Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 366
  • 7 493
# 6 960
За илюстрациите - не мисля, че проблемът бяха толкова връзките на художниците. Просто тогава се налагаха други концепции. И за да ти одобрят нещо (картина, илюстрация, стенен килим, десен за рокля, керамична ваза или каквото и да е) трябваше да се вписва в концепциите. Или във вкуса на шефа на комисията.
За дрехите и обувките - да, произвеждаха се някои хубави неща, с хубави материали, но бяха малко, беше трудно да се добереш до тях. Масовото производство все нещо не догаждаше. Ще направят дреха от хубав материал и ще й сложат грозни копчета. Ципът няма да отговаря по цвят. Шевовете ще са груби. Никога не съм виждала кашмир в нашите дрехи. Вълнената прежда на пуловерите беше груба и боцкаше. Тогава имаше вносни вълнени пуловери, които бяха много хубави. Когато си купих български подобен, за една седмица се покри с топчета. Чантите бяха кожени, нямаха хубав обков, целия ефект се губеше. И всякакви подобни недомислия.
Виж целия пост
# 6 961
Сещам се за една широко разпространена криминална практика в Съветския съюз. Примерно завод за обувки произвежда години наред едни и същи грозни обувки, които залежават по складове и магазини, но това е одобреният модел, измислен от някой велик соц дизайнер. В същия този завод криминална структура, начело с директор и ръководство, организира успоредно нелегално частно производство на готини модели обувки, за които хората чакат на опашки и ги разграбват за минути. Цялата печалба си я прибират в джоба и стават милионери. Точно така започва криминалната кариера на една от най-известните фигури в подземния свят на Съветския съюз - Калина Никифорова, наричана "мать всех воров" (нещо като майката на всички криминални босове). Те всъщност руснаците си имат тяхна специфична криминална йерархия. Там най-уважаваните криминални авторитети са наричани "вор в законе" и за да бъдеш признат за такъв трябва да отговаряш на определени условия, различни от нашата представа за мафиотски бос.
Виж целия пост
# 6 962
А защо имаше опашка пред "Яница"? Защото масово магазините в страната продаваха грозотии. Изключението само потвърждава правилото. Не случайно едно време всички си шиехме дрехи. Сега вече шивачките само с ремонти се занимават.
А в училище най-голямата връзкарка беше една девойка, на която баща й беше управител на голям магазин за обувки. Всички учителки я толерираха по най-явния и безпардонен начин. Бяхме елитно училище и имаше деца на доста партийни величия. Учителките се правена на много принципни към тях и гордо демонстрираха как не се поддават на никакъв натиск или влияние. Обаче като стане въпрос за съученичката с магазина за обувки - всякакви скрупули им падаха. Примерно правим контролна, тя изкарва 3, защото няма как да й пишат повече при определени грешки (ние все пак си сравняваме кой колко има и какво е писал), но нейната тройка не се нанася в дневника и започва едно измъчено изпитване часове наред за повишаване.
А може да се каже и обратното - защото много се работеха дрехи по поръчка и имаше изключително качествени платове, включително естествена коприна и вълна, при което всеки можеше да си ушие на достъпна цена уникални дрехи, никой не обръщаше внимание на конфекцията /говоря за възрастни/.
Не носехме готово облекло или много рядко. Моята майка си поръчваше дори обувки и то не инцидентно. Сега не мога да си представя колко биха стрували обувки по поръчка от качествена кожа.
За детското облекло не помня да е било недостатъчно или грозно - аз още имам запазени детски рокли от онова време и не ги намирам за грозни, обувките - също. Имаше известен недостиг по време на т.нар. перестройка, когато отглеждах сина си, още бебе. За мен такова нещо не помня.
Мале, мале...като Ви чета, ще рече човек, че останалите сме останали боси или сме били все с тройките, щото не сме имали бащи управители на магазини за обувки или не сме учили техни деца. Че имаше изкривявания, имаше, ама чак така масови...нещо сте набрали на някого от онова време, но чак пък всичко да е било грозно и само връзкари да са учили, посмалете малко. 
Истината е, че това качество, което в миналото се подразбираше и с което живеехме, сега се третира като лукс със съответната цена. Ширпотребата по магазините /от обувки до мебели/ в момента  няма вида и качеството дори на едновремешните т.нар. преоценени стоки или стоките 3-то качество.
Виж целия пост
# 6 963
Даа, всичко беше супер лукс по соца, айде стига.

Виж целия пост
# 6 964
Не случайно едно време всички си шиехме дрехи.
До 1990-те навсякъде по света беше популярно да си купуваш платове и да си шиеш дрехи, а "красотата" на дрехите е до мода, което също е световен феномен. Дори списанието по което често се шиеше, Бурда, не случайно се издава в 100 държави по света.
Виж целия пост
# 6 965
Да бе, шиели сме си, защото имало много хубави платове. Като че сега не се продават вълна и коприна. Аз лично мога да шия. Т.е. принудих се да се науча още като ученичка, защото само това беше начинът да нося това, което искам. Не са ми били критерий достъпните цени на шивашките услуги.  Обаче вече повече от 20 години не съм си шила нищо. А още имам няколко топа хубави платове, които си чакат реда. Но просто не мога да се мотивирам да отделя часове наред за шиене, като има толкова хубави неща по магазините.
