ДЕКЕМВРИ е сега - днес ли ще родя?!

Гледам ви снимките от родилно и продължавам да се чудя с какво са облечени дечицата преди изписването    бяхте ми казали ама сега като гледам снимките и съвсем се облещих. Понтес, не се спотайвай, искаме и твоята история! Ники, ти си наред!  :pray
SilverStar, пълна ти е кутийката мила.

Виждам, че сте ни актуализирали  в списъчето, за което сърдечно благодаря!
Ние вече сме си вкъщи от днес и в действителност малката госпожица си наваксва съня, да видим как ще е довечера.
За сега всичко е наред, освен че не мога да я опазя от набезите на каката, която явно я взе за кукла-играчка и много се сърди, че не може да се докопа до нея. Това е атракцията на деня. Само върви след нас и повтаря: "бебенце, бебенце". Като го видя на гърдите ми да суче и веднага почна да се катери и много се сърдеше, че не давам и на нея. Този въпрос още не съм го решила: дали да кърмя "в тандем " или не. Малко екстремно ми се струва, а и нехегиенично от гледна точка на бебенцето.
Забравих да кажа, че малката се казва Десислава. Изборът ни на име се прие със смесени чувства (особено от бабата), която явно се надяваше на нещо друго. Сега още ми се сърдят един куп народ и ми е много кофти, че вместо да се радват за нас ми тровят живота с глупости .
Някой ако си мисли, че третото се раждало по-лесно, много бърка. Измъчи ме 7 часа малката госпожица, предизвикано раждане в Майчин дом във Варна, противно на всички прогнози за дребно бебе, излезе дебелаче като батко си и почти толкова болезнено. Епидуралната не свърши желаната работа, дори трябваше да чакаме да й мине действието, за да получа някакво нормално разкритие, така че раждането си мина "натурално". Пак съм благодарна, че до секцио не се стигна.
Тези неща, обаче се забравят бързо, бързо и усилията определено си струват

Здравейте скъпи форумки! Страхотно много ви се радвам, макар да не можах да изчета всичко, защото това е невъзможно за малкото време,  с което разполагам сега...но ви благодаря много на всички поздравления и подкрепления...есемесите...подействахте ми наистина страхотно ободряващо след тежкия момент.
Днес ни изписаха набързо със Зизу и сега с мойта бебка сме си вкъщи и мен постоянно ме избива на рев (!! ) от щастие и вълнение. Чудех се на хората, които реват от щастие - аз винаги съм скачала, танцувала и крещяла от радост, но това усещане...на път към вкъщи с колата, с мъжа ми и бебка в нея...и аз с букети в ръце...по пътя, който 9 месеца съм извървявала пеша от вкъщи до Тина Киркова... сега ми се стори като някакъв филм. Е гати, каква съм трепетлика трепетликова, а си мислех, че съм се научила да устоявам на вълнения, все пак не съм на 16...

Моето раждане протече много оригинално така да се каже  Отидох на запис на тоновете, както ми беше препоръчано предния ден от предишните записани тонове, щото матката ми се показа с "изявен тонус"...а вечерта нали си сложих глобула против гъбичките (дето ми ги бяха отрекли преди няколко дена, та аз правих повторен тест за мое потвърждение и се оказа, че бях права...) И сутринта като ме събуди Понтес с добрата новина....в 11.30 станах - иначе щях още да спя) и това розовото на превръзчицата явно е било тапата....смесена с разтворената глобула. Странно, през нощта като пишках, нямаше друго, освен бели глобулни парцали...

Та и по телефона като говорих със Златева, тя ме успокои, че това било от чувствителността на влагалищните стени и затова било розово, та не било тапата. И после като ми текнаха и водички, наистина помислих, че се напишквам, не вярвах, че е това...По пътя за Тина Киркова продължи да ми тече...през 5 мин ми течеше... нямах никакви болки? и понеже  от вкъщи се развълнувах, че може пък и Златева да не е познала, но като отида и се кача на магарето там в кабинета за тоновете..може пък да кажат, че са води...и за всеки случай си взех обменната карта, амбулаторния лист и превантивно си бях купила предния ден глобулка за разхлабване, за вместо клизма..., че нали ме ужасяваше...Набързо съобразих да си направя и още един път тоалет, измих се...

