Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

И в Гоце Делчев имаше завод за маратонки, купували са ни от там, може би тренинг. Или ромиката. Грознички бяха и много здрави.
Завода още съществува и шие обувки за износ.

Имаше някакво предприятие Спортпром, но не знам къде се намираше.

Сега има подобен модел като Адидаса и са на New Balance, бях купувала на детето и му бяха много удобни.
Нещо такова бяха, но с лепки и може би малко повече в сивата гама.

А помните ли дънковите поли от стари дънки с триъгълно парче? Имах такава, много й се кефех. А дънките от Кореком, които ми подариха в 7-ми клас, носих до 10-ти. Малко бяха 3/4 накрая, ама  като ги напъхаш в ботуши, не се виждаше

Спортпром беше в  кв. Изток, до автогара Юг.

О, първите ми дънки от Кореком.... Купи ми ги чичо ми като се върна в първата отпуска от гурбет в Сирия. Бяха супер-дупер ластични и съвсем по мярка. Майка и леля ми му се скараха защо са точния номер, ще ми умалее бързо 😀

Много актуални бяха и дънкова горна част с пришита пола, супер хипарски бяха.

Имахме тв Рубин и стабилизатор,  последния бръмчеше силно.
И смешна случка със стабилизатора имахме. Ако ви е интересно може да я напиша.

Напиши де . Нали за това сме се събрали тука. На мен всичко ми е смешно, само най смешно-тъжното ми е когато ни тъпчеха по детските градини. Явно не е било само в наше село, като ви чета всичките. Имам психическа травма, че нещо което не искам да ям, ще ми бъде изсипано в пазвата. Като оставим това на страна, всичко случвало се някога е смешно. Дали и на нашите деца ще им се види смешно, начина по който оцеляваме сега...Сигурно.

Имахме "Мизия" със стабилизатор.
Помня как въртях копчетата на "ВЕФ"-а. Исках "Респром" ама нямаше
На нова година се купуваше шампанско "Искра".  А лятото като хлапета на лозето на братовчедите най-голям кеф беше след плаж да направим скара , майките да изпържат кюфтета и картофи и да ни позволят да си сипем по чаша "Загорка". Какво безгрижно беше, никой не мислеше за утре и имаше някакво спокойствие.

Тези маратонки Ромика,не ги помня. Но ми харесват и сега бих носила такива.
Ей,ви едно дистанционно 😜😍

Най-хубавото на онези телевизори беше, че нямаше реклами на всеки 5 мин.,които да прекъсват гледането. Затова си имаше Телепазараен прозорец.

Днес видях тази снимка във фейса, даже не знам дали е истина. Имало ли е такова разрешение?

Та за бръмчащия стабилизатор, действието се развива около 1978 г. Баща ми като дипломат получава тв Рубин, произведен за ЦК на КПСС, с японски части + стабилизатор. Чудото пристига с ТИР, позиционираме го в хола. Често вечер забравяме да загасим бръмчащия стабилизатор, но не ни пречи - спим в други стаи.
Съседката под нас - жена с шизофрения, но я държат на работа в ЦК на БКП, защото е била партизанка.  Плащат и добра заплата за да дреме на бюрото и да мълчи. Да ама не - основно се занимава с доноси и сигнали против всички съседи около нея. Тя диктува, секретарката печата и разпраща. Органите я знаят, но трябва да отговорят на всеки входиран сигнал.
Една вечер, след 22.00 ч. се звъни у нас - пред вратата тумба милиционери, гледат гузно. Трябвало да ни проверят, защото др. Сегренска писала, че ние с майка ми предаваме по радиостанция към ЦРУ, ФБР и Мосад.В апартамента било тъмно, но се чувало буботене и шум = радиостанция.  Майка ми обяснява, че е с дипломатически паспорт, не подлежи на проверка, но на добра воля ще ги пусне да видят. Шайката рови, бута, надига килими - не намира нищо вражеско. Накрая сядат в хола да пишат протокол. Аз загасвам  Рубина да се съсредоточат. Докато местния Шерлок пише с изплезен език се чува буботене и шум. Милиционерите поглеждат сепнато, а ние им показваме стабилизатора. Пореден път съм забравила да се наведа зад дивана и да го изключа.
Накрая се разсмяха, поговорихме, черпихме ги бонбони и си заминаха.
Следва оплакване, че двете с майка ми не готвим. Ядем всяка вечер скара и салата. За скарата ясно - печем на балкона, ама как шизото разбра, че и със салата замезваме...
Явно имаме скрити, нетрудови доходи и моли властта да проучи и вземе мерки.

Боже че откАчен народ е съществувал. Голям късмет са извадили че на са вилняли в днешно време Но такъв си беше живота.