Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 345 706
  • 7 493
# 780
То затова имаше една техника за сваляне на тапети като предварително обилно ги навлажниш с баданарката.
Дограмата беше дървена и старата боя се сваляше с горелка и рашкета. После нов маджун ( домашно приготвен ) и боядисваш.
Всеки придобиваше умения волю неволю. Или ремонт в къщи, или ще клечиш около колата, или на вилата ще си ангажиран. Като деца ни намираха работа и се учехме кое как се прави. Да изтупаш, изпереш килима и да го простреш не беше задача от ядрената физика ( това докато родителите сменят тапетите и варосват таваните ) , ама сега я накарай 12-13 годишните да проснат килим на асфалта, да го изчеткат, насапунисат изтъркат с четката и да го проснат да се суши на простира. Ще го направят ... ама друг път Wink 
Виж целия пост
# 781
Защо трябва да го правят? Има кой да го направи, а ние да си прекараме времето далеч по-добре. Вместо ние да варосваме, а те да перат килими, може заедно да отидем някъде или да направим нещо като семейство, за мен това е много по-полезно прекарване на дните, които между другото трябва да са почивни
Виж целия пост
# 782
Ама то по соц време нямаше пари да платиш на някого, а най-често нямаше и на кого. Човек просто беше длъжен да може да си прави много неща. Имаше и партиен почин - да се самозадоволяваме Wink
Виж целия пост
# 783
И в момента както вървят нещата скоро няма да има на кого да платиш да ти свърши някаква работа, защото няма да има майстори. Занаятчийството си отива. Идват нови неща. Други остават в миналото. Не упреквам никого за това - еволюция.
Въпросът е какво ще се прави, когато е нужно нещо да се свърши, а няма кой да го направи?
Приятелка днес се обади - познавал ли съм някой който да поставя плочки, но както трябва? Тези, които можели и разговаряла с тях имали ангажименти за по 5-6 месеца напред и изобщо не си давали зор. А цените на квадрат били сериозни. Решила да чака но не се знае дали майстора с когото е разговаряла дали ще си удържи на обещанието и няма да вдигне ставката си.
Разбира се да лепиш плочки и да переш килими са две съвсем различни работи и е неуместно такова сравнение.  Но всичко е до умение. Та се питам след време ще има ли кой. Сега все още има избор, но като гледам какъв дефицит става с добрте занаятчии .... ще видим.
Виж целия пост
# 784
не знам колко по-добри са били чопърите, но знам, че с едно колело се отглеждаха всички деца, че и за съседските оставаше живот в него. превърнали сме се в консуматори и хвърляме, хвърляме... Sad
Е какво да му стане на балканчето? Тежка стоманена рамка, тежки стоманени капли и венци, няма скорости и сложни механизми. Освен това децата не навъртат хиляди километри, че да го износят.
Виж целия пост
# 785
Балканчето имаше няколко проблема когато се караше от различни поколения. Единия беше в болта за регулиране височината на седалката - всеки си я наместваше както му е удобно. Втория беше в същия болт но за кормилото.  Педалите също не бяха качествени и много често от тях оставаше само остта, но и тя вършеше работа. Седалките и те даваха фира а тези които убиваха се обвиваха с дунапрен и изолирбанд от текстилния, защото просто нямаше скоч тогава. Или с онова пъстро тиксо от книжарниците.  Също така това балканче ( на снимката по-горе )  е малко окастрено. Ами няма фар отпред и динамо на предното колело. Освен това я няма и пластмасовата чантичка с двата ключа поято се намираше отзад под седалката. Помпата си е на място, но липсва прословутия звънец Simple Smile  
Иначе си беше добро колело.
Виж целия пост
# 786
Никое от споменатите не беше реален проблем. Реалният основен недостатък беше теглото. Липсата на екстри не обсъждаме, беше си нисък клас колело, но пък много здраво, можеше да се кара и "офроуд", стига да е горе-долу равно, понеже нямаше скорости.
Виж целия пост
# 787
Имах червено Балканче,но малко го карах,исках по улиците да обикалям,а нашите не даваха и само в училищният двор или по тротоарите ми беше разрешено...още седи в мазето.

Наскоро видях същото в една ретро група за продажби в фб,но реставрирано и лъснато ,а цената му беше над 1200лв.😳🤑🤣
Виж целия пост
# 788
За офроуд не беше стабилно заради малките гуми.
Виж целия пост
# 789
Теглото на балканчето ти е недостатък защото не си карала Мифа или Диамант. А може и да си карала - не знам.
И двете марки бяха много популярни. Да не говорим, че балканчето е едно към едно с мифа Wink
https://www.foldingcyclist.com/MIFA-folding-bike.html
Това е прабабата на балканчето

А това са брат'чедите  Mr. Green




Открийте разликите Wink
Виж целия пост
# 790
За офроуд не беше стабилно заради малките гуми.

Имах предвид здравината, а и уточних, че все едно не ставаше за баири, но беше ОК за бабуни по равното. А и си беше с нисък центът на тежестта, та аз проблеми със стабилността не помня.

Относно това откъде е копирана конструкцията - мисля, че не може да се каже. Този тип велосипеди се казват "пони", измислени са на Запада по принцип,  и имаше десетки модели, все еднакви на външен вид. Едно съседче имаше белгийско, функционално същото, но с кръгли рамки, по-готини дръжки, хромирани калници и доста по-леко.
Впрочем отличителна черта на Балканчето бяха тръбите от рамката с овален профил, а не кръгли.
Виж целия пост
# 791
Аз са бабуни говорех, а не за изкачване на баири. На бабуни беше много нестабилно. Аз имах полски Универсал, а сестра ми имаше балканче и разликата беше осезаема именно заради по-малките гуми на балканчето.
Виж целия пост
# 792
Моите спомени от детството за сладкиши са: от баба ми една усукана баница с козуначно тесто и орехи и сиропирана; майка ми правеше едни сладки,наричахме ги " ушенца"( после ги открих като "кали"),в които за украса слагаше разноцветни бонбони"детска радост". А баща ми направо купуваше за празник по 1 тава реване и 1 тава баклава(но големи ,заводски тави).Сега при тези спомени ми изплува  и откъде ги купуваше. От ЗАНКОП.Някой от вас сеща ли се какво е това? Аз се сетих ,но питам,да видя знаете ли?

Мога да ти дам  рецептата за усуканата баница  с орехи  и сироп.

Знам какво е НАРКОП-  Народна потребителна кооперация. В нея влизаха   магазини, сладкарници,  фурни, пивници (кръчми)
ЗАНКОП не знам какво е.
Виж целия пост
# 793
K.A.G. , моля, дай рецептата за усуканата баница с орехи и сироп. Simple Smile
Виж целия пост
# 794
Първото ми колело, на което се научих да карам, беше Школник. Брат ми му беше сложил вместо гуми дебелостенен, гумен маркуч, прихванат с тел. Педалите превъртаха   и беше трудно за каране. Обаче ме научи от раз да го карам. Без да търчи след мен да ми крепи седалката. Извади го от мазето и първо ме засили още там по тесния коридор до стълбището - оцелях. Пред входа пак ме засили и се спрях през три входа в градинката. Това ми беше. А пък аз нали крада занаят, като се ожени втори път баща ни, се сдобих и с доведен брат, мой набор. Приложих му същата методика на учене, ама той се разби в кошовете за баскетбол в даскалото. По-късно той имаше бяло балканче, а аз синьо. Беше си счупил ръката при опит за офроуд в гората на Дианабат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия