Поведение на разведени родители

Ако имаш доход да пратиш детето си студент, но не го правиш е висша глупост.

Едно е детето да работи лятото, друго е да му откажеш образование, не защото нямаш възможност, а защото е на 18 и закона не те задължава да го издържаш.

Образованието е единствената инвестиция в едно дете, която си струва. Не апартаменти, не влогове, а образование. Има деца, които нямат интерес да продължат да учат. В случая се изнасят на квартира и започнат работа. Имат право на това решение. Там вече няма как да се иска издръжка ни от мама, ни от тате. Но да иска да учи, да имаш доход и да го пратиш да се спасява си е престъпление.

Баща ми почина когато бях на 20, а брат ми на 17. Останахме сами, с майка учителка и 0 помощ. Не зная как е успяла да ни изучи, но успя. И цял живот ще съм и благодарна, че ни “сложи криле” и благодарение на образованието ни сме независими и работим по специалност. Имотите и всичко останало дойдоха в последствие. Точно онези години, когато тя ни е изучила, сега са причината да си издържам децата почти сама и без особени притеснения.

Да имаш жив баща и да не ти е в помощ е гадна работа. Тези велики 200лв. и факта, че не му иде на ум да се включи поне 50 на 50 няма какво да ги дъвчем.

Ние го гледаме чисто финансово, но на децата тази схема им тежи не по - малко. Защото те добре знаят как и какво се е случвало. Да виждаш собствения си създател как липсва не е приятно. Никога и по никаква причина не съм известявала синковеца какви пари е давал баща му.Нямам сърце да му кажа. Когато правихме бюджета за университета се оказа, че детето през цялото време е имало идея как стоят нещата. “Аз не мога да разчитам на него” това ми каза. 12 години крих и мазах. Никога не съм казвала каква му е издръжката и дали е помагал. Знаеше, че баща му праща пари на мен, за него.
Веднъж БНД се включи за поставяне на бреки с 50% и се постарах детето да види това. Уви не е било достатъчно.

Не пречи на детето да се образова и да работи, нито това си противоречи с квартирата и издръжката от родителите в допълнение.

Ако дъщеря ми пожелае да учи висше и да кандидатства, ще се жертвам и ще водя преговори с оня да си го делим, колкото и да ми е отвратително да общувам с него.

Rockstar, ама още си наивна душа Вярваш, че след като се "прежалиш" за контакт, ще си поговорите, ще се разберете и той всичко ще си спазва ли Извинявай, не се сдържах

А, не. Вероятно ще получа един тон обвинения, глупости и нищо конкретно. Знам си човека.

него няма да промениш, но ако си промениш подхода може да има и различен резултат..
и аз мислех, че ще е невъзможно първите година две, но сега спокойно си говорим за образование, отговорности и подкрепа относно развитието на детето..въпрос на упоритост и дипломация

Ако детето е имало и продължава да има хубав контакт с баща си, не виждам как тоя баща няма да участва финансово в образованието му след 18 тата му годишнина. Но ако бащата е бил нарочно изолиран от това дете, естествено става отчуждение и от там нежелание за участване в нищо повече от задължителното.
Разбира се има и ужасно безотговорни хора.

То в повечето случаи бащата бяга от контакта, не го изолират.
Акъл не давам, де, бащата на моя син си се самоската от отговорност и пари от самото начало. Съдих го веднъж със съдия-изпълнител, запорираха му заплатата и той започна да се държи толкова зле с детето, като го взимаше, че се отказах от издръжки, от запори, от пари, оставих го да си живее живота.

Аз знам един, дето така се скатава от издръжка и чака детето да порасне, та да започне да дава някакви пари директно на него. Разправя някаквви глупости, как щял да дава на детето, за да не ги харчи майка му.   Дете в пубертета, опитва се да го настрои срещу майка му, която е реално единствения отглеждащ родител. Затова толкова се ядосвам от тоя казус.

При нас и на детето не дава, даже като станал на 18 сина ми, му казал, че вече е голям и за подаръци и за дядо Коледа. Преди това не му е подарявал подаръци нито за Коледа, нито за РД де, да не реши някой, че се е раздавал, че да спре сега По това време вече живееше от години в чужбина и контакта им беше няколко чата в месинджър годишно.
И без това изкласи детето, яд ме е за отношението мен, пари си имам - но там никой не може да повлияе.
Къде ме върна сега тая тема, така хубаво ги бях заровила тия истории.

Съгласна съм че този баща е боклук и съжалявам всяко дете, "наказвано" несправедливо от собствения му родител, но не съм съгласна, че повечето са такива. Имам в обкръжението си разведени бащи, които поемат почти всички разходи за децата си и са в много близки отношения. Вярно, че нямат втори съпруги.... та не знам.

Бившия ми мъж винаги съм го обичала, след развода по мой си начин. Ако не даваше издръжка никога не бих го съдила. Даваше си издръжката и толкова. Като стана пълнолетна дъщерята даваше доброволно от време на време нещо. На него не сме чакали. И тя работеше доброволно като студентка. Минали неща. По- важното е, че сме в добри отношения, като едно голямо семейство. А това без компромиси не става.

Ау, даваше си когато може, ау, горкия мъж.

Важното е настоящият мъж да дава винаги.

Никой не е "горкият". Нямам нужда някой да ми дава.