Е, като отидох на преглед - и да, води са, оставаш тук, сваляй всички дрехи...Сложиха ми глобулата...и чисто гола по нощница останах...Майка ми се връщаше този ден от Солун...т.е. беше на път...а мъжа ми беше първи ден на работа, след командировката...Обадих му се да ми донесе сакчето и да дойде да ми вземе облеклото, обувките... Бях много щастлива и зашеметена, знаех, че до срещата оставаха само няколко часа, но не знаех дали да се страхувам. Нали бях изчела колко важно е да си спокоен.

Обаче...при мен имаше проблем, че водите ми изтекоха твърде рано. Имах само 1 см разкритие. От обяд, когато постъпих, до 10 ч. вечерта, нямах никакви болки и никакъв напредък. После почнаха болки, силни, зачестяващи се, на които не издържах и надавах вой...но до полунощ бях все така с 1 см... много нечестно, нали. Наистина, не ви пука в този момент за това кой ви бърка къде, пред кого, всички там раждат, всеки иска да роди по-бързо и по-безболезнено...Но останах със страхотни впечатления от д-р Ташков и от д-рката на Зизу д-р Колева. Моята докторка беше на телефона само, тъй като нямах нужното разкритие, а тя в този момент не беше дежурна в болницата - тя  работи и на други места..., чете лекции...Каза ми, като стане 3-4 см, тогава да дойде... Да не ви разправям мъчнотиите, щото да не стресна някоя първескиня, но при мен се получи така, че се мъчих ужасно много, ама ужасно много, твърде дълго, за няма нищо. Нито упойка могат да сложат пред 6 см..., нито бебето слизаше към малкия таз...Когато вече стана 3 часа през нощта, изревах на Златева  ИСКАМ СЕКЦИО. Контракциите ми бяха станали през секунди. Тя успя да дойде едва след един час., т.е към 4 часа ..Разкритието ми беше едва 3 и малко см. Но болките бяха нетърпими, несравними с нищо. Затова като дойде, тя бързо организира всичко и ...секцио.

Трябва да ви кажа, че изживях голям стрес от отношението на персонала в Тина Киркова към мен, през времето, в което се мъчех. Нямаше никоя друга родилка след 8.30 вечерта в предродилната стая и на мен ми искаха да съм поспяла, та на сутринта към 6ч. като почнело раждането, да съм имала сили. Дежурните лекари мислеха дотогава да ме държат да чакам...и тогава да ми сложат някакво лекарство за разкритие в шийката...а и Златева така мислеше...Хубаво, ама аз не можех да заспя, може би от вълнение, а към 10часа почнаха и егати болките. А акушерките ме гледаха с досада и ми викаха, че съм викала излишно при тоя "гъдел" за 1 см. Упойка не можеха да ми сложат, защото се слагала едва след 7 см..., биха ми три пъти някакви обезболителни - казват, че били спазмалгон, бусколизин и диазепам, но аз се чувствах все по-зле и не им вярвам, може да е било нещо уж за разкритие. Плюс това с високо бебе...мисля, че беше ясно от по-рано, че не ставам за нормално...при положение и че ми бяха изтекли и водите. Аз по принцип не понасям нервен тон и авторитарно отношение, а тези акушерки явно не можеха да ме издържат и им се е и спяло сигурно, не знам, защото ме обвиняваха, че съм се лигавела. Разплаках се като малко дете от ужас, че няма отникъде помощ и нямам въздух от болка. Та, когато разбрах, че наистина ще ме режат, разбрах и че ще има спасение, но ревях от болка, премесена с ужас, че целият персонал ме обвиняваше в превземки. Анестезиологът пък ми каза, "Ти с тоя праг на търпимост на болка, къде си тръгнала да раждаш нормално? Голям оптимист..."

Първият ден след секциото нямах усещането, че съм родила, макар че видях бебчето (трябваше да си го поискам да го видя, иначе щях да умра съвсем) и можах лекичко да го докосна, но повече не ми го дадоха егати...Имах само чувство за вина, че съм се провалила, че съм се изложила, че съм ядосала хората там, които иначе са професионалисти и знаят кое как е и...се уплаших, че сега няма да мога да имам други деца, заради моите други две рязания в областта там. Направо бях много зле. Затова вашите SMS-и ми бяха като чуден лек за обекчение и страшно много ви благодаря. Благодаря на ClanG за разбирането - тя беше първата, която ми каза, да, намъчили са те. А за други деца - след като всеки ден питах кой ли не доктор, се успокоих, че се правят до 4 секзиота даже...но може просто някое да е напречно.

Искам да кажа на всички майки, които още се чудят между секцио и нормално, че това наистина не може да се прецени, има и плюсове и минуси и при двата начина. Аз до последно исках нормално, вярвайки, че ще издържа, че зависи от психиката ми, че това е най-доброто за тялото ми. Но не беше така. Други майчета обаче, които видях как родиха, изглеждаха страхотно добре след раждането, все едно че нищо не ги е боляло. И одухотворени, и променени. Повечето ги цепват и шият и това боли ужасно, но - пак, това зависи за всеки отделен случай. При pontes4ето, раждането е било адски тежко, заради голямото бебче и високото предлежание. Нямало е и време за секцио, трябвало е да спасят бебонко. Но не при всички момичета беше така.
Не препоръчвам секциото. Аз се чувствах като болна след това. Вярно, възстановявам се със всеки изминал ден, но си е е гати операцията, щом като толкова време боли след това.

Когато на другия ден (при секциото чак след 24 часа си виждаш резултата от мъките!!!) видях бебка, бях на седмото небе. Не исках да се разделям с нея и само дебнех как да си я взема при мен. Като ни преместиха от реанимационното в родилното, със Зизу, исках бебка през цялото време до мен. Само я миришех и целувах и притисках до себе си. Коластрата ми дойде без проблем на втория ден. Казват, че това е заради родилните контракции - ако е планирано секциото, когато не са започнали такива контракции, тогава идва по-трудно кърмата, заради хормона, който отговаря едновременно за контракциите и кърмата.

После чак на третия ден ни преместиха в двойна ВИП със Зизу, та там определено се почувства разликата - в отношението на
персонала към нас. Усмихнати, вежливи, спокойни и гледат да помогнат с каквото могат. Може би засега е така, но като отворят и другите стаи, които са в ремонт на етажа, и имат повече пациентки, не се знае и там как ще е. Хлебарките ги имаше навсякъде, но ние оставяхме по една лампичика нощно време да ни ориентира  къде са. Аз два дни след операцията не можех и не исках да се изхождам, та ми се накараха и затова и само ме гонеха с едно рициново масло, но аз им бягах (при pontes) и виках, докато не се преместя във ВИП и не намеря тоалетна, на която да мога да седна, не мога да ходя по голяма! И във ВИПа също - майка ми донесе BREF и си почистих и едва тогава... нали.

Ох, ама че изписах, дано не съм досадила.

А пък вчера се видяхме с lladybird и milenah, които също родиха вчера, надявам се са ви писали вече!?

Сега, когато бебето ни е при нас, не знам как да ви опиша какво е. Всичко е различно, вече съм майка, а половинката ми е татко. Вече сме трима. Мислите ми са изпълнени само с любов и желание да дойде времето да си я гушна! М/у другото тя се роди дълга 50 см, има дълги пръсти на ръцете и краката и тънка руса косичка, както сладък бебешки нос, като на куклите. Цялата е на татко си.
В болницата спях с нея на гърди и тя си умираше от кеф, но сега трябва да я отучвам, защото все пак всеки трябва да си знае леглото...а така ми се иска пак да я гушкам непрекъснато .... Но нали и мъжа ми има нужда от мен, а и аз от него, не трябва да правя така.

В края на краищата, чувството ми за вина, че съм се провалила с раждането, се изпари като си видях бебенцето, а и когато самата д-р Златева ми каза - освободи се от това чувство, просто не си на 20 години. На моята възраст, хем болката се търпи по-трудно (макар че аз май винаги съм била така), хем и мускулатурата и самата шийка на матката са по-трудно разпускащи се, нееластични.  Важното е, че бебенцето ми е добре и аз да съм добре. Да се гледаме, да се учим една от друга и да обогатяваме душите си с най-възвишената любов и чувството, че си хляба и водата на своето дете.

Тази вечер обаче щях да полудея като й сменях памперса и като я къпехме - това дете се скъса да реве! А на мене ми се скъса душата от притеснение как да го направя!!!...Утре ще извикам някоя приятелка или мъжа й, да ми демонстрира!

Много ви целувам и сега ви оставям до не знам докога...ще ви чета повече, отколкото ще пиша засега, но ще гледам тези дни да ви пусна и снимка на малката ни Ели. Стискам палци на всички бременки!

И поздрав за всички родили майчета от 13-ти насам, които не съм поздравила!!! Vessito, Verolina, Verginiti, kriss`, iva_bebe...извинявам се, ако пропускам някой ... Моля се за вас и ви пращам истинската си вяра, че всичко ще бъде наред!

Този аватар вече е моето бебче, налетяло на манджата 
На всички майчета, на които имам имейлите, съм разпратила и повече снимки.

Отивам да спя...че после пак кърмене, пак цедене... и 

Sarra пу пу пу да ви поакат кокошките много сте сладки 

fapua честито завръщане в къщи 

аз имам един проблем - малката е голяма ламя и кърмата май не и стига 
рових се досега в библиотеката и ще видим дали ще успея да увелича "млеконадоя".
Стискайте палци   

Сара, невероятен разказ!!! Да ти е жива и здрава куклата и много, много да ви радва!
Аз казах ли ти, че няма да ти пука кой какво и къде ти прави, докато раждаш!

Честито на Соси ,Кети, Таня, Римини и Булгарка - много щастие ви желая!
Фапуа и Сара, добре дошли у дома!
Александрина и ти си добре дошла, чакаме с нетърпение и твоето бебенце (знаеш ли какво е?)!
Пиши от къде си, на колко години , кое по ред бебе чакаш? Ако искаш , де.
Що си мисля че обратна беше посоката на изтриване на очичките? Май отвън навътре беше... аз поне така ги трия, нямаме секрет, но гурелчета.... Този жълтия ако не се оправи до 1-2 дни от лайката - при педито.
Сара, много трогателен разказ, развълнува ме! Е, струваше си резултата - така че да не чувам "боли ме " и " ох"
Вода и аз не давам, предложих няколко пъти , но момата не я хареса. Давам я натурална преварена, като сложиш сладко - естествено ще я иска, ама не е редно. Биберон също не давам, пак така - предложих , но тя не го хареса. Освен това нали е мъничка, и всичките са и големи и й се догожда от тях.

Аз също давах и ще давам вода /ама ние сме на адапте, все пак/, обаче захар категорично отказвам да слагам във вода, също като ClanG мисля че не е редно.
Римини, Българка, честити бебчета!

Аз давам и вода +захар и копър + захар, че и залъгалка ползваме. Обаче мисля че за почасовото хранене лекарите са много прави... откакто започнах да я храня когато тя пожелае започна да я боли стомахчето и с баща и си скубем косата как да я успокоим. От вчера пак започнах да я будя на 3 часа и гледам сега е весела... ще процедирам още няколко дена така пък да видим дали било от режима на хранене.
А за къпането и мойта госпожица се дере страшно. сърцето да му се скъса на човек

Приятен ден на всички.   

Мила Fapua, ако само знаеш как те разбирам.  И при мен има драма с името.  Бях решила първо на баща ми да го кръщавам, Илина, той е Личо, но майка му беше Илинка. После обаче ми дойде друг акъл. Реших да го кръстя на баба ми, която цял живот се е грижила за мен почти като родната ми майка. Живея при нея откакто завърших училище, включително и в момента.  Винаги ми е помагала, гледа ми детето като почнах работа.  Реших, че е най-много заслужила и че най-много ще се радва, както и стана.  Но баща ми и жена му взеха, че се разсърдиха, все едно е било 100 процента сигурно.  Той никога не ми е казвал, че има такова желание, на него да е кръстено.  Дори не дойде на изписването, само жена му, но то по-скоро беше демонстрация.  Майка ми и нейното семейство обаче напълно ме подкрепят за избора ми.  Сега обаче остава болката, защото чувствах баща си много близък, а той все още не иска да дойде да види малката принцеса.  Каза ми, че преди Коледа му било абсолютно невъзможно.  Опитвам се да не се впрягам, но то не зависи много от мен.  Страдам си мълчаливо.
Иначе вода аз давам, по малко и без захар.  Но пък не давам след ядене, което сигурно е грешка, но все не мога да се организирам.  От вчера почнах да се изцеждам щото просто болката в зърната не се търпи.  Нощес обаче се наложи да предложа цицата, че бебка не искаше да заспива иначе.  А и кърмата не ми е особено много, се оказа.  Изцеждам по около 50 мл от гърда и дохранвам с АМ.  По колко грама хапват вашите бебоци, ако имате представа?

Честито на Римини и Българка, да са им живи и здрави бебчетата 

Сарка насълзиха ми се очите от разказа ти, живи и здрави с бебка и мн кураж- от сега започва трудното, но и прекрасното 
Мн хубав аватара, бузанката е за изпапкване
За водата аз давам ама по мъничко за изплакване.
Вержи ти как разбра, че не и стига кърмата на малката?
Кажи как се увеличава? Аз мислех с някакъв лактогонен чай да пробвам, ама не съм чела за и против
Аз се колебая, защото понякога малката търси да суче 5 минути след като е яла и се зачудих дали не ми намаля кърмата, още повече, че гърдите ми не се наливат толкова като в началото

Добре дошла на Александрина

Преди малко получих смс:

INA_NK е родила тази сутрин в 7:45 малката Лора- 3кг, 48 см, да и е жива и здрава, мн да слушка
Мама и бебе са добре, ще звънне по- късно

Честито бебенце на Ина-НК Сара много добре ми подействаха снимките за добро утро Направо каква красавица е...пу,пу Съжалявам много за това което ти се е наложило да преживееш ,ще го забравиш и ще ти останат само хубави спомени А тази твоята лекарка не можа ли да дойде по-рано? Какво като не е на смяна,нали за това и плащаш,да седи до теб и да взима адекватни решения Важното е че всичко е минало и сега сте добре,ама като е могла да се избегне тази ситуация,защо е трябвало да се мъчиш толкова?Пиши пак като имаш време Добре дошла на Александрина БетиЛ аман от тия хора Как може в такъв момент да те притесняват за глупости-бебенцето си е ваше и както решите така ще си го кръстите

Здравейте, момичета ! Вчера с малката Роси се прибрахме и бързам да ви нагушкам виртуално  . Благодаря ви за хубавите пожелания- направо ме просълзихте и ми стана едно такова топло на душата . Желая на още необебилите се майки много късмет при раждането и да е по- скоро, защото няма такова чувство като това да си майка- само ходиш насам- натам и се усмихваш щастливо, като никакви болки не те интересуват вече.
Ако някой има въпроси към мен за раждането ми и престоя в Тина Киркова (където от реанимация, през родилно отделение- та във вип-а на 5-я етаж бяхме със Сара и Елисавета и благодарение на това мина толкова хубаво )- ще разкажа тия дни в новата темичка и ще пусна и снимчици, ако някой има да пита- ще се радвам да отговоря

Честито бебе на Ина-инк !!! Много късмет да има малката й Лора!   
Зизу, то по-добре като имаш време, разкажи сама за раждането си, остави това - "ако някой има въпроси" Всички имаме въпроси и те са - как протече раждането при теб и как се гледкате вече в къщи?
Сара, много трогателен разказ, важното е  хепи енд-а и всички хубави мигове, които предстоят
А Понтес кога ще се върне да разказва?
При нас бебата е много послушна, даже взе повече да поспива нощем, та й аз покрай нея. Лапа лакомо засега и добре пълни памперса. Оченцето още има лек секрет, но мисля, че минава вече.