Ефибуш, не знам какъв феномен е имало по чужбината, обаче стотиците модели дрехи в каталозите на Некерман и Квеле германците си ги поръчваха по пощата, а ние тук ги ползвахме като модели за шиене. По 20 лв. го купувахме Некермана.
Виж целия пост
# 6 966
Не случайно едно време всички си шиехме дрехи.
До 1990-те навсякъде по света беше популярно да си купуваш платове и да си шиеш дрехи, а "красотата" на дрехите е до мода, което също е световен феномен. Дори списанието по което често се шиеше, Бурда, не случайно се издава в 100 държави по света.
Да, в Бурда имаше едни засукани модели, с които измъчвах мама, но се справяше безупречно. Аз в това отношение съм с две леви без изгледи да се сдобия с дясна, няма и за кога. Моята майка сама си измисляше модели. Още имам ушити от нея дрехи от естествена коприна, тогавашна, значи е на повече от 40-50 години, които не са мръднали, но вече не ми стават, пазя ги само за спомен.  После вече ходех на шивачка, че живеех в друго населено място.
И по повод на тази шивачка се сещам за една смешна случка, от която сега малко ме е срам.
Не знам дали вие на малки и млади години сте различавали зелен лук от чесън, но аз си купих от пазара веднъж лук и вече нямах време да се връщам у дома, затова тръгнах направо към шивачката за проба. Та, отивам аз при нея, и както си пробваме, си говорим. Оплаквам се, че някой овоня целия тролей на чесън и недоволствам, че е ял на обяд и така се е качил в тролея. На връщане  обаче в тролея пак миришеше на чесън и вече съвпадението ми се видя крайно съмнително. Отварям чантата си, подушвам и разбирам грешката си. Този ден си останахме без зелен лук, но пък изучих детайлно разликата, която дотогава не бях забелязала. Просто не ядях тогава никакъв чесън, още по-малко зелен и съответно не готвех с такъв.
Виж целия пост
# 6 967
Хубавите платове бяха за износ и рядко имаше без връзки.
Виж целия пост
# 6 968
Хубавите платове бяха за износ и рядко имаше без връзки.
Серьозно? Simple Smile
Част от това време съм живяла дори на село, не помня мама да е купувала лоши или некачествени платове, а със сигурност не ползваше връзки. Баба ми също. Още има техни платове у дома, но пък аз не мога да шия.
П.П. Знам как се пише "сериозно".
Виж целия пост
# 6 969
Еми и аз съм живяла по това време и като "пуснеха" някой изпаднал от износа топ, народът купуваше колкото може.
Виж целия пост
# 6 970
Имаше здравина, но всичко беше конфекция, скучно и еднотипно, обаче точно това при мен беше стимул да се науча да шия и плета. Нямам спомен да е имало лоши платове, достатъчно добър избор имаше по магазините, но това около 1990 година все пак .
Виж целия пост
# 6 971
Имаше и евтини и по-скъпи платове например за костюми.
Влизаш в магазина, разглеждаш топовете с цени на метър от 7 до 25 лв.
Купуваш каквото ти изнася на теб.
А русенци наистина произвеждаха за износ и там си беше с връзки. Нищо
особено не беше палтото, с което се сдобих по-този начин. Просто същото
го нямаше по конфекциите в нашите магазини.
А и аз  такива неща си поръчвах на шивач. Обувки също поръчвах много
често, но там причината беше малко по-нестандартен крак и трудно уцелвах
нещо комфортно.
пп: осемдесет и някоя година
Виж целия пост
# 6 972
Имахме естествена коприна. Хубава беше, въпреки че, беше с купища тъкачни дефекти. Да не говоря как дюсовете ставаха на петна след едно изпиране и колко зор беше да се щампира. Зорлем ликвидираха производството. Вече не помня точно как, но имаше някакви проблеми с производителите на копринените буби.
И пак, бих казала, че с хубави суровини не произвеждахме конкурентоспособни стоки. Все им имаше по нещо, което не беше наред.
Според мен, това, че сега стоките са други идва от технологичните възможности. Въздишаме по коприната! Някой помни ли как се поддържа? Колко гладене трябва, за да стои изгладена дрехата, което трае до първото сядане. Някой помни ли как се вадят петна от коприна, особено с тогавашните препарати? Помните ли как се степваха вълнените пуловери и как се деформираха, ако не ги изсушиш правилно? Всичката тая мъка я няма с ластичните материи. Много по-лесно се поддържат сегашните дрехи, а и за много по-евтини.
Виж целия пост
# 6 973
Аз въздишам по роклите на майка ушити от румънска коприна - тежко падаща, даже
все си мисля дали съм имала измамно чувство, че някак блестеше тази материя.
Майка ми преправи някои от тях за мен, дори и една пола за внучката, на която
приятелките завиждаха. Май наистина с нашенските коприни не можем много
да се похвалим. Обаче имаше много хубави меки басмички и за детски рокли бяха
доста удобни, почти не се мачкаха след пране. Май руска басма казваха на тази,
която не се гладеше, но не съм сигурна къде беше произведена. Бях много малка.
Виж целия пост
# 6 974
Още имам две парчета коприна, но няма кой да ми ушие нещо. Иначе е качествена и много приятна на допир.
Аз никога не се научих да шия и плета за съжаление.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия