Актрисата Диана Димитрова - жертва на насилие?

(малко е дълго и не знам кому е нужно, ама ми писна цял живот да не могат някои неща да се обяснят)
пък мен навремето един много по-възрастен мъж, ме приклещи посред бял ден в един офис, на една врата, пред други хора, телата ни бяха плътно опряни едно в друго.
аз се дръпнах и той каза “ама е хубаво така, нали?”
аз не отговорих нищо, никой не каза нищо.
няколко години по-късно осъзнах постъпката му и че тогава е трябвало да му кажа “не, не е хубаво и никога повече не го прави”.
но сигурно, щом тогава не съм реагирала, значи или ми е харесало, или не е направил нещо лошо, или аз сега ви лъжа, за да се правя на интересна, нали?
а имам и друг случай - 28 годишна жена вече, вървя по коридора с един мъж, с когото ще подпишем договор за няколко хиляди лева, фирмата ми да ползва едно съоръжение, което той управлява.
докато вървим в тоя коридор, той се залепя за мен и тръгва да ми пуска ръка.
аз (дето ме знаете колко съм ербап по принцип), толкова не мога да разбера какво за бога се случва, че само се дърпам и продължавам да вървя.
влизаме в кабинета му, подписваме и после се чуваме още сто пъти по работа.
и аз, за цялото това време, не вадя никаква реакция.
но сигурно е защото сега ви лъжа в тоя момент. или защото съм никаквица, която му е дала повод да си мисли, че може да ме натиска в коридор… просто не виждам други възможни причини.
имам и още случаи, в които не съм казала нищо. това аз, нали… дето съм два метра, най-малкото. дето плаша мъжете, дето много ми знае устата…
имам и един случай с реакция.
аз, шефът ми и някакъв, който работи с него, стоим прави на улицата. и тоя другият казва “това ли е новото момиче”, посяга към мен и започва да ме гали по косата. не знам, дали разбирате, но нежеланият физически контакт е гнусен, дори да не те хващат за гз.
тогава тоя човек го ударих с папката в ръцете си. обаче продължихме разговора, все едно нищо.
въпросът е, че тогава реагирах, защото шефът ми беше до мен и ми беше много по-лесно да направя нещо, защото инстиктивно се чувствах подкрепена.
а като дете поне пет пъти са ме пипали и притискали някакви изроди в градски транспорт и аз съм си мълчала.
преди близо 20 години станах свидетел на истинско насилие и за 10 години ходене на терапия, съм казала само едно изречение на терапевтката си по въпроса. а това е второто изречение, което споделям. и вероятно последното.
ся вие ше си кажете “с тия нелепи случки, къде си тръгна̀ла и ти моме, да се правиш на жертва”
но аз всичко това ви го разказвам, защото е добре да имате предвид, че тия и много по-големи идиотщини са на всеки ъгъл, че много жени и деца са ги преживели тихомълком и че състоянието на шок е много сериозно нещо. шокът и неосъзнаването може да ви държат с години.
радвам се, че никой физически не ме е малтретирал, но опити за посегателство е имало.
и почти всяка жена, която чете в момента, знае че реалността е такава. защото го е преживяла поне веднъж.
и още нещо, ако все още четете. има разлика между ядосан мъж и такъв, от който те е страх и който би те наранил.
но за това също ми трябваха години и няколко различни партньори и ситуации, за да го разбера и осъзная.
и пак не мога да кажа, че ги разпознавам 100%.
така, че леко малко с тоя така проникновен въпрос “защо е тръгнала с него”.