Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Маратонки "Тренинг" ми издържаха точно 12 години. Е, не съм ги носила всеки ден, само на планина, разходка в Морската градина, спорт. Струваха колкото стажантската ми заплата, (която беше минималната за страната), но майка ми ги купи.

Никога не бих въздишала по "соца", това е изкуствен строй с много ограничения. Но тук говорим за спомени, за мода в момента.
Такива елегантни жени, каквито съм виждала в детството си, а и в младежките години, сега почти не срещам. Дори на официални събития е трудно да видиш елегантно облечена жена.
Аз имам спомени от гимназията за хубави дрешки. От завод "Дружба" си купуваме направо от магазина в завода, особено като излезе модата на цветни памучни сака във всякакви нежни цветове, да се чудиш кое да избереш. Във Валентина на последния етаж продаваха елегантни костюми. Днес на това място е Ню Йоркър, ами какво друго, освен боклучарник е този магазин. Въобще не може да става сравнение с някогашната Валентина. В малките градчета също се намираха хубави стоки, дори такива, каквито няма в големите.
Тези дни реших да пробвам абитуриентка та си рокля, малко в бюста ми е отесняла и не я закопчавам. Но така красиво пада, копринено кадифе(беше за кратко на мода), че чак ми мина безумната мисъл да я облека за бала на сина ми(ама ми е малко тясна).
Да, нямаше от всичко по много, нямаше понякога номер, цвят, ядосваш се, ако няма. Но не е било да не можеш да намериш хубава, качествена дреха. За скъпо, хубавите неща наистина бяха скъпи като съотношение към доходи.

Аз не съм казвала, че ми е липсвала храна или облекло. Първо все пак имаше нещо в магазините и второ, как да усетиш липса, като не знаеш какво друго има, че да ти липсва?  Усещах липсата на дънки, маратонки, касетофони... Такива работи, за които все пак знаех. Не ми е липсвала сьомга или ципура, броколи или камамбер, защото това беше нещо от филмите и книгите. И за полет със самолет до Лондон не съм си мечтала даже, да не говорим да следвам в топ университет в Англия или да ходя на море в Гърция или другаде в хубав хотел. Ми не ми е липсвало, щото как да ми липсва? На мен сега и да имам 100 метрова яхта не ми липсва... Кола нямахме, живеехме в апартамента, построен от баба ми, до друг нашите не можаха да се доредят. На море не сме ходили всяка година, а седмица ски през зимата е било научна фантастика. А и ако дъщеря ми види в какво условия сме ходили на море тогава, няма и една минута да остане. Но не ми е липсвал 5* хотел с басейн и климатик, а бяхме щастливи и с бараките на Равда или Китен. Но я днес да ме върнат там?  Пък с какъв ски екип съм се учила да карам да не казвам. И пак не ми е липсвал, защото доста късно разбрах, че има и много различни неща.
За пръв път посетих Западна Германия като студентка първи курс, имаше някакви стипендии и с тази стипендия изкарах 20 дни там. Парите бяха ОК и за спане, и да си платя учебния курс и за харчене. Но за път пътувах с влак.
И тогава си спомням, че силно си пожелах някой ден да мога да се върна там и да ,мога да си позволя да вляза в ресторант и да си поръчам и бира, и храна без да фалирам.  Днес всъщност имам много повече, отколкото съм смеела да мечтая.

Така и не можах да се вредя за маратонки Ромика, въпреки че много ги харесвах. Купиха ми едни Тренинг, които не бяха толкова готини.
Скоро си поръчах от Амазон едни кожени сандали на Ромика - повече от носталгия по марката, отколкото че ми трябваха.
Много харесва и едни дървени саба, които излязоха на мода към средата на 80-те. И с тях не можах да се снабдя. Затова пък сега имам около 10 чифта различни модели сабо.  Неудовлетворените копнежи от детството явно дават отражение за цял живот  ...

Зимата Пампорово беше пълно с българи, които караха ски, и на морето също имаше хотели, не е било задължително да си в барака или почивна станция.Кубан и Сирена на Слънчев бряг и Дияна в Златни пясъци също бяха пълни с българи, може и другаде да е имало, но аз там съм ходила.И не е било непосилно като цени.

Ама разбира се, имало е българи. Нали всички бяхме равни, ама някои по-равни... На мен не ми е било по джоба пък не знам на теб. Помня, че след 12 клас на последното море един съученик се беше уреди в някаква станция на министерски съвет. И като разбрал, че е приет, решил да почерпи в бара на станцията. Яли пили уискита, фъстъци и накрая като му дали сметката съвсем искрено попитал да няма грешка. А сервитьорката се панирала, да не би да е сбъркала и сега синът на важния човек да е недоволен. А той всъщност бил изненадан, че сумата е по-ниска от хапване в капанче с бира и цаца..

Говориш пълни глупости. Цените в хотелите бяха много високи. Повечето и не бяха отворени за българи.

Аз имах такова сабо, но не успях да го нося - беше ми неудобно, пък аз бях дивак и имаше да падам...Веднъж ми падна от крака, както се качих на автобуса и се качих с една обувка. Шофьорът спря, та си го взех, ама всички вкупом викнаха, защото аз от смайване не можах да си отворя устата, та хората ми помогнаха да стигна с две обувки, накъдето съм тръгнала 
Носех обаче токчета в 8-ми клас и много се кефех, че с моя ръст не си личеше колко съм пораснала
На сина си като малък купувах Ромика, за мен не помня какво съм купувала. В кои години всъщност се появиха, някой помни ли?

Аз съм от село и всяка зима съм била на зимен лагер.
На летен никога не са ме пускали поради родителски притеснения. Но така или иначе съм била на море с тях, пак всяка година.
Странно, че в София са били фантастика тези зимни лагери. Хем Витоша е близо.

Че то на Витоша има само един курорт, ставащ за каране, и там хижите и хотелите се брояха на пръсти и бяха малки.

Все едно аз да питам днес "А вашите деца защо не ги пращате в МИТ и Принстън, там има други българи, значи може всеки...".

Кой е казал, че лагерите са били фантастика? Имаше и зимни и летни, но по-скоро бяха нещо средно между концлагер и казарма.
Прехваленото ходене на почивки се вижда по снимките. Плажовете са не много населени. Хотели само някъде.
Сега са стотици хотелите и е пълно навсякъде, така че издиша тезата, че навремето много сме почивали и то всички.

Кубратова, за класическите анимации на Уолт Дисни писахме, а не за "класическите илюстрации". И да, той е създал класиката в детската анимация и неговият стил повлиява цялата световна анимация, включително съветската. Обаче аз гледах за първи път Снежанка, Пинокио, Дъмбо, Бамби, едва  на 30 години, когато се родиха децата ми. През 70-те и 80-те нямаше къде да се гледат. Неговите герои ги познавах само от ваденките и книжките за оцветяване.

Като чета темата, и си обяснявам защо има хора, които държат навсякъде и по всякакъв повод да се изтъкнат колко и какво имат, и как нищо не им липсва СЕГА.
Чак ми е мъчно за тях. Не е ок да си изживял младостта си по такъв начин. Дори и “В София“.

Нали темата беше за снимки, не за спорове как е било по соца.
За носталгията по соца - не е зле да се пише в някоя друга тема.

Единственото, което ми липсва сега, е детството и близки хора, които вече ги няма.

София и провинцията са две различни неща и сега- там и преди и сега живеят на лизинги, ипотеки и кредити, в провинцията заеми почти не се ползват, хората работят, пестят, купуват, ходят по почивки.
Тия които имаха преди имат и сега, които нямаха, пак нямат и все нещо им пречи, а не търсят проблема в себе си.Мързи ги да работят.