Да се оплачем... 2022 - тема 2

  • 330 518
  • 4 838
# 1 155
Няма значение колко ѝ е отнело, след като другата госпожа си е сложила вече нещата.

SsSa, написах изрично, че не става въпрос за теб. Да, става въпрос за магазин, и явно не си запозната как се стои на опашка. Ако не ти е възможно да пазаруваш с детето си, защото не ти е в родителския капацитет да се справиш с дете на две години, пазарувай без него. И на теб нищо няма да ти стане да изчакаш някой две минути. Може пък другата госпожа да е бързала да мине, за да вземе нейното златно яйце отнякъде. Няма откъде да знаем.
Виж целия пост
# 1 156
Много интересно какво ще направите с 5те минути икономия от прегазването на някого на касите в магазина, на вратата на градския транспорт или на пешеходната пътека.
А за "озаптяването" и "възпитаването" на деца, изказано от жена направо онемявам. Сякаш не се нагледахме на убийци, дето винаги любезно поздравявали съседите. Най-голямата ми радост е да видя играещи, бягащи, пищящи деца. Защото ония другите - със забит нос в телефона ме плашат.
Релакс и спокойствие сякаш не се търси в ресторант или поне - не във всеки.
Виж целия пост
# 1 157
Може би, защото аз бих казала, че преди мен има друг човек. Не е да кажеш, че сме обикаляли магазина,  бяхме в района на касите, и беше видно, че ми е трудно да удържам дете и покупки и искам час по-скоро да се изнижем. Явно проблемът е в моята глава.

Не е, човещина просто няма
Виж целия пост
# 1 158
Да, това, че не става въпрос за мен, го прочетох чак сега. Но истината е, че от безсилие аз си метнах част от нещата там, където слагат вече маркираните стоки. И не, аз нямам на кого да го оставя, за да пазарувам. Помощ имам единствено събота за няколко часа от майка ми, но и през седмицата трябва да се пазарува, няма как.
Виж целия пост
# 1 159
BadKarma, не знам дали си родител, но подобна ситуация в магазин не е липса на родителски капацитет. Разбирам, че искаш да се изкажеш като крайна инстанция, но са малко родителите, които не са попадали в ситуация с двегодишно. Сигурно ще те изненадам, но деца се възпитават в обществото, не като ги държим затворени, за да не се случи да подразнят околните.
Виж целия пост
# 1 160
Оплаквам се от бездушието на хората. Слава Богу, че рядко срещам такива.
Съчувствам на момичето, случвало ми се е да съм с малко дете и пълни с покупки ръце. Не е голямо усилие да помогнеш в такъв момент, човещина е.
Виж целия пост
# 1 161
Тези деца баща нямат ли си? Да ги гледа той, вместо майката да ги влачи с нея да пазаруват.
Относно бягащите, пищящи деца, разбира се, нека скачат и се забавляват, само не за сметка на чуждото спокойствие. Например, да не ти скачат на главата, от етажа над теб или да ги срещнещ в магазина след тежък работен ден.
Забелявам често майките с малки деца се опитват да се възползват на макс от предимства за деца. Например чакам от час в лаборатория, и идва майка с бебе и баща. Иска да се възползва от опцията предимство и се оказва, че само на нея ще вземат кръв за изследване. За какво мъкне баща и бебе се пита в задачата.
Предлагам да си влизат бащите в роля и да се прекрати модела баба, майка и бебе. 21 век е!
Виж целия пост
# 1 162
Тези деца баща нямат ли си? Да ги гледа той, вместо майката да ги влачи с нея да пазаруват.

А ако нямат, тогава може ли майката да пазарува с тях?

Бях забравила, колко лесно се зарива дъното по тази тема.
Виж целия пост
# 1 163
Тези деца баща нямат ли си? Да ги гледа той, вместо майката да ги влачи с нея да пазаруват.
Относно бягащите, пищящи деца, разбира се, нека скачат и се забавляват, само не за сметка на чуждото спокойствие. Например, да не са ти на главата, от етажа над теб или да ги срещнещ в магазина след тежък работен ден.

Това е за страшките. И аз не искам да живея и да срещам криви и вечно недоволни хора, но уви, земята е за всички.
Виж целия пост
# 1 164
Ще помогна, ако мога, но отсреща би било хубаво да се отвърне с усмивка, а не със злобен поглед. Някой вече каза, че човещината е двупосочна. И авторката 300 пъти изтъкна какви са нейните проблеми, но няма представа какво преживява отсрещната страна. Ама нали на нас винаги ни е най-зле...
Виж целия пост
# 1 165
SsSa, много съжалявам за всичко, през което минаваш и искрено се надявам скоро да се почувстваш по-добре. Сега се върни и прочети първите ми отговори - а именно, че вероятно си била напрегната от друго. Всичко, което казвам, е за да обясня, че другите хора също си имат проблеми и се изнервят, и това, че човек има проблеми не означава, че има право във всяка ситуация. Не знаеш другият от какво е изнервен. Иначе темата е за оплакване, всяко оплакване е валидно. Но все пак е хубаво да се замислим как изгледат нещата и през призмата на другите хора.

Wild poppy Не се имам за крайна инстанция и не се изказвам като такава. Казвам си мнението. Много ситуации са преотвратими, пълно е с родители, които оставят децата им да притесняват останалите и ги гледат влюбено докато го правят. Не виждам защо трябва да съм във възторг от всякакво такова поведение. За мен са виновни винаги родителите и никога децата. Децата може да са малки, да не разбират, да не съобразяват. Работа на родителите е да съобразят ситуацията. И това е възпитание в обществото, да се контролират. Повтарям се, говоря по принцип и не за конкретния случай.
Виж целия пост
# 1 166
Дискусията много задълба, но ще се включа последно. Точно след тежък работен ден едно жизнено дете трябва да те усмихне и зареди с настроение. Най-малкото защото не ти трябва да го "озаптяваш" 🤣
Потънали в собственото си грижи забравихме да се усмихваме, да се радваме на чуждото, да бъдем добри. Забравихме старото клише за огледалото - каквато физиономия му направиш, такава ти връща. Как може точно децата да ви пречат на спокойствието? Толкова са малко вече. Ами Вашите - Дали в този момент някой бърза или ядосан не ги застрашава?
Виж целия пост
# 1 167
Reunion, за страшките е, вярно е, особено ако те будят в 2 през нощта пищяши три годишни деца. И особено след като вече си го изживял със своите.
Или Неделя 6 сутринта... стига да не са на горния етаж...О, ще се усмихвам, ама знам че се прибирам на спокойствие и не са ми в къщата.
Когато бяха малки децата, никой за нищо не ми е правил отстъпки, не смятам за нужно и аз да правя. Особено при наличие на баща, ака, търтей. Ами майката да се задейства да го натисне да си гледа родителските задължения, вместо да смята, че света е длъжен да помогне.
В конкретния случай бих  пуснала майката пред мен. Всъщност правила съм го за хора и без деца, с по-малко покупки.
Само в дълбоката провинция някой би си позволил да фамилиарничи с непознат и да дискутира погледа...  
А относно това, което написах почти всеки си го мисли, ама се усмихва и пуска майката пред него/нея. Нарича се добро възпитание.
Виж целия пост
# 1 168
Стана 100 ч и трябва да лягам,а не ми се ляга....
В главата ми препускат хиляди неща за утрешния ден....
Виж целия пост
# 1 169
Забелязала съм, че преди да дойде детето всички са много силни на теория, после обаче рязко сменят плочата. Та така и тук. Ще почакаме, току виж прочетем подобни оплаквания и от най-категоричните.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия