И до ден днешен не мога да кажа, че обичам вино. Понякога в компания пийвам по чашка, но не ме привлича. Но като бяхме деца се напих. Голям майтап! Бащата на съседа ни беше от село. Един ден пристига и дал на майка ми една бутилка вино за мен. Казал, че това е сладко вино и е донесъл за внука си (с него сме връстници) и една бутилка за мене. И до днес не знам какво е било това вино, помня, че беше много сладко и приятно, може би е било шира, каквото и да значи това. Пийнах си добре на вечеря и ... цяла нощ повръщах. Не знам кой е допил бутилката, повече не пийнах от нея.
Виж целия пост
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
# 661
21 ноем. 2022, 00:24 ч.
Рамацоти, тя рецептата за бухтите не е никак специална. Но всеки път като ги правя, се сещам как ги правеше баба. Вадеше нощвите, дълго пресяваше брашното с едно голямо желязно сито. През това време кипваше содата в киселото мляко. Правеше кладенче в брашното, чукваше яйцата, сол, захар, млякото и за 2 минути тестото готово. Докато си почине десетина минутки тестото, слагаше големия тиган на котлона. С една тънка точилка разточваше тестото, докато загрее олиото. Аз и сестра ми режехме с една чаша бухтите на кръгчета. Дядо се усукваше наоколо като гладен котарак, нареждаше буркана с меда и нарязваше сирене. Еееееех, спомени. Така да ми липсват баба и дядо 
Не са същите бухтите изобщо, не са, само така казвам...
Виж целия пост
Не са същите бухтите изобщо, не са, само така казвам... 
# 662
21 ноем. 2022, 07:11 ч.
Трахана е едно от ястията, които ненавиждам. Като бях малка баба ми я правеше и ме караше да ям, нямаше по отвратително нещо. Ужасен спомен имам. Изобщо не обичам такива неща. Бухти майка много правеше в неделя, много обичам.
Виж целия пост
# 663
21 ноем. 2022, 13:26 ч.
Зависи как и в какво е приготвена.
За мен най-вкусна си остава сготвена с пилешко и малко лук 😋 / както се готви пиле с ориз/
Така я готвеше баба ми с домашно приготвена.
Сега я купувам от Гърция или от гръцките магазини тук.Взимам чиста или с подправки.
Виж целия пост
За мен най-вкусна си остава сготвена с пилешко и малко лук 😋 / както се готви пиле с ориз/
Така я готвеше баба ми с домашно приготвена.
Сега я купувам от Гърция или от гръцките магазини тук.Взимам чиста или с подправки.
# 664
21 ноем. 2022, 20:06 ч.
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
Виж целия пост
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
# 665
21 ноем. 2022, 22:36 ч.
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
Какво е това, ако не е тайна?
Виж целия пост
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
Какво е това, ако не е тайна?
# 666
21 ноем. 2022, 22:39 ч.
Това не е ли "триеница"? Брашно с яйца?
Ядох подобно нещо в Германия
Виж целия пост
Ядох подобно нещо в Германия
# 667
21 ноем. 2022, 22:47 ч.
Или “кавардисани макарони/юфка” Поливат се със запържено олио (масло) и червен пипер, след това се натрошава сирене 
Или “трахана” варено тесто и пак по същия начин после.
Виж целия пост
Или “трахана” варено тесто и пак по същия начин после.
# 668
22 ноем. 2022, 06:21 ч.
Моята леля правеше торта "Добуш" винаги за новогодишните празници. Тя не искаше да я приготвя по други поводи. Още усещам аромата на лимона от крема, с който бяха слепени пластовете на тортата. Отгоре поръсваше орехи, но за да се напоят добре пластовете тортата трябваше да престои няколко дни преди да е готова. Ах, какво мъчително чакане беше за тази торта.
Имали ли сте такава традиция във вашата фамилия?
(Снимката е от интернет)
Виж целия пост
Моята леля правеше торта "Добуш" винаги за новогодишните празници. Тя не искаше да я приготвя по други поводи. Още усещам аромата на лимона от крема, с който бяха слепени пластовете на тортата. Отгоре поръсваше орехи, но за да се напоят добре пластовете тортата трябваше да престои няколко дни преди да е готова. Ах, какво мъчително чакане беше за тази торта.
Имали ли сте такава традиция във вашата фамилия?
(Снимката е от интернет)
# 669
22 ноем. 2022, 06:23 ч.
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
Това са макарони със запържени трохи.
Виж целия пост
Снощи се присетих и както не го бях правила от години,ето!
# 670
22 ноем. 2022, 10:56 ч.
Мама правеше торта Добуш. Беше и специалитета. Правеше я за нова година и за рождени дни. Аз се пробвах няколко пъти. Яде се, ама не е на мама тортата. Точно така цялата поръсена с орехи.
Виж целия пост
# 671
22 ноем. 2022, 11:06 ч.
Цяло събитие беше вкъщи приготвянето на Добуш от баба! Започваше 3 дни преди НГ, печеше блатовете, поне 5! Цялата къща ухаеше невероятно. На 30-ти сутринта започваше с крема. Нареждахме се нетърпеливо да облизваме тенджерата. Следобед сглобяваше тортата, докато дядо чукаше орехи за поръсване. После я изнасяше на терасата, далеч от лакомите погледи на дядо и внуците. Чакането убиваше.
Никога не успях да я направя същата, въпреки че опитвам години наред
Виж целия пост
Никога не успях да я направя същата, въпреки че опитвам години наред
# 672
22 ноем. 2022, 11:09 ч.
в литературната тема пуснаха много силно разказче.
Виж целия пост
Скрит текст:
Цитат
Да изпратиш до вратата
С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш.
Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше: "чудна работа, живее ми се още. утре ще издоя малко мляко от козата, да пия."
Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…
Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.
Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.
Сега можех само да й върна жеста.
В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.
Георги Господинов, из „Всичките наши тела“
С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш.
Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше: "чудна работа, живее ми се още. утре ще издоя малко мляко от козата, да пия."
Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…
Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.
Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.
Сега можех само да й върна жеста.
В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.
Георги Господинов, из „Всичките наши тела“
# 673
22 ноем. 2022, 14:23 ч.
Някоя от вас, ако прави добра торта Добуш да покани, аз ще осигуря дегустатори.
Виж целия пост
# 674
22 ноем. 2022, 14:25 ч.
a ако пуснете рецепта може да покажа резултата на снимка.
за Янтрините дегустатори.
Виж целия пост
a ако пуснете рецепта може да покажа резултата на снимка. за Янтрините дегустатори. Препоръчани теми