Войната в Украйна 2

Русия празнува Деня на единството на 4 ноември. Първоначално възстановен през 2005 г., за да позволи на президента Путин да замени стария празник на болшевишката революция от 1917 г. на 7 ноември, той отбелязва народното опълчение, което прогони полско-литовските нашественици от Москва през 1612 г.

През последните години обаче той се превърна в още един отдушник за онзи вид самовъзвеличаващ се, помпозен национализъм. А празнествата в петък дадоха сигнал за новата посока за Кремъл - към създаването на завършената тоталитарна, мобилизираща държава.

Тонът на официалните изявления беше особено остър. Банер, разпънат пред камерите край Червения площад, гласеше: "НАТО няма да победи единния руски народ!"

Партията на Путин "Единна Русия" събра подаръци, които да изпрати на войниците и техните семейства, местните власти накараха служители да участват в "патриотични флашмобове", а ученици бяха организирани да пеят песни, възхваляващи руските въоръжени сили. Един скептичен служител измърмори: "Тук не става дума за единство, а за насилствено участие." Но това изказване, разбира се, е възможно само извън протокола.

След като с укази миналия месец беше наложено военно положение с различни нива на строгост в цялата страна, театралността на Деня на единството имаше за цел да сигнализира за фундаменталната промяна в политиката: епохата на опитите да се преструва руската власт, че всичко е както обикновено, свърши. Започва "севернокорейзацията" на Русия.

Технократите се опитаха да задържат линията срещу нарастващия тоталитаризъм в политическата система, милитаризацията на обществото, държавния контрол върху икономиката и изолацията на страната. Ала те се провалиха.

В продължение на повече от 20 години режимът на Путин е странен хибрид на авторитаризъм и степен на действително обществено участие. Поразително е колко бързо капаните на демокрацията, фалшиви и автентични, се премахват. Така наречените системни опозиционни партии, като комунистите и ултранационалистите, чиято роля беше да имитират истински плурализъм, вече мълчат и се подчиняват.

В ход е предварителна подготовка за президентските избори през 2024 г., но не е сигурно, че те изобщо ще се проведат. Те могат да бъдат отложени "за срока на военното положение". В края на краищата дори фалшивите избори създават пространство за обществен дебат. От това не се нуждае Кремъл.

Междувременно полето за всякакви различни мнения изчезна. Закриват се и последните независими неправителствени организации. Системи за видеонаблюдение, използващи софтуер за лицево разпознаване, проследяват укриващите се от набор. Говори се дори за повторно въвеждане на изходни визи в съветски стил, за да се предотврати повторение на масовото бягство, причинено от решението за мобилизиране на резервисти: на всеки един от 300 000 мъже, призовани на оръжие, двама избягаха от страната.

Новата Русия ще напомня стряскащо и потискащо за Съветския съюз на Брежнев от 70-те години, с корумпирано, геронтократично ръководство, стагнираща икономика, прекомерно посветена на военните, процъфтяващ черен пазар и депресирано и смакчано население. И все пак този Съветски съюз също беше страхотна суперсила, въпреки всичките си слабости. Тази нововъзникваща версия на Русия не може да бъде.

На Русия и предстои завръщане към плановата икономика. Въпреки че тя разруши Съветския Съюз.
Путин и най-близките му съюзници изглежда са стигнали до извода, че ще е необходим пълен държавен контрол, за да се води войната в Украйна и да се противопоставят на санкциите.

Секретарят на руския съвет за сигурност Николай Патрушев, един от най-близките съюзници на Путин, настоява от февруари за това, което той нарича "дълбоко структурно преструктуриране на руската икономика", базирано на нуждите на войната, държавния контрол и в смразяваща последваща мисъл - "значително по-строга дисциплина".

Още през пролетта технократи като министър-председателя Михаил Мишустин и Елвира Набиулина, управител на централната банка, успяха да убедят Путин, че това не е нито мъдро, нито необходимо. Но тъй като стана ясно, че войната вероятно ще продължи много по-дълго от очакваното, изглежда, че те са загубили спора.

Последните укази за военно положение позволяват на губернаторите да налагат пряк контрол върху предприятията и да поставят стачкуващи работници под военен контрол ако се налага. Путин застава зад желанието на Патрушев да види тази "значително по-строга дисциплина" и създавайки два нови комитета, които да наблюдават процеса под ръководството на Мишустин и кмета на Москва Сергей Собянин.

На мястото на диалога има пълна мобилизация на обществото. Това се ръководи от Сергей Кириенко, първият заместник-началник на администрацията на президента, който някога беше смятан за относително либерален технократ, но сега се преоткрива като ястреб. След тазгодишното налагане на седмични патриотични часове , наречени "Разговори за важни неща", във всяко училище, Кириенко сега въвежда часове по руска идеология на университетско ниво.

Говорейки на учителска конференция, Кириенко беше категоричен: че войната срещу НАТО, защото така е формулирана , ще бъде спечелена, но само "ако стане всенародна". Руснаците няма да имат избор. Всички ще трябва да участват.

Наистина, грубото послание на тазгодишните празненства за Деня на единството е точно, че Русия е изправена пред екзистенциална заплаха за своя суверенитет и че всеки гражданин е длъжен да се отзове и да я защити. Да не го правите означава да избягвате патриотичното си призвание. Още през март Путин даде да се разбере, че не може да има среден път, че "руският народ винаги ще може да различи истинските патриоти от изметта и предателите".

Този вид състояние на мобилизация на цялото общество има своите силни страни. Армията на Русия ще бъде много тромава, изключително зле въоръжена и често деморализирана, но загубите ще бъдат попълвани от население от 144 милиона.

Икономиката може и да е все по-остаряла и неефективна, но ще посрещне базисните нужди на държавата. Съвсем точно както в съветските времена, губещите ще бъдат всички обикновени граждани, които ще бъдат държани в желязна хватка от безмилостен политически полицейски апарат.

Русия ще губи много устойчивост и резерви. Ще и липсват свободни пари, капацитет на правителството и обществена легитимност. Нейното оцеляване в тази форма ще зависи от това колко скоро ще бъде изправена пред тежка криза - пълен колапс на силите й в Украйна, каскаден икономически срив, сериозно и продължително заболяване на президента - с която да и се наложи да се бори да се справи.

Без този тип сътресения, това е режим, който може да оцелее известно време. До 1911 г. царска Русия е загубила способността си да се развива, но тя е продължила още шест години и ако не е била пречупена от годините на поражението в Първата световна война, може би щеше да оцелее още дълго.

Също като Северна Корея, Русия ще бъде асиметричен антагонист, използвайки всички активи и възможности, с които разполага, независимо дали това означава открито копиране на чужда технология или възприемане на непроследими криптовалути, на които преди не се е доверявала.

Това означава още по-систематични нарушения на международните правила и закони. Пхенян, например, има свое Бюро 39 - на практика държавно министерство на престъпността, набиращо чуждестранни средства в подкрепа на режима чрез всякакви средства - от фалшифицирането (Северна Корея произвежда най-добрите фалшиви 100-доларови банкноти в държавния монетен двор), до контрабанда на амфетамини, произведени в държавни заводи.

Кремъл отдавна е мобилизирал хакери за своите цели и е използвал гангстери като агенти от време на време, включително за убийството на чеченец в Берлин през 2019 г. и набирането на пари за операции за влияние в Европа и на Балканите. Съюзът между руската държава и престъпността вече се оформя. Кражбите на камери за скорост в Швеция изглежда осигуряват компоненти за руски дронове, докато употребявани конзоли за игри от Европа се внасят контрабандно в Русия, за да осигурят чипове за ракети.

Ще останат, разбира се, важни различия между Русия и "отшелническото кралство" на Ким Чен Ун. Русия е по-голяма, с по-голяма икономика, огромен ядрен арсенал и по-голямо влияние на световната сцена.