Мами в Италия - Част 33

Благодаря ви от все сърце мили момичета!Толкова много поздравления наистина не съм очаквала.Какво да ви кажа,заслужаваше си всичкото чакане и мъки.Имам си страхотно момченце,много миличко и нежничко,което безкрайно много обичам.Двамата сме добре,въпреки че доста се измъчихме с това италианско зрдавеопазване и болници.Нямам достатъчно силни думи за да опиша раждането си,но мога да твърдя че в България и животните са по-асистирани от жените в това отделение където родих аз.Стана много бързо и неочаквано,влязахме в родилната зала и аз докато се напъвам страдам, младата 30 и няколко годишна лекарка и акушерката бяха си седнали срещу мен и сладко си лафеха.Никакво асистиране,само някакво тъпо,абсолютно безмислено присъствие.На всичкото отгоре леглото на което бях легнала беше адски неудобно,нямаше никакви подпори ни за ръцете,нито за краката,пригодиха някакви след като им казах че така просто не успявам да се напъвам като хората, които дори не монтираха правилно и които непрекъснато падаха и се вадеха.Получих разни разкъсвания и докато ме шиеха не ми сложиха дори и упойка,а да те кърпят така е просто зверски.Някакви 5 шева,но ще ги помня докато съм жива.
През ноща след раждането получих адски контракции на матката и като обезболяващо ми дадоха някакво хапченце за менструални болки,което нямаше никакъв ефект.Моята съседка по легло беше толкова  наблюдавана от лекарите,че момичето взе та роди в стаята си,започна да ражда само ,до мен,аз тъкмо бях излязла от родилнта зала и целият този ужас толкова много ме разтърси че започнах да рева и боли не боли станах и напуснах стаята,щото иначе никой не се сети да ме изкара докато я израждаха.
Никакви влагаищни промивки на другия ден.Никаква визитация от лекар,никакъв тоалет на шевовете.Всеки се миеше сам със собствен интимен шампоан-т'ва е.
Бебетата ни ги връчиха същата вечер и ни казаха да ги държим непрекъснато на гърдата,така че да стимулират отделянето на коластрата.И двете с моята съседка по легло нямахме и капка коластра.Предупредиха ни че трябва да "кърмим"колкото се може повече ,ты като в тази болница бебетата не се били дохранвали с адаптирано мляко,нито им се давало вода.На вторият ден детето ми вече тежеше 400 грама по-малко и кожата му беше съсухрена като на старец.
На момичето в моята стая зърната му се бяха превърнали в някаква кървава маса,защото децата бяха толкова гладни че като се сложеха на гърдата да сучат,буквално от глад  изгризваха зърното.(В родилно маше опашка за тази електрическа помпичка,защото всичките родилки бяха с разкървени изядени зърна.Аз поне не пострадах толкова силно от това.)Kогато и слезе кърмата вече трябваше да се изцежда с помпича за да си нахрани детето.Мен не искаха да ме изписват ,защото Теди бил спаднал страшно много на тегло,очакваха да наддаде явно след като нямах с какво да го нахраня,искаха да ме оставят още в болницата,но аз напуснах най безцеремонно ,попълвайки една анкетна карта за това какво мисля за здравното заведение,в което направо ги сринах от оплювки.Децата ги държаха в една зала на другия край на етажа на болницата.Вечер ги изкъпваха и ги понасяха към стаите на мамите им по един дъъълъг коридор с отворени прозорци и безумно течение.
А медицинската сестра пък се мъчеше да ме убеди да го изкъпя 20 мин преди да си тръгна за в къщи и като не се навих и и и обясних мотивите за моят отказ оная се назупи и ми метна такъв бясен поглед все едно съм най-големия враг на човека в нея.
Сега сме си в къщи ,Теди успя да навакса изгубените килограми,чувства се добре.Мъчат ни колики всяка вечер,така че от понеделник вечерта не съм лягала нито веднъжнормално през ноща,или ако трябва да съм по прецизна от деня преди раждането 14 декември.от 15-ти до днес съм вече минус 15 кг,въпреки че ям и пия като за двама заради кърмата.Дремя през деня,някой друг час,коато успявам да се освободя от непрекъснатите посетители в нас,които вече адски ме изнервят.Телефона също непрекъснто звъни.Моля се само да свърши веднъж целият този ужас и да си останем сами и на спокойствие в нас.

ми аз да се изкажа, за да успокоя моми4етата, на които им предстои да раждат... не е така навсякъде. Аз ли4но за пръв път 4увам такъв ужас, а бая познати имам дето родиха, всяка с историята си, де, но ниЩо подобно на разказаното. Моля да не се стряскате и да си гледате коремите. Това на Влади е някакъв мал Шанс.

И аз се съгласявам  и препоръчвам гинеколога да е от болницата,в която ще се ражда...не,че е кой знае каква гаранция за леко раждане,но аз например бях доста по-споко за всичко