Държане на телефона при разговор като филия с лютеница

Ами защо, защото така им е удобно на хората повече явно. Може с едно кратко съобщение да решиш нещо, а не 5 минути разговор за какво ли не между това. Освен всичко, аз лично не обичам телефонни разговори, наистина прибягвам до тях при нужда само. Такъв тип съобщения ми идват идеално.

Предпочитам да говоря на високоговорител и държа смартфона си във вид на "филия с лютеница", а когато ми се измори ръката, сменям позицията му във вид на "шоколадова вафла". Когато говоря с телефон, допрян до ухото, изпотява ми се ухото, нагорещява ми се ухото, после започва болката в ухото и главата, когато съм приказвала дълго време с телефон, допрян до ухото. Дори започва да ми кънти главата след дълъг телефонен разговор. Също така ми се изморява много ръката, докато държа по този начин телефона си. Дори ми изтръпва и ме заболява много ръката ми. Просто започвам да не я чувствам изобщо. Също така ме заболя и вратът.

    Преди 1 месец проведох дълъг телефонен разговор над 1 час с телефон, допрян до ухото ми, защото не желаех майка ми да ме подслушва и да разбере всичко, защото има такъв навик да подслушва хората. И така - заболя ме всичко-ухо, ръка, глава, врат и дори цялото ми тяло. После не можех да се оправя няколко дни.

    Навън също от време на време говоря на високоговорител, най-вече го предпочитам, когато съм в движение, макар че от шумотевицата около мене, когато съм навън, и когато говоря на високоговорител не чувам добре, така че минавам на телефон, допрян до ухото. А когато съм с грим, изобщо не си позволявам да допирам телефона си до лицето си. Не желая нито да го изцапам и после да си създам работа да го почиствам, като се прибера вкъщи, нито пък да си създам кожен проблем с лицето си, като го замърся. Навън никога не си позволявам да пипам лицето си с ръце независимо дали съм с грим, или не. Отметка: мразя да провеждам изобщо някакви разговори навън. Провеждам такива, когато е нещо неотложно.

Да си държат филиите както си ги държат само на обществени места малко по-обрани и тихи разговори да водят телефонистите  с големите телефони.

Ако говоря със слушалки, които не се виждат и видя погледи притеснени за менталното ми здраве и аз ползвам позицията "филия с лютеница" ама колкото да се види че говоря по телефона. Това на високоговорител да се говори на обществено място, ми е противопоказно.

Спокойно, винаги си личи кога някой говори с реален човек и кога държи връзка с кораба майка.
А и днес хората, които говорят с хендсфри, изобщо не изглеждат странно. Масово е.

Това с чашите и аз не го разбирам. Като ти се пие или хапва нещо, автобусите на градския транспорт ли са подходящото място? Не знам откъде се привнесе това. От филми ли, от Европа и САЩ ли, но го има в по-големите градове. Да се жабуриш с измито кафе или някакъв бъркоч с име лате или мокачино и на мен не ми допада. Но на някои им харесва. Стоиш по-далеч от такива, че може да те олеят. Случвало ми се е да го видя. В парижкото метро май беше.

Чаша кафе се ядва, ама един ден някакъв тийн седна до мен на двойна седалка в автобус, извади една кутия с ядене и най-невъзмутимо замляска.

А, тийнове, на мен постоянно ми се случва да седя около чичковци, които носят галон с бира и си се наливат най-безцеремонно в автобуса. Кутии с храна често се отварят, отвратително е, едва ли е единственото място, на което може да се нахрани човек, а бирата изобщо няма да я коментирам.

Аз за първи път видях така да се държи телефон като филия във ТЛС канала в поредицата за ромите в Америка.

В действителност тръгна от риалити предаванията това, защото, за да се заснеме на камерата разговор на двама събеседника по телефона, този, който е сниман, трябва да пусне разговора на високоговорител, за да се чува какво говори другия. Аз това го помня отпреди 14-15 години, когато бях в майчинство и гледах (май по мтв беше) риалитито "Майки тийнейджърки".

Хващам се, че и аз го правя на моменти. Държа го така, защото говоря на високоговорител.

И аз го правя.Обикновено,когато съм на някоя шумна улица и пусна високоговорител.

При лични разговори приятели и познати когато усетя, че са ме сложили на високоговорител и ми глъхне или кънти, казвам на отсрещната страна  да мине в нормален режим, ако не иска довиждане.
Да съм слушател на някой докато се разнообразява ходейки по улиците не е моето, защото решил да убива време в безсмислени разговори.
Винаги може да се разбереш за 1 минута, когато е свързано с лична или служебна работа  информация и т.н. няма да се натоварвам хем да изслушвам някой, хем да ми глъхне.

В работата слагам колеги на високоговорител, защото се налага понякога да проверявам разни неща и не е удобно с телефон в ръка, но съм сама в стая и на никого не преча.

Много си лоша!
Помисли и за околните. Едно е от дълъг и напоителен разговор да слушаш само едната страна, тази с телефона, друго е да чуваш и репликите на отсрещния. Така и така хората наоколо са принудени да слушат чуждия разговор, що пък информацията да не е пълна? „И той кво-о-о-о, а ти кво-о-о...“

На мен ми е неприятно да ме пуснат на високоговорител, докато разговарям с някого. Приемам го като един вид пренебрежение - нямам 5 минути за теб, затова ще говорим, докато върша нещо друго, като през цялото време се разсейвам с други неща. Може да е дребнаво, но оставя много неприятно усещане у мен.
Наскоро ми се случи позната да ме пусне на високоговорител в присъствието на майка си. Както си говорим, извъднъж майката се включва в разговора с коментари и забележки. Стана ми тъпо.
Не ми се слушат чужди разговори и не смятам, че хората се интересуват от моите, затова не държа телефона като филия. Имаме нужда от малко повече възпитание и съобразителност.

Преди години успях да се залея с кафе насред улицата - чашата беше с капаче, отворих го, после не съм го затворила хубаво и бялата ми блуза стана кафява. Оттогава не пия нищо в движение