Отстоявайте правото си на избор

Представям си ако беше с "проблемно забременяване" и ти бяха направили всичките необходими процедури какво щеше да напишеш. Мен ме ядосва само последното "Хайде да говорим като родиш" - всички вече родили мами идват и пишат своята история за раждането, и до сега колкото и да ги е боляло, било неприятно и т.н. никоя не се беше обръщала към неродилите с този тон. В крайна сметка каквото и да е перживяването...ще трябав да се мине през него, но не е нужно цялата бременност да се прекара в страх.

ама защо така се повтарят темите, не мога да разбера?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=14642



ами знам, и тонове страници да се изпишат тук, безхаберието на т.н. доктори е толкова голямо, че виждат само  
сухото  и нищо друго.

трябва да сме реалисти, а това е реалността - не можеш никога да си сигурен в нищо, абсолютно без значение дали става дума за твоето бебе или нещо друго.

Да не му се налага на човек да пристъпва праг на каквото и да е болница, вкл. и АГ, но........след 9 месеца все се налага да влезеш в АГ и тогава само Господ да ти  на помощ, защото се иска много, много късмет и дай Боже да излезеш с живо бебе на ръце - това вече си е цяло щастие, че си прескочил трапа и не ти се е случило най-лошото вътре през онези няколко дни престой.
Благодариш на Господ или там в каквото вярваш и се молиш бебето ти да не е пипнало стафилококова инфекция от родилното, защото тогава пак се налага да хукваш по болници и изследвания.

Това е реалността - един порочен, омагъосан кръг, в една порочна държава, където можеш само и единствено да се оплачеш на Арменския поп.

това е, да.

Имам две планирани секция, и двата пъти съм преглеждана гинекологично. Всеки уважаващ се доктор не може да пропусне да ги направи. Права е dodo_dodo за

Като питах защо е нужен този преглед ми бе обяснено същото. Освен всичко това е рутинен преглед.


А за срастванията, винаги след операция се получават такива. Второто ми секцио продължи 2 часа и половина. Матката ми беше срязана от горе, защото срастванията не позволяваха да се стигне до нея. След дълги борби бебето беше извадено на 40 минута. След това само по мен работиха докато ми наместят органите.
Докторът, който ми е много близък след операцията ми каза, че затова не иска да прави секцио , когато е втори път, а той не е участвал при първото, защото не се знае кой и как ти го е напрвил. Все пак това си е коремна операция.

бих добавила - доста тежка, доста сложна и никак не без последствия за цял живот.

За моето секцио мога да кажа - бях подготвена, за това, което ме очаква, изтърпях си всичко и не ми се видя толкова болезнено или нетърпимо, но унизително да! Незнам ама някак да си говори докторчето по телефона със завряни пръстчета незнайно къде, благодаря! Или пък да се разчепатиш пред около 12-13 акушерки и доктори, вперили поглед в твойте карантии, докато си пият кафета - пак благодаря. Съгласна съм с гинекологичния преглед преди секцио, но да ме ровят около 5 пъти в един и същи ден, при условие, че се знае и разкритие и всичко, аз да се опитвам с хапчета да спра контракциите, предизвикани именно от тези прегледи, защото секциото ми е за следващата сутрин - пак благодаря.

Относно наплашването, което правят настоящите майки на бъдещите отчасти съм съгласна, отчасти не.
Неможе да обасняваш как раждането е толкова неусетно и безболезнено явление, че ти се иска да раждаш отново и отново, и отново..... Истината е, че боли - както и да го гледаш боли, при някои повече, при други по-малко обаче си боли. Как да им кажеш - оооо не се притеснявайте, то си е нищо работа. Мисля, че и най-лошата истина е по-добра от най-хубавата лъжа. Друг е въпроса, че има и мами, които преувеличават, или парадират с видиш ли канските си мъки. Така, че това е положението - раждането, както и всяко друго нещо, човек го пречупва през собствената си призма. Случаи има всякакви, не е редно да се плашат бъдещите майки, ако искат да се информират и питат - всеки си разказва преживяванията, ако не им харесват-  да не са питали.

 Аз предпочитам пак да родя, отколкото да ходя да ми вадят зъб.

Мога да кажа, че и аз бях подготвена и не ми се видя страшно, но приказките че като видиш бебето забравяш всичко, за мен са измислици. Всичко си помня и не ме болеше по-малко от това, че бебето беше до мен.
Друг е въпроса, че си заслужава ...... нямам търпение да родя още едно и да се приключва с бременността и раждането

Обаче послеееее лелел - обърнаха ме отвсякъде, заради постоперативната Т дето я вдигам.[/quote]
Sorry, ама какво е това Т, да не би тежест, защото и аз съм секцио, а доста се напъвам с разни тежки работи ....какъв е проблемът всъщност-знам, че тази рана не се отваря от тежко   какви са последствията всъщност?

и аз помня, и няма как да не помня, защото така или иначе една част от кожата ми около операцията, като площ не малко, си ми остава безчувствено за цял живот.
та колко пласта тъкани се режеха при секцио?  

Т е температура

знаеш ли това за безчувствената кожа- след първото секцио наистина доста време не усещах нищо после започнах, а след второто си усещам много добре- сигурно е индивидуално...

Честно казано не ме интересува, взжното е, че ме избавиха от ужасните контракции

отвратително е просто, ама стана мноооого дълго вече - 2години и 5 месеца.
и надали ще се възвърне някога чувствителността.

В началото при мен беше около 10 см. безчувственото място, над самия разрез. Сега е останало по-малко от стотинка, точно в средата, минаха 5 месеца от раждането. Предполагам, че и то ще изчезне, но не ми пречи

а на мен ми пречи

  Колко см. са ти останали? Аз скоро не се бях щипала, ама сега като стана въпрос и се ущипах яко, а то вече не било безчувствено