Русия 2

"Ако някой ви убеждава, че Църквата трябва да бъде спасявана от враговете, не му вярвайте! Той не знае какво представлява тя и че за нея Христос е казал: „портите адови няма да ѝ надделеят“.

Ако някой ви убеждава, че каноните са най-важното нещо в една църква, че те са повече от вярата и любовта, не му вярвайте! Той явно е забравил Апостол-Павловите думи: „а сега остават тия три: вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта“.

Ако някой ви убеждава колко е паднала в морално отношение дадена група от хора и че „това не бива да допускаме в България“, припомнете му как Лот е живял със семейството си в Содом.

Ако някой горещо ви препоръчва, да участвате в протести за защита на „православието и каноничността“, попитайте го Христос защити ли се някак, когато разгневената тълпа Го хулеше и искаше смъртта Му.

Ако някой екзалтирано ви предупреждава, че „ето, отстъплението е налице и антихристът идва“, отговорете му, че по наставленията на Господ Иисус Христос християнинът живее в днешния ден и не се грижи за утрешния.

Какво се случва в Църквата ни? Защо милостта беше заменена от грозни крясъци? Защо богослови развиха цели трактати, с които да оправдаят случването на кървави войни? Защо толкова хора се боят да заемат позиция срещу случващата се подмяна на Евангелието в самата Църква?

Не! Не щем и не щем да видим и да чуем! Предпочитаме да завържем очите си и да запушим ушите си, та случайно да не доловим тътените на приближаващата се буря.

Обичаме ли несвободата? И не е толкова лошо, че за нас църквата е един вид милитаристична организация, където всеки творчески порив е престъпление, а всяко дори малко нововъведение е „модернизъм“! По-лошо е, че нашите възгледи искаме да ги наложим като нещо естествено за цялата църква. Защото наистина вярваме, че трябва да я спасяваме. А не да се спасяваме в нея.

Прилагаме ли Христовите заповеди в нашия живот? Защото аз видях подмяна.
Вместо „молете се за тези, които ви пакостят“, аз видях „хулете тези, които ви пакостят“.
Вместо „синко, дай ми сърцето си“, решихме, че трябва да дадем на Бога юмруците и физическата си сила. Сякаш Той има нужда от нашата защита!

Струва ми се, че още малко и като попитаме някой фанатизиран зилот: „не трябва ли да обичаме“, ще ни отговори с цитати от Псалтира, че Бог е  „Бог на отмъщението“, пропускайки, че Старият Завет се осмисля само в изпълнението на Новия.

Твърде ясно стана напоследък колко е голяма пропастта в разбирането ни какво е християнство, какво е църква и съборност и Кой е Христос. Св. Мария Скобцова е предвидяла случването на тези процеси още в 30-те години на миналия век в навечерието на най-кръвопролитната война в историята на човечеството.

В няколко от своите статии и доклади предупреждава за опасността от духа на задължителните директиви и философии, за опасността болшевишкият дух, който вярва, че партията е непогрешима, да се пренесе и върху Църквата. Много по-опасни от откритите гонения на Църквата, е скритата подмяна на самата ѝ същност.

Империята побеждава църквата не на арената или в катакомбите, а когато духът ѝ, идеологията ѝ, манталитетът ѝ се усвои от нея.

Нашата вяра в Христос има смисъл тогава, когато е действена. Но не на площадите, а там, където нашият ближен (а ближен ни е всеки човек) страда. Не в защитата на каноните е смисълът на живота ни, а в Христос. Човешките закони и правила не са над любовта.

И слава Богу, че имаме примерите на светците, които въплъщават именно тези простички истини в своя живот!"

Margarita Gencheva