваха Инка на такова кафе, заради марката, но пак от продукти като ръж и прочие.
Виж целия пост
# 7 306


На "Римската стена" през 70-те



През 50-те



В днешно време.

П.П. Римската стена, която всъщност не е римска. Simple Smile
"Римска стена" - София
Виж целия пост
# 7 307
Колко хубав пазар беше! Все си намирах работа натам, защото продаваха най-красивите цветя. И досега много обичам хубави букети.
Виж целия пост
# 7 308


И мястото днес:

Виж целия пост
# 7 309
Колко е било зелено! Мацката в носията и босоногото момче, което ми се струва лъска обувките на пиещия, (дали е кафе? - не ми се вярва) господин с кепе, са наистина погребани в миналото привички на облекло и услуги.
Виж целия пост
# 7 310
Колко е било зелено! Мацката в носията и босоногото момче, което ми се струва лъска обувките на пиещия, (дали е кафе? - не ми се вярва) господин с кепе, са наистина погребани в миналото привички на облекло и услуги.
Като гледам чашката, струва ми се точно кафе. С уточнението, че съм на телефон и от него не виждам така добре.
Виж целия пост
# 7 311
Моите прабаба и прадядо, светла им памет, починаха през 70-те, аз бях малка, но ги помня ясно с носиите, калпак, забрадка, в схлупената им едностайна къщурка, синията с 4 трикраки столчета ( супер удобни за правнуците), огнище с котле на верига, една ракла  и в ъгъла постеля на пода. Колко простичко...Прабаба предеше с хурка, аз до нея, омагьосана и от вретеното, и от сръчните й ръце , и от сребърните пафти... Тогава на село нямаха телефон, но си знаеха, че всяка събота към 10 ч пристигаме. Прадядо, все с цигара, винаги ни чакаше пред вратата, имаше черница, а под нея пейка. Къщата на дядо и баба,мир на душите им, доста по-модерна, бе в същия двор, но си живееха така, по старому.
  Ще потърся снимки...Ето няколко:
На път за село с майка ми и брат ми, светла им памет:

 Дядо и баба ни посрещат :

  Пролет е :


  Лято :

   И няколко на татко:
1946 г.:

 Със съучениците:


Елегантни млади мъже:

Работна и семейна:

Мода:

Стил:
Виж целия пост
# 7 312
Пеева, разчувства ме.
Три поколения - баба, майка ѝ и нейната майка:
Виж целия пост
# 7 313
Пеева, Хортензия Мушкатова, не знам дали вие плакахте, като поствахте снимките, но мен ме разплакахте.
Благодаря, че ни направихте съпричастни на прекрасните емоции и спомени, носени от снимките!
Виж целия пост
# 7 314
Много хубави снимки, и аз си припомних минали години. Мисля, че нашият Москвич беше същия.
Виж целия пост
# 7 315
Като сме тръгнали със семейни снимки... Мама на екскурзия с класа, 1959г.



Виж целия пост
# 7 316
Имало ли е заложни къщи през 1970г.+?
Виж целия пост
# 7 317
Не е имало заложни къщи,но имаше оказиони-оставяш вещи за продажба,което си е същото.
Виж целия пост
# 7 318
Вярно. Оказионите бяха законен начин да си купиш истински дънки .
Виж целия пост
# 7 319
Понякога в оказионите имаше много хубави неща с доста ниска цена. Помня, че в Пловдив имаше оказион до Халите, точно до пирожките. С баща ми сме купували оттам много яки бижута на майка - огърлица от шлифован кехлибар, гердан от сандалово дърво (още ухае), сребърни клипсове с маркизети.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия