Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 405
  • 7 493
# 6 840
О, колко хубава е баба ти! Какви красиви черти има! И дядо ти "не е за изхвърляне", обаче баба ти направо ме грабна! Предполагам, че е била много благ човек. Ще разкажеш ли нещо за тях?
Виж целия пост
# 6 841
Дядо ми - от най-богатия род в селото. Първороден син на баща си (4 деца са - трима братя и една сестра.). Впоследствие - учител. По-късно - прекарал тока в селото. Не мога да повярвам, че са нямали ток до, примерно, 1948. Все пак трябва да е бил на 20 - 20 и нещо, за да го е направил това. Естествено, че не е бил сам, но той е бил "главният", както ми е разказвала баба. Освен това - горски - залесил не знам си какви площи.
Скрит текст:
Баба - от бедно семейство. На 17 години като е била са я взели за булка. 2 пъти са я искали, понеже първия път баща ѝ бил отказал да се омъжи точно за дядо, та после с някакви "от селските наместници" (не го разбирам особено, баба така ми го е разказвала. Какви са били тези наместници, не знам), са "принудили" баща ѝ да я даде Joy.
Дядо - учен човек, все хокаше баба - "едвам изкара до 4 отделение и после спря да учи". А аз го питам - "защо тогава я взе, като за тебе е била проста жена?". И дядо - "Ами защото беше най-хубава в селото, даже 2 пъти я искахме".
Едва ли е била най-хубавата, но явно за дядо е била Grinning

Едит - пак баба ми е разказвала, че едно време е нямало пари. Не само нейното семейство да са нямали, но масово в селото. И като я питам - е, с какво си купувахте хляб или нещо друго? И тя - "Е то нямаше и магазин". Хляба са си го правели сами от пшеницата, която са ожънели, но е имало и години, в които пшеницата да е малко и да свършвала. Тогава са мелели боб и от него са правели хляб. И казваше - "С дни ни бяха подути коремите и ни боляха". Пак по нейни разкази - единствено на дядо баща му е имал пари (предполагам и други хора в селото) и е имал файтон с коне, с които ходели по събори, та ЧАК и до Пловдив ходели Grinning
Даже не мога да повярвам, че това е било не чак толкова отдавна.
Виж целия пост
# 6 842
Със сигурност е била най-хубавата! Браво на дядо ти - за всичко, което е направил, явно е бил буден и деен човек. Но най-вече браво, че не се е отказал и два пъти си е искал невестата!
Виж целия пост
# 6 843
2 пъти са я искали, понеже първия път баща ѝ бил отказал да се омъжи точно за дядо, та после с някакви "от селските наместници" (не го разбирам особено, баба така ми го е разказвала. Какви са били тези наместници, не знам), са "принудили" баща ѝ да я даде Joy.


Нещо малко като това Wink

Харесал си царският син млада и хубава циганка за съпруга. Царят не се зарадвал, ама уважил царят желанието на престолонаследника и изпратил царска делегация да поиска момата. Манго се запънал и не я дал. Пратили втора делегация с богати дарове - резултатът същия. Царският син взел да линее, а царят се видял в чудо - прост циганин не иска принц за зет??? Тогава се намесил един гавазин и помолил царя да му разреши той да поиска момата. Царят не хранел големи надежди, че онзи ще успее, ама поради липса на по-добър план се съгласил. Та отишъл гавазинът в селото, открил кой е циганина, дето не дава дъщеря си за царска снаха, и направо от вратата го подпукал - бой, бой, бой... до припадък. Накрая го свестил и го питал:
- Ти даваш ли дъщеря си за снаха на царя?
- Давам, бе бате, как да не давам...
- Защо тогава не си се съгласил да я дадеш на предните две делегации?
- Защото, бате, те идват, ама не обясняват. Ти дойде, обясни, аз разбрах и веднага давам...
Виж целия пост
# 6 844
Joy
Нещо такова да е било Grinning. Надявам се да е било без бой Joy Поне баба не ми е казала да е имало нещо такова и съм склонна да вярвам. В никой случай не е било така, сигурна съм. Просто са били "много настоятелни". Трябвало е да стане булка и с разговори било станало. А нея горката, изобщо не са я питали - искаш ли този човек за мъж или не. Нищо де, в богат род е отишла тогава.
Виж целия пост
# 6 845



Извинявам се, но не мога да обърна снимката. Тази картичка я намерих в кутията със стари семейни снимки. Нито знам от кого е, нито за кого е. Дори не мога съвсем да разчета надписа.
Виж целия пост
# 6 846
30 XII 1947
Ч. Н. Г.
Нека Ви носи щастие и любов
в младежкият живот.
Пожелавам ти
всичко най хубаво
и щастливо празн-
уване през новата
1948 г.  От твоя
любим:
               П 2 т ь з  /Петър, Петьо... Подпис? Някой роднина с име с буква П? /
Виж целия пост
# 6 847
Голям спам от мен днес, но нали съм на село и си наснимах малко от албума:
Скрит текст:
Старите кошари:

.
.
.
Търсих една конкретна снимка от моя рожден ден, точно на 24. 05. 1978, на татко, но не я намерих.
Виж целия пост
# 6 848
miamim приличаш на красивия си баща 😊
Виж целия пост
# 6 849
Баща ти е горе-долу от моето поколение и си представям как се е котирал навремето. Помня моите съученици, които на 15 септември идваха с коса до раменете и на другия ден се появяваха "прилично" подстригани. Била си много сладко дете.
Виж целия пост
# 6 850
Вярно, големи майтапи падаха като им свалят косите за първия учебен ден, а
още по-смешно ставаше като ги острижат за казармата.
Един майтапчия си беше нахлупил дамска шапчица и от прозореца на вагона
си подаваше главата и махаше за довиждане на близки и приятели.
Виж целия пост
# 6 851
miamim приличаш на красивия си баща 😊
... и си взела очите на баба си! Специално се върнах назад, за да видя снимката Simple Smile

А на снимката, на която баща ти те е гушнал, е седнал върху едно одеало. Имам снимка, на която спалнята ни е застлана със същото одеало (майка ми ме е гушнала като бебе). Това одеало и до ден днешен е налично. Вече се е "просинило", поизтънило, обаче мама го ползваше за подложка за гладене. Мама отдавна не се занимава с гладене, имаме си дъска, обаче одеалото е прибрано старателно в гардероба Simple Smile))

Благодаря ти за хубавите снимки.
Виж целия пост
# 6 852
В такава кошара спи трето поколение ( сина ми), а баща ми (182 см, тогава около 100 кг) също се е свивал да спи в нея, когато брат ми е опищявал всичко. Железни са! В буквалния и преносния смисъл.  Благодаря за красивите снимки!
Виж целия пост
# 6 853
Наистина са железни тези кошари. И двете ми деца отгледах, в кошарата, която са купили на времето за мен. След номер две се прокъса вече мрежата, няма нищо вечно.
Виж целия пост
# 6 854
miamim, много красиво дете си била и наистина приличаш на татко си.
За детските легла - ползвахме такова, взето от роднини, отгледали вече децата си, за племенниците ми и нашите деца. Буквално - железни са!
Понеже съм малко маниак на тема коледни украси, видях елхата и си помислих - какви елхи имахме някога. 2-3 играчки, един два гирлянда. А как им се радвахме! KissHeart Exl
Благодаря за хубавите снимки, върна ме в миналото наистина